Глухите камъни: едно от най-внушителните древно-тракийски светилища по нашите земи

Посетихме тракийското светилище Глухите камъни в началото на май, малко след като се бяхме запознали отблизо с Вила Армира. Екскурзоводът на крепостта в Мезек ни го препоръча като особено интересно място. Бяхме го чували преди и бяхме гледали доста снимки, но не се бяхме замисляли, че е толкова близо до село Мезек, където бяхме отседнали за няколко дни. Така от устата на екскурзовода този древно-тракийски култово-погребален комплекс директно попадна в плановете ни за посещения в Мезек и наоколо.

Глухите камъни

Глухите камъни

И въпреки, че съвсем наскоро бяхме посетили други две внушителни по своите размери и значимост тракийски светилища – Краджов камък и Белинташ, Глухите камъни направо ни омая.

Накратко за светилището

Глухите камъни е система от четири огромни скални блока с издълбани в тях множество на брой и разнообразие форми. Най-много от всички са трапецовидните форми, вдълбани като ниши в масивните скали, като се предполага, че те са били използвани като урно-хранилища. Освен трапецовидните ниши, в комплекса има две гробници, изсечени в последната скала и вдясно от тях – стръмна стълба с каменни стъпала, водеща към голяма щерна отгоре на скалата.

Смята се, че култово-погребалният комплекс е възникнал през ранножелязната епоха (1200 – 500 г. пр. Хр.). Бил е използван също през Античността и Средновековието. Преди няколко години на една от скалите в комплекса е открит уникален знак – петроглиф, който според Георги Нехризов, един от археолозите, проучващи обекта, е нещо като емблема на светилището и изобразява символично ладия, пренасяща слънцето.

Името на мястото – Глухите камъни – се свързва с факта, че там няма ехо!

Как се стига до Глухите камъни

Пътеката за светилището започва на около 10 километра от село Малко Градище по пътя към Ивайловград. Това е шосето Любимец-Ивайловград. Има си обозначителна табелка за обекта, малка отбивка, беседка и достатъчно широко място за спиране. От тази беседка до скалния комплекс се върви пеша около 4 километра по широк черен път без големи денивелации. Пътеката-коларски път до Глухите камъни е много добре обозначена – има си както табелки, така и маркировка.

По пътеката

По пътеката

Въпреки, че пътеката е широка, тя не става за изминаване с лека кола – просто почвата е много мека. На места има големи неравности, а след дъжд е много кално.

Пътеката е много лека за ходене, тъй като е почти равна, както вече споменах. Затова разстоянието от шосето до светилището може да се вземе за половин час при поддържане на по-бързо темпо на ходене.

Видяното

Отивайки към светилището, бях твърдо решена не само да го разгледам подробно, но и да намеря гореспоменатия петроглиф-емблема. От прочетеното в различни статии не ставаше ясно къде се намира този символ.

Първата голяма скала от комплекса изскочи сякаш из един път – ей така, както си вървяхме по пътеката. Вървяхме, вървяхме през горичката и в един момент пътят ни беше препречен от този огромен скален масив с множество трапецовидни дупки в него. Първо дойде чувството на изненада от видяното, а малко след това – на почитание пред това свято място.

Първата огромна скала

Първата огромна скала

Глухите камъни

Глухите камъни

Разгледахме оттук-оттам първата скална грамада, поснимахме и се отправихме към останалите. Пътеката ни водеше. На места по нея имаше изградени дървени парапети, за да си помагаме в стръмното и хлъзгавото. Благодаря на хората, които се бяха погрижили за това.

По пътеката

По пътеката

Минахме покрай още две огромни канари. Там при едната от тях видяхме познат мотив – гигантски камък, заклещен между две внушителни скали. Да, определено ни беше добре познато, при това и много прясно като впечатление … Беше почти същото като Караджов камък. Невероятно!

Заклещеният камък

Заклещеният камък

Но най-интересното все още предстоеше – леко екстремно качване и най-вече слизане по ритуални стълби.

И така, отправихме се към последната скала от комплекса – тази с гробниците и с издяланите в камъка стъпала. Най-напред разгледахме двете гробници в основата на скалата, а след това си плюхме в пазвите и стъпка по стъпка се качихме горе на скалата, използвайки каменните стъпала.

Една от гробниците

Една от гробниците

Беше страхотно усещането да се изкачиш по тези древни стълби, навярно свързвани с тайнствени ритуали преди хиляди години.

Стълбите

Стълбите

А там горе на скалата беше изумително. Първо видяхме голямата щерна (дупка), пълна с вода. След това се взряхме в открилото се напред пространство. Гледките отгоре бяха прекрасни – виждаха се останалите канари от светилището, река Арда и язовир Ивайловград, а долу, в подножието на скалата видяхме основите-останки от раннохристиянски храм. Имахме и бонус – една дъга над язовир Ивайловград.

Гледките и дъгата

Гледките и дъгата

Само дето се питахме как ще слезем … Е, слязохме, но беше страховито, пълно с адреналин.

По стълбите

По стълбите

След каменните стълби, направихме кръгом и започнахме да се връщаме. Нашето разглеждане на обекта беше към своя край. По-натам просто нямаше накъде.

Ден по-късно, в музея към Александровската гробница ни беше обяснено, че тези стълби така са построени, та човек да се качва приведен по тях в знак на почитание към погребания в издълбаната скала тракийски вожд. Ние, въз основа на придобития опит допълнихме, че слизането е дори още по-интересно и потенциално ритуално, защото задните части вземат най-дейно участие в него 🙂 .

В търсене на древния символ

През цялото това време, през което разглеждахме тракийското светилище, постоянно търсих и оглеждах камъните за онзи тайнствен петроглиф-символ на комплекса. Тук символ, там символ – нямаше и нямаше, въпреки че се взирах доста внимателно във всичко, което виждах. И о, радост! Най-накрая, малко преди да напуснем комплекса, го открих. Да, открих го! Бях много щастлива и горда! И, разбира се, го показах на останалите. Почувствах се като откривател.

Петроглифът

Петроглифът

А той, петроглифът, си е бил съвсем в началото на комплекса – в основата на издълбана в първата скала големичка ниша.

Там, където го намерихме

Там, където го намерихме

В края на разказа, бих искала да изтъкна още нещо – там около Глухите камъни наистина няма ехо?! Много странно, но факт! Изпробвахме този феномен нееднократно и от много места, докато разглеждахме мястото. Не вярвате? Уверете се!

Оценка на читателите: 4.6 / 5 (150 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в екскурзии и почивки, планински маршрути с етикети . Постоянна връзка.

8 отговора към Глухите камъни: едно от най-внушителните древно-тракийски светилища по нашите земи

  1. Или каза:

    Изглеждат прелестно! Ще ги посетя при първа възможност и ще ги наснимам зверската 🙂

  2. Ж. Димова каза:

    За съвременната цивилизация нашите далечни наследници вероятно ще съдят по надписа, с който са се “увековечили“ туристите от Пловдив. Горките бъдещи човеци – доста ще се чудят какъв точно ритуал е изобразен тук. А смисълът на надписа е ИМЕНАТА НА ГЛУПЦИТЕ ВИСЯТ ПО СКАЛИТЕ!
    За мястото думите са излишни! Мълчаливо преклонение!

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, за съжаление, много сте права! Аз също недоумявам как е възможна подобна вандалщина на такова свято и интересно място. Все пак вярвам, че тези надписи са нетрайни и времето малко по малко ще ги заличи и само ценното ще остане.

  3. Димитър Димитров каза:

    По-добре да мълча, защото ако се разприказвам, ще стане ферман… Действително, вие сте откривател! Благодаря Ви!

  4. Мястото е изумително! Тази наша родина е пълна със съкровища, но кой ще научи глупаците да не грозят и оскверняват такива свещенни богатства.

    • Ели Иванова каза:

      това си е до манталитет и възпитание. Навремето в училище учехме 11 години без задължителна предучилищна подготовка и ни учеха на грамотност и респект към паметниците на културата. Сега, за 13-те си години в училище, немалко от децата пишат неграмотно и слабо познават родната история, а за географията да не говорим …

  5. Б. Чилингирова каза:

    Петроглифът не ви ли прилича на стилизиран Мадарски конник

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, може би наистина наподобява стилизиран конник. За съжаление, не съм специалист и не мога да разгадая символа, нито да кажа дали е Мадарски конник или някакъв друг. Но пък от друга страна се сещам, че Тракийският конник е божество, почитано в множество тракийски светилища.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *