Безименният град край Добринище: незнаен, интересен и потаен

След интересното изкачване на връх Вихрен и още по-интересното слизане от пиринския първенец, което направихме в първия ден на последния уикенд на август, за следващия ден си бяхме набелязали две забележителни места за посещение в района на Банско и Добринище, които бяха доста обещаващи в нашите представи и до които, прочетохме, че се стигало лесно. Едното беше старинен град на върха на възвишение, а другото – водопад в подножието на това възвишение.

Безименният град край Добринище

Безименният град край Добринище

Не се излъгахме.  И двете места се оказаха интересни и лесни. Трудността се състоеше в намирането им.

Тази статия посветих на първото от двете места –  древна крепост без име, обитавана в продължение на повече от 3500 години. Направо звучи космически … В някоя от следващите статии ще разкажа и за водопада.

С какво е интересно мястото

Безименният град между Добринище и Банско е разкрит съвсем случайно. През 2003 година при строителни работи по изграждането на параклис Свети Никола в едноименната местност изпод земята изскачат крепостни стени. След това започват проучвания на терена и малко по малко се открива цял древен град. Проучванията се ръководят от Владимир Баряков, уредник и археолог в Музеен комплекс Банско.

Множеството находки в района дават основание да се смята, че там, преди повече от 3500 години – между 2000 г. пр. Хр. и XVII век – е имало голямо и многолюдно селище.

В местността са открити скелети с ръст 1,8 – 2 метра. В днешно време тази човешка височина може да е нещо напълно нормално, но в онези времена това е внушителен ръст. Въз основа на този факт, учените изказват хипотеза, че по тези места са живели траки от племето Даи, описани от Омир като смели и величествени, привличани за съюзници от гърците за войните помежду им.

Наименованието на древното селище е една от големите загадки на разкритите руини – сред тях не е открит надпис, насочващ за името. Освен това не са открити и писмени източници, свидетелстващи за определяне на името на града. От тук и сегашното „име“ на крепостта: Безименният град.

Как се стига до Безименния град

Безименният град е разположен на естествено възвишение в северните поли на Пирин планина между Банско и Добринище. Пътеката към старините започва от стария черен път между двете градчета.

За да стигнете началото на пътеката, трябва да се отбиете от главния път между Банско и Добринище. Отклонението се пада вдясно (към планината) на 1,8 км от крайната табела на Банско в посока Добринище. Там на отбивката има остатъци от указателна табела, но нищо не може да се прочете. Ако идвате откъм Добринище, табелката все още е цяла и четима.

Отбивката

Отбивката

Завивате по отбивката и продължавате по черния път. В лявата част на пътя има изграден колоездачен маршрут, който стига до началото на пътеката към крепостта. Именно този вело-маршрут е най-добрият ориентир към обекта.

На около 1,2 км след отбивката от главния път е първото разклонение от черния път към крепостта. Пада се на един голям завой. За ориентир, в близост, от другата страна на пътя има малко езеро. Ако решите, може да хванете това разклонение. По него ще стигнете до подножието на крепостта. Пътят е широк и твърд и може да се измине с лека кола. Разстоянието от там до крепостта е малко повече от километър.

Друг вариант е да продължите по черния път, успоредно на вело-маршрута и там, където той се отделя от пътя, да оставите колата и да продължите по изградената алея. (Между другото малко след това място черният път става много лош и трудно може да се измине с кола.)

Финалната права от алеята

Финалната права от алеята

В далечината се вижда дървена беседка, до която се стига след 5-10 минути пеша. От тази беседка нагоре започва пътеката към Безименния град.

Пътеката нагоре

Пътеката нагоре

Пътеката е доста стръмна и за кратко разстояние, което се изминава за около 10 минути, се качва доста нависоко. Там на високото пътеката се разклонява – направо е към близката река, наляво е към едни скали с красива панорамна гледка, а надясно е към самата крепост. Още съвсем малко и сте на крепостта.

Какво да видим

Това, което се вижда в момента от нея не е кой знае колко много, но в действителност всички разкрити останки заемат площ от около 25 декара. Приятно е човек да се разходи там и да разгледа руините. Разкрити са няколко големи помещения. Направена е и пътека между тях. На няколко места има информационни табелки.

Останките от Безименния град

Останките от Безименния град

На най-високото място, върху ранно-християнска базилика е построен сегашния параклис Свети Никола. В него може да се влезе.

Руините и параклисът "Свети Никола"

Руините и параклисът „Свети Никола“

Параклисът "Свети Никола"

Параклисът „Свети Никола“

За обекта няма входна такса. Човек може да си стои там и да си обикаля край останките колкото си иска.



Booking.com

Оценка на читателите: 4.8 / 5 (49 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в екскурзии и почивки, крепости, планински маршрути с етикети . Постоянна връзка.

19 отговора към Безименният град край Добринище: незнаен, интересен и потаен

  1. Димитър Димитров каза:

    Учудвам се, че грамотните гърци и ромеи не са споменали нищо за този град в своите древни истории! Но, това е, може би, още един парадокс, характерен за нашите земи и минало.
    За кой ли пореден път Ви благодаря за интересната и ограмотяваща информация, която представяте! Със сигурност мога да кажа, че сайта „Друми в думи“ е най-интересното българско електронно издание, което винаги изненадва и радва читателите!

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Димитър, благодаря Ви за хубавите думи! Наистина странно е как няма нищо написано за този град, който за времето си е бил доста голям.

  2. Toce Karaianev каза:

    От записките на учителя на Александър Македонски става ясно, че той и неговата войска говорят на непонятен за гърците език. И тъй-като траките са най-многобройни след индийците, как мислите че са говорили те. Ако щете назовете този език тракийски, ако щете го наречете славянски, но това е езика на хората разбили Римската империя , след като са се завърнали като от сегашните територии на Румъния, Украйна и южните части на РСФР. Същите са се оттеглили в тези територии при инвазията на Римската империя в земите на траките. Все още е загадка за някои заблудени историци така наречената Черняховска култура. Но това са част от прогонените от Балканския полуостров траки. Погледнете колоната на Траян в Рим и ще видите кого уж е победил Надутия и осмиван император / цар траян с дълги уши/. За сведение на незнаещите- траките са били около двеста племена и то все войнствени. И никакви готи/уж германци / не са обитавали и воювали на същите тези територии. Това са нашите пра-пра…деди!

  3. Георги Митрев каза:

    Хубаво е, че има хора, които се интересуват от тези обекти. Една бележка. Омир не споменава никакви даи. Може би имате предвид дии, но и това име и късно, от римската епоха, и вероятно е гръцки превод на тракийското име беси, защото се среща и варианта диобеси.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте и благодаря за любопитния коментар. За историческите факти използвах информация от множеството информационни табели на обекта, а също и няколко интернет сайта. Все пак не съм историк, признавам си 🙂 , и не съм компетентна да коментирам тези неща в подробности.

    • Иван каза:

      Нищо не е случайно!Добринище е древен град,населяван от тракииското племе диобеси.Дио,от латински „бог“ и името на племето беси.На няколко километра нагоре в права линия от това тука място в Пирин се намира езерото и върхът „Безбог“,което до 60-те год. на ХХ век,хората от Добринище си го наричаха Беси бог“.Т.е.на името на бога на на племето беси,Перун.От тук и името на планината на бога на бесите, Пирин.Ако се вгледаме в имената на местностите в землището на Добринище и днес, ще се натъкнем на непреводими и до сега имена: „Дуспо дол ду“,“Косол ду“,“Бели лу“, „Лу шин“ и много още.

      • Георги Георгиев каза:

        Темата, града, археологическите разкопки нямат нищо общо със село Добринище

        • Ели Иванова каза:

          Освен това, че мястото е много близо до Добринище. Все някакъв ориентир трябва да има за хората, които имат интерес да посетят Безименният град.

  4. Георги Питов каза:

    Статията е много интересна. Малка забележка – трябваше само да споменете името на археолога, който копае от години там и благодарение на него знаем за този град. Казва се Владимир Баряков и е уредник в Музеен комплекс – Банско. Препоръчвам Ви да се срещнете с него. Той ще Ви разкаже много интересни неща. Поздрави!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Георги! Благодаря Ви за интересната информация и коментарите. Допълних статията с името на археолога, ръководил проучванията на терена – Владимир Баряков. Наистина, трябва да се знае!

  5. Димитър Димитров каза:

    Отново аз. не мога да се въздържа! чета книгата на Фарли Моуът „Загадките на канадска Арктика“ и там се разказва внимателно и убедително за това, че в Гренландия са идвали европейски мореплаватели, произхождащи от Британия, като са се настанили временно в Исландия ( страната Тили ), а после са преплували до Гренландия, много преди Христофор Колумб да смае Стария свят със своето откритие. Освен тях, в тези посоки са се насочили и викингите – норвежките ммореплаватели и завоеватели, които също са се добрали до остров Исландия ( Тили ) и са продължили към Гренландия. Хронологическото изследване и подреждане на фактите, както това е направил Фарли Моуът, без да е дипломиран историк, противоречат на някои традиционни щампи, разпространявани в западната историография, но той не се бои да им се противопостави. Разказвам тези неща заради интересния материал за Безименния град, който може също да постави поредица от въпросителни пред нашите професионални учени. Бог да Ви благослови за Вашите съобщения и да Ви закриля във всички ваши пътувания.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Димитър! Отново много интересни неща споделяте. Ще потърся споменатата от Вас книга. Благодаря отново за интересната информация и добрите думи!

  6. Огнян Пищиков каза:

    Няма безименни градове, та даже и от тракийската епоха. Историците трябва да се поровят малко, поне в Певтингеровите таблици(карти).Ако информацията за племето даи или дааи е вярна, най-вероятното име на крепостта ще е близко по звучене до Даистица, Дащица и т.н. Вероятно се е запазило в местната топонимия по някакъв начин(местност, извор и др.) Не е невъзможно и сегашното име на Добринище да е някакъв модерен отзвук на истинското име на тракийската крепост, преминало през гръцко и турско влияние. Подобен пример е областта Граово и селищата Гращица, където най-вероятно е обитавало тракийското племе „грааи“. Перущица- „пейри“ или „пейрои“ и т.н. Окончанието „тица“, „тика“, „дика“, „диза“ в съвременната българска топонимия са различни начини да се каже „крепост“ на различните тракийски диалекти.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте! Страхотен отзив! Благодаря! За съжаление, не съм историк и не мога да се намеся с адекватно становище по въпроса, но това, което пишете изглежда доста правдоподобно.

  7. Силвия Йоновска каза:

    Много Ви благодаря за споделената информация! Ще ми бъде изключително интересно да посетим мястото следващия път като отиване към Добринище! Не знам дали използвате приложението Опознай.бг, но до колкото знам там всеки може да добява такива интересни и малко познати обекти. Аз доста пъти благодарение на него намирам тутистически дестинации за почивните дни. Ще се радвам, ако имате възможност да добавите „Безименния град“ и там, тъй като в самото приложение (аз лично го използван само през телефона си) има GPS карта, която директно те свързва с Гугъл Мапс и предполагам ще бъде много по-лесно за откриване.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Силвия, благодаря Ви за интереса! Мисля, че Безименният град вече фигурира и в портала Опознай.бг.

  8. Бисер Янакиев каза:

    Интересното е, че съм минавал поне 10-на пъти покрай Добринище, даже си харесах един път между Гоце Делчев и Петрич, покрай село Пирин, който на места минава по билото на планината и от него се откриват невероятни гледки и пак евентуално ще мина покрай Добринище, но така и не съм ходил там! Май скоро ще променя това, може би по-скоро от очакваното! Отново интересна статия, както и другата за водопада!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *