Един ден във Венеция

Има ли някой, който не си е мечтал да види Венеция? Площад Сан Марко, Канале Гранде, гондолите …

Ние имахме щастието да посетим този магнит за милиони туристи от цял свят през топлото лято на изминалата 2016 година. Няма да скрия, имахме точен план кои места там непременно трябва да видим и започнахме да го изпълняваме точка по точка, докато в един момент решихме просто да се потопим в атмосферата на града, да почувстваме въздуха по тесните улички и каналите, да изпием по кафе, после по бира, да вкусим малко местен сладолед, пица, паста, да отскочим до някой от близките острови. И не сбъркахме. За един дълъг летен ден успяхме да усетим Венеция и съвсем разбираемо тя остана завинаги в нашите мисли.

Венеция: Канале Гранде

Венеция: Канале Гранде

Следват подробностите.

Накратко за Венеция

Венеция, освен световна туристическа дестинация, е център на италианската област Венето и пристанище на Адриатическо море. Разположен е върху архипелаг от множество острови в красива морска лагуна.

Счита се, че Венеция започва съществуването си на 25 март 421 година. Дълго време главно място в лагуната е заемал остров Торчело. През Средновековието Венеция е център на Венецианската република, независима държава, съществувала между VIII и XVIII век, под управлението на дожите, като първият исторически известен дож е Орсо Ипато (726 г.). През 814 година започва строежът на Двореца на дожите.

През първата половина на 19-ти век Венеция е под австрийското владение на Хабсбургите.

Един от най-известните средновековни пътешественици Марко Поло е венециански търговец. Той осъществил пътуване от Венеция до Китай между 1271-1295 година.

Друг известен венецианец е големият съблазнител и любовник Джакомо Казанова – роден през 1725 година във Венеция.

Логистика

Къде да отседнем

Разбира се, най-добре е да отседнете в някой помпозен хотел в сърцето на града, където всички забележителни за Венеция места ще ви бъдат „под ръка“. Само, че хотелите в централната градска част са доста скъпи. Друг минус е, че не може да стигнете с кола до там; ще трябва да я оставите на паркинг в покрайнините.

Ние избрахме да отседнем в малък хотел в континенталната част, район Маргера – хем беше по-евтино, хем по-удобно за хора с кола.

Градски транспорт

От Маргера до Венеция има градски транспорт – редовна автобусна линия, като цената на билетчето е 1,5 евро и се пътува около половин час. В самата Венеция, първа и последна спирка на автобусите е Piazzale Roma.

Близо до този площад потеглят и вапорето: това са корабчета-градски транспорт. На самия площад има билетен център, откъдето може да се закупят билети и карти за вапорето. Еднодневната карта за всички линии струва 20 евро на човек. На всяка спирка си има описание на маршрута.

За разходка по Канале Гранде, използвайте линия N1. С тази линия цялото разстояние от Piazzale Roma до площад Сан Марко се изминава за около 40 минути.

Вапорето - Канале Гранде

Вапорето – Канале Гранде

Актуална и пълна информация за корабчетата-градски транспорт във Венеция може да получите от този сайт.

Символите на Венеция или какво да видим задължително

Канале гранде

Главният и най-голям канал във Венеция. Дължината му е около 4 километра, а широчината му варира между 30 и 70 метра в различните му части. Каналът разделя града на две части, свързани помежду си от три моста: Скалци, Риалто и Академия. Корабчетата вапорето имат спирки до всеки един от мостовете.

Канале гранде

Канале гранде

Площад Сан Марко

Без съмнение, това е един от най-известните площади в света. Място, което задължително трябва да се види, щом сте стигнали във Венеция. Това е един от нейните най-ярки символи, превърнали се почти в синоним на града. Площадът се намира в централната градска част и така, както „всички пътища водят към Рим“, във Венеция повечето улички и канали водят към площад Сан Марко.

Площад Сан Марко

Площад Сан Марко

Площад Сан Марко на свечеряване

Площад Сан Марко на свечеряване

Неразделна част от венецианския площад Сан Марко са многото туристи и многото гълъби.

На самия площад се намират още няколко от топ забележителностите на Венеция. Една от тях е едноименната катедрала.

Базиликата Сан Марко

Това е една от най-известните катедрали в света. Базиликата е осветена през 1094 година. Благодарение на пищната византийска архитектура, базиликата е известна още като Златната църква. На фасадата на базиликата има 4 бронзови коня. Тези статуи са реплики на статуите на конете, красили Хиподрума на Константинопол. Самите статуи са пренесени от Константинопол във Венеция по нареждане на Великия дож Енрике Дандоло като плячка при завземането на Византийската столица от латините по време на 4-я кръстоносен поход. Оригиналните коне са реставрирани и се намират на съхранение в Музея на Сан Марко, вътре в катедралата.

Базиликата Сан Марко

Базиликата Сан Марко

Енрике Дандоло е 41-вия дож на Венеция. Спирам се на него малко по-подробно, тъй като той е свързан, макар и непряко, с българската история. Дожът взема дейно участие в Четвъртия кръстоносен поход, в резултат на който Латинската империя превзема Византия и кръстоносците разграбват Константинопол. Немалък дял от грабежите взема и въпросният дож Дандоло. Както е известно, през 1205 година нашият цар Калоян прави невъзможното – побеждава непобедимите дотогава железни рицари в битката при Одрин. Бягайки от българите, Енрике Дандоло се разболява и умира.

Часовниковата кула на площад Сан Марко

Строена е в края на 15-ти век. Любими за фотографите обект заради оригиналния зодиакален часовник и двете фигурки на покрива – Мавърчета, биещи камбаната на часовника.

Часовниковата кула

Часовниковата кула

Дворецът на дожите

Още един от символите на площад Сан Марко във Венеция. В миналото този дворец е бил седалище на управниците на Венецианската република.

Дворецът на дожите

Дворецът на дожите

Камбанарията

Високата около 100 метра камбанария е още един неизменен символ на знаменития площад.

Камбанарията

Камбанарията

Мостът на въздишките

Бял затворен мост, който се намира много близо до площад Сан Марко и двореца на дожите. Той е малък и не се забелязва отдалеч. По-вероятно е първо да видите тълпите пред моста и едва след това самият мост.

Мостът на въздишките

Мостът на въздишките

Ние именно по голямата тълпа разбрахме, че това е той – мостът с романтичното име. А истината е, че в миналото тези въздишки са били на отчаяни хора – през този мост са преминавали осъдените преди да бъдат затворени.

Катедралата Санта Мария дела Салюте

Една от най-големите и красиви катедрали на Венеция. Намира се на Канале Гранде – на противоположния бряг на площад Сан Марко.

Катедралата Санта Мария дела Салюте

Катедралата Санта Мария дела Салюте

Някой от островите

Неизменна част от обстановката около Венеция са островите Лидо, Мурано, Бурано и Торчело. Всеки един от тях си има своя собствена уникална атмосфера:

  • Лидо – морски курорт и културен център;
  • Мурано – островът на стъклото;
  • Бурано – островът на дантелата;
  • Торчело – старинният остров.
Покрай остров Бурано

Покрай остров Бурано

Остров Торчело

Остров Торчело

Няколко съвета

Хубаво е да се посетят най-интересните сгради и обекти във Венеция, но още по-хубаво е, заедно с тези посещения човек да се потопи още по-дълбоко в атмосферата на града и да извлече максималното от посещението си.

Венеция

Венеция

Бяхме във Венеция само един ден, но това беше един дълъг летен ден, отидохме там отрано и обикаляхме до късно вечерта. Видяхме немалко.

Венеция

Венеция

Ако и вие планирате посещение във Венеция, следните съвети ще ви бъдат от полза:

  • вземете си подробна карта на града със схема на градския транспорт, за да знаете във всеки един момент къде се намирате и за да избирате градските линии, които може да ползвате. Бях чула някой да казва, че няма нищо по-лесно от това да се изгубиш във Венеция. Ние не успяхме да го постигнем. Именно картата ще ви помогне „да се намерите“ 🙂 .
  • купете си еднодневна карта за местния градски транспорт – корабчетата вапорето. Така хем ще сте гъвкави и мобилни, хем ще се повозите на воля по Канале Гранде;
  • посетете най-известните места, превърнали се в символи на Венеция;
  • разходете се безцелно по тесните улички, вглеждайте се в сградите, в хората във всичко, ей така, за да усетите Венеция и да си я запечатате в мислите;
  • отдалечете се поне за малко от площад Сан Марко и се поразходете в по-далечните и тихи улички, където е по-спокойно и туристите са значително по-малко;
  • направете си вечерна разходка по Канале Гранде, вечер Венеция е различна и някак още по-магнетична, много от сградите са красиво осветени и още повече привличат погледите на туристите към себе си;
  • посетете някой от островите – Лидо, Мурано, Бурано и Торчело. Корабчетата вапорето имат редовни линии до тези острови и еднодневната карта важи и за тези линии;
  • хапнете сладолед;
  • в някоя от почивките от обиколките изпийте по кафе или по бира;
  • подкрепете силите си с пица или паста на фона на красив местен пейзаж.
Канале Гранде в светлините на нощта

Канале Гранде в светлините на нощта

А ето и кратко видео от нашата еднодневна разходка във Венеция.

Оценка на читателите: 4.8 / 5 (49 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в свят голям. Постоянна връзка.

8 отговора към Един ден във Венеция

  1. Юлиян Кунчев каза:

    Сигурно всеки човек е срещал хора, които често пътуват и посещават известни туристически дестинации по света. Аз самият не правя изключение и изпълнен по приятелски с „благородна завист“ разпалено ги разпитвам след това … искам да изживея впечатленията им от посетените места, които явно на подсъзнателно ниво търся да създадат у мен усещане сякаш и аз съм се докоснал до тези места. Истинско разочарование обаче, е когато установя, че в повечето случаи тези хора просто нямат впечатления, които да предадат. Те са се върнали празни…
    Всъщност те празни са били още на отиване. Те просто са си такива – отиват, за да могат после просто да кажат, че са били там. Отиват просто, за да се „чекват“ и „тагват“ във Фейсбук от всяко лъскаво място, което им се изпречи … да си направят хиляди безсмислени снимки, нито една от които не става за публикация в блог като този, и да изхарчат по една торба с пари за всякакви скъпи вещи, за които после да казват „Е тва ми е от там“.
    В такъв момент ми става жал за такива хора. Защото са отишли, похарчили са си парите, а нищо не са си „взели“ от там. Донесли са си дрехи, които ще скъсат, изхабят и изхвърлят.
    А в стремежа им и усилията да си набавят всички тези вещи, в стремежа им да „постнат“ възможно най-много и „най-оргЕнални“ снимки с изплезени физиономии пред манджите в заведенията, които са си поръчали, както и тези със сбръчканите джуки тип „кокоше дупе“ с питиета в ръце по заведенията – през цялото това време не са успели да си „откраднат“ от историята и атмосферата на това място. Не са се вглеждали в очите на местните хора, за да усетят енергията им. Не са научили поне едно нещо от бита им, поне една местна легенда не са попитали да чуят. Не са си „донесли“ нито късче от чуждата култура. В ранни зори нито веднъж не са опитали със смирено любопитство да повървят по улиците, за да наблюдават как това място се събужда…нито пък на свечеряване как заспива. Докосвайки стената на поне една старинна сграда, да се опитат да си представят какво ли е коствало на хората, живели по тези земи преди хиляда години да я построят при липсата на всичките съвременни технологии.
    Много е жалко, че все повече такива „празни“ хора имат възможности да пътуват, а други не…
    Прочитайки все повече от този блог, с радост мога да кажа че създателят му умее да пътува!
    Ако сред приятелите си имах поне един подобен човек, ми се струва че животът ми щеше да е по-хубав….
    Благодаря за чудесните и топли публикации!
    На мен лично ми носят приятни емоции…

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Юлиян! Много, много благодаря за страхотния отзив и хубавите думи … толкова силни! Радвам се, че по някакъв начин съм ви докоснала и предала поне малко от онази емоция, която изпитахме ние тогава.

      Желая Ви здраве и всичко най-хубаво през Новата година и дано успеете да посетите всички места, за които мечтаете!

  2. Иван Старейшински каза:

    Здравейте, г-жо Ели Иванова! Приемете моите поздравления за прекрасния пътепис за любимия ми град Венеция! Ще си позволя една малка забележка! На италиански думата Canale – например Canale della Giudecca, Canale di Cannaregio! Но в словосъчетанието Canal Grande е-то отпада и затова Canale Grande е неправилно и много българи не го знаят! Пише се и се изговаря CANAL GRANDE!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте г-н Старейшински, благодаря Ви за интереса и разясненията! Вече ще знам – Канал Гранде.

  3. Соня каза:

    Едно огромно благодаря,за този пътепис,толкова подробно и красиво описано с думи и снимки,очарована съм !!!

  4. Таня каза:

    Бях там преди три години, след няколко дни отново ще посетя Венеция. В пътеписа много точно е показана атмосферата. Гледаш и вдишваш от въздуха и като , че се връщаш в онова време. Това трябва да го видиш повече от прекрасно е.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Таня, включвам се малко късно, но сигурно вече имате своите нови впечатления от любимата Венеция. Как беше сега? Повече ли Ви хареса? Любопитна съм да споделите впечатления.

      Мен лично, Венеция много ме заплени, макар и да бяхме там само един ден (но беше дълъг!). Ще наминем натам някой път след време, да сме живи и здрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *