Изкачване на връх Мальовица – там нагоре, там далеч

Връх Мальовица отдавна беше залегнал в плановете ми. Мислех си, че няма да имам никакъв проблем с неговото изкачване, пред вид опита ми с другите високопланински върхове в България, които до момента бях изкачила. Уви! Бях се доста надценила. Изкачването на връх Мальовица „ми разказа играта“, ‘дето се вика, и изпи силите ми. Все пак, радвам се, че успях да стигна до горе, че и да се върна.

Изкачване на връх Мальовица

Изкачване на връх Мальовица

Следващите редове са посветени на изкачването на връх Мальовица по маршрут: ЦПШ Мальовица – хижа Мальовица – връх Мальовица. Маршрутът не е никак лек, но е постижим почти за всеки, дори и за хора не много активни в спортуването, но с желание за повече движение, красиви гледки и нови места.

Обърнете внимание, че става въпрос за лятно изкачване на върха! Зимно време, доста от участъците по описвания маршрут са лавиноопасни.

Преходът до връх Мальовица

Изходна точка за изкачване на връх Мальовица е комплексът около ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа), който се намира в местността Меча поляна, на около 25 километра югозападно от град Самоков и на около 13 километра след село Говедарци. До комплекс Мальовица се стига по асфалтов път, а там в самия комплекс има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг.

Спирате колата, вземате раниците, минавате през поляната и се озовавате на входа на Национален парк Рила, откъдето започва пътеката за изкачване на връх Мальовица.

Към връх Мальовица: началото

Към връх Мальовица: началото

Маршрутът за изкачване може да се раздели условно на следните четири етапа:

  • етап 1: ЦПШ – хижа Мальовица: 1 час;
  • етап 2: хижа Мальовица – краят на втора тераса: 1 час;
  • етап 3: втора тераса – Еленино езеро: 50 минути;
  • етап 4: Еленино езеро – връх Мальовица: 50 минути.

За информация, най-ниската точка от маршрута, която е в самото начало при ЦПШ Мальовица се намира на 1720 м надморска височина, хижа Мальовица е на 1960 метра, а планинският ас Мальовица е с височина 2729 метра. Цялото разстояние между ЦПШ Мальовица и връх Мальовица по този маршрут е около 6.2 километра (като хижа Мальовица е на около 3 километра от началото), а общата денивелация, която трябва да се преодолее до горе е 1009 метра.

Етап 1: ЦПШ – хижа Мальовица

Това е първият етап от маршрута към връх Мальовица и съответно най-лесният. В тази си част пътеката се изкачва съвсем плавно нагоре към хижата и е като каменист черен път, макар и доста неравен на места. Тук, както и в следващия етап от маршрута, неизменен спътник е Мальовишката река, нейният ромон, водоскоци и разни други форми. На места пътеката се превзема от малки ручеи, които мокрят само подметките.

По пътеката към хижа Мальовица

По пътеката към хижа Мальовица

На горната снимка връх Мальовица е този, с ореол от мъгла.

Към хижа Мальовица

Към хижа Мальовица

Етапът завършва на хижа Мальовица се изминава за около 1 час умерен ход. Там на хижата е удобно място за първата почивка. Също така, ако шишетата с вода са празни, тук е моментът да ги напълните – чешмата с рилска вода се намира отвън до самата хижа.

Едно малко отклонение – сядайки за почивка там на една от пейките пред хижа Мальовица, някак неусетно направих асоциация с хижа Вихрен. Хижа Мальовица и високопланинската обстановка около нея ми се видяха подобни на пиринската хижа Вихрен и околните гледки. Асоциации разни 🙂 .

Етап 2: хижа Мальовица – краят на втора тераса

От тук започва интересната част.

По пътеката над хижа Мальовица: поглед назад

По пътеката над хижа Мальовица: поглед назад

Малко над хижа Мальовица пътеката преминава от левия на десния бряг на река Мальовишка, като припомням, че ляв и десен бряг се смята по отношение на течението. Така че, в случая, река Мальовишка след този брод през реката остава вдясно на пътеката към връх Мальовица. Трудността при преминаването на реката в този участък е, че този брод е доста широк и някои от камъните са ръбести. Реката не е дълбока, така че при падане (не дай си боже) човек най-много да се намокри целия, което пък не е толкова безобидно пред вид многото път, който остава да се извърви нагоре към връх Мальовица.

Към първата тераса в маршрута до връх Мальовица

Към първата тераса в маршрута до връх Мальовица

Наличието на щеки значително улеснява преминаването на реката, а и останалите интересни участъци по пътеката.

Теренът в този етап е доста пресечен, на няколко пъти преминава от единия на другия бряг на река Мальовишка и в голямата си част се движи по сипеи от големи камъни. Като цяло посоката е нагоре.

Изключение правят двете тераси – равни участъци по протежението на реката. Тези тераси са като оазиси в пустиня – през тях се върви бързо и лесно, защото пътеката там е равна и не е наситена с каменни сипеи.

На прага на втората тераса към връх Мальовица

На прага на втората тераса към връх Мальовица

Все пак, обстановката е много красива, от двете страни на пътеката се извисяват високите рилски хребети, а тук там има тънкоструйни водопади. В началото на втората тераса има скала-паметник в чест на загинали планинари и алпинисти.

Паметната скала

Паметната скала

Етапът завършва в края на втората тераса, точно преди голямото изкачване, и се изминава за около 1 час умерен ход.

Тук е мястото да направите и втората си по-голяма почивка. Ако имате сандвичи, подкрепете се. Очакват ви още доста усилия по пътя нагоре.

В дъното на втората тераса: поглед назад

В дъното на втората тераса: поглед назад

Етап 3: втора тераса – Еленино езеро

От тук започва същинското изкачване на връх Мальовица, при което за много кратко се преодолява голяма денивелация. Пътеката в по-голямата си част от този етап е от типа камък върху камък и където намериш. Да, вярно, има добре различима маркировка – бяло-червена, но преходът си е труден.

С постепенното преодоляване на височината гледките назад стават все по-мащабни. Започва да се открива самата хижа Мальовица.

Елениното езеро в Рила

Елениното езеро в Рила

Етапът завършва на брега на Елениното езеро и се изминава за около 50 минути. Пеизажът около езерото е много красив – от едната му страна е пътеката, а от другата – мощно се издига Мальовица – върхът-цел.

Да, сещате се – мястото около езерото е страхотно за почивка, преди преодоляването на последните метри до връх Мальовица.

Елениното езеро в Рила

Елениното езеро в Рила

Ние почивахме покрай Елениното езеро и на отиване, и на връщане. Гледката е запленяваща. По едно време, аз не се стърпях и потопих ръце в езерото – водата ми се видя изненадващо топла за високопланинско езеро. Във водата плуваха и доста малки рибки. Красота!

Тук пак ще отворя една скоба, за да разясня, че всъщност спряганото Еленино езеро е най-голямото от група от 3 рилски езера с общото име Еленини езера. В някои източници се споменават също като Еленски езера.

Етап 4: Еленино езеро – връх Мальовица

След приятната почивка край Елениното езеро, изкачването по вертикалата от каменни сипеи продължава до билото. Това изкачване е все така трудно, като досегашното, но там на билото пътеката става полегата, върви се по-лесно и в допълнение идват красиви гледки във всички посоки. Елениното езеро, погледнато така от високо, заедно със съседното малко езерце, придобива формата на въпросителен знак. Малко по-нагоре от Елениното езеро следва още едно по-малко езеро, но все още замръзнало, въпреки че вече е лято.

В самото начало на билната си част, пътеката е леко екстремна – тясна е и върви по каменен рид, подобен на Козя стена, но доста по-кратък. Пътеката е добре очертана и има стабилни скали за упора.

Към връх Мальовица: на билото

Към връх Мальовица: на билото

Както споменах, на билото гледките следват една след друга, коя от коя по-величествени. Виждат се всички околни върхове, виждат се няколко езера, вижда се Рилският манастир.

Поглед към Рилския манастир от Мальовишкото било

Поглед към Рилския манастир от Мальовишкото било

Поглед назад от Мальовишкото било

Поглед назад от Мальовишкото било

Етапът се изминава за около 50 минути. Погледнете ли назад, установявате колко трудно е било качването. Огледате ли се наоколо, особено ако има добра видимост, установявате, че всички усилия са си стрували. Огромната награда са невероятните 360 градусови рилски гледки.

Елениното езеро от високо

Елениното езеро от високо

Горе на върха

Горе на връх Мальовица гледките са зашеметяващи, особено при ясно време, каквото имахме ние.

Връх Мальовица

Връх Мальовица

Връх Мальовица

Връх Мальовица

Там на Мальовица от високо различихме две от Урдините езера, връх Мусала и въобще голяма част от рилския релеф. Страхотно е усещането на върха на планината!

Гледки от връх Мальовица: Мальовишките езера и хижата

Гледки от връх Мальовица: Мальовишките езера и хижата

Гледки от връх Мальовица: поглед към Урдините езера и връх Харамията

Гледки от връх Мальовица: поглед към Урдините езера и връх Харамията

Гледки от връх Мальовица: поглед към връх Мусала

Гледки от връх Мальовица: поглед към връх Мусала

Гледки от връх Мальовица: поглед назад към хижата и ЦПШ

Гледки от връх Мальовица: поглед назад към хижата и ЦПШ

От връх Мальовица тръгва билна пътека към хижа Рилски езера. Погледнато в обратна посока, това е още един маршрут за изкачване на връх Мальовица. Нямам опит с цялата част на този маршрут, но доколкото имам информация той е по-лек от гореописания, макар и по-дълъг.

Обратният път и още

Обратният път следва гореописания маршрут с всичките му особености. Макар и надолу, не се върви по-лесно. Освен това, умората се превръща в съществен фактор, а краката не слушат вече така добре.

Наобратно: Мальовишкото било

На обратно: Мальовишкото било

Обратният път от връх Мальовица до ЦПШ Мальовица се изминава за приблизително същото време, като на отиване.

Ние малко позакъсняхме с изминаването на маршрута и от билото надолу нямаше почти никакви хора. Настана привечер, но все още не беше тъмно – денят беше дълъг. Така в един момент, вървейки надолу по пътеката срещнахме един специален турист, тръгнал нагоре 🙂 .

Един специален турист към връх Мальовица

Един специален турист към връх Мальовица

Един специален турист към връх Мальовица

Един специален турист към връх Мальовица

И като стана дума за хора и посещаемост, нека отбележа, че връх Мальовица е от посещаваните високопланински върхове в България, но хората по маршрута са значително по-малко, отколкото до върховете Мусала и Вихрен.

Съвети за изкачване на връх Мальовица

Ако решите да изкачвате връх Мальовица, следните съвети ще ви бъдат от полза.

  • Проучете добре маршрута. В горното подробно описание се постарах да дам различни детайли и аспекти от нашето изкачване. Надявам се, да съм отговорила на всичките или почти всичките въпроси, които биха ви възникнали.
  • Следете прогнозата за времето и изберете подходящ ден. Не тръгвайте при прогноза за гръмотевици и виелица.
  • Правете си сметка на времето и на силите.
  • Ако сте по-млади и/или пъргави, вероятно ще изкачите върха по-бързо от мен. Все пак, съветвам ви, отделете си достатъчно време за почивка. Има си нужда.
  • Щеките биха облекчили част от усилията ви и със сигурност биха улеснили както изкачването, така и слизането от върха.
  • Носете си челници за всеки случай, но правете сметка в никакъв случай да не замръквате.
  • Вземете мерки против насекоми. Голяма част от маршрута е покрай река Мальовишка, а комарите там са нахално кръвожадни, много са, и на рояци, а привечер са във вихъра си.

Други интересни маршрути в Рила

Ако търсите информация за други интересни маршрута в Рила, на страниците на блога има няколко предложения, подредени възходящо по трудност:

В заключение

Макар и с доста усилия, успях да запиша още един висок връх сред постиженията си. Както казах в самото начало, връх Мальовица ми се видя по-труден за изкачване и от връх Мусала, и от връх Вихрен, и от връх Ботев. Той беше толкова нагоре и толкова далеч, но красотата горе беше над всичко.

Оценка на читателите: 4.7 / 5 (110 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в изкачване на върхове, на един ден от София. Постоянна връзка.

12 отговора към Изкачване на връх Мальовица – там нагоре, там далеч

  1. Бисер Янакиев каза:

    Много по-труден е от Мусала, въпреки че още не съм качвал последния, но този не успяхме да качим, спътницата ми тотално се преумори на стръмното изкачване над втората тераса, да не говорим, че малко преди тази тераса объркахме и пътеката и се озовахме вдясно на едни големи и стръмни камъни и преджапахме директно надолу през един тесен и опасен улей до втората тераса, а това още изцеди силите ни и някъде там, където се усети болката в чупения й по-рано крак, се отказахме! Преди две години! Скоро, живот и здраве, ще се прави втори опит! Но…първо Мусала, вярно че е по-лесен, но все пак трябва да се качва, заслужава си! Хубав пътепис, отново изчерпателен и полезен! Аз също се скитам много из България, но предимно за да снимам нещо интересно и предимно с автомобил! Всяка седмица откривам ново и красиво място в България, село, водопад, манастир, църква, дори красива поляна с гледка предизвиква една разходка от да кажем поне 200 км. в мен! Миналата седмица си намерих красиво село в подножието на Пирин, Ощава, над Кресна и скокнах за няколко часа, определено си заслужаваше! От известно време участвам и активно в обновяването и актуализирането на Гугъл Мапс, добавям нови места, качвам снимки, вече около 5000 и т.н. и т.н.! Радвам се, че има и други хора, като мен, млади хора, които обичат да пътуват и да се наслаждават на красивата ни родина! След шест години обикаляне, най-красивото място за мен в България е Белмекен, поради редица фактори, асфалтов достъп, невероятни гледки, отдалеченост само на 130 км. от столицата, от тях около 70 км. по АМ и т.н. и т.н.! Да не говорим, че когато се спускаш от язовира, попадаш в красивите Родопи около Юндола! Отплеснах се! Желая ви да посетите още много и красиви места у нас и не само и да ги опишете все така увлекателно и с подходящите красиви снимки, разбира се! Успех!

    • Ели Иванова каза:

      Благодаря още веднъж за интересните отзиви! Желая Ви скорошно изкачване на връх Мальовица! Аз лично доста се озорих при качването, макар и да не съм съвсем начинаеща в планинските преходи. Не е лесен маршрут, определено.

  2. Андрей каза:

    Благодаря много за споделения опит. Рано ни е със шест годишната ми дъщеря да изкачваме Мальовица, освен поне да стигнем до първата тераса. Вече веднъж бяхме до хижа Мальовица.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, благодаря Ви за отзива! Мисля, че сте направили голямо постижение с малката – пътят до хижата си е изкачване, а това, че е много каменист допълнително усложнява ходенето. Браво на детето, а и на Вас, че го водите в планините!

  3. Бетина Красимирова каза:

    Здравейте, вашият блог ме вдъхнови да започна по-често да обикалям из красотите на България. Благодаря за подробните описания, които публикувате! Това лято обиколих доста места и верен пътник всеки път ми е моето куче – Голди (лабрадор). Преди 2 седмици дори изкачихме връх Мусала с него. От много време искам да изкача и връх Мальовица, но се притеснявам, че този маршрут ще дойде малко в повече на Голди. Бихте ли ми казали Вие какво мислите? Много благодаря!
    Поздрави!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Бетина, много Ви благодаря за отзива и хубавите думи! Да Ви кажа, не съм имала куче и не мога да Ви отговоря съвсем адекватно, но си мисля, че щом сте успели да изкачите Мусала, ще успеете и с връх Мальовица. Докато ние го изкачвахме, имаше хора с кучета. Те, животинките май се справяха по-добре 🙂 . Ако изкачите Мальовица с Вашия Голди, ще се радвам да споделите впечатления. Поздрави!

      • Бетина Красимирова каза:

        Е, изкачихме го! Използвахме почивния ден днес като един от последните хубави дни за изкачване на върхове. Ако трябва да съм честна, това е най-трудния връх, които съм изкачвала. Мусала ми се струва като песен пред Мальовица. С Голди нямахме никакъв проблем, той дори по-бързо от мен се изкачи. Гледките са уникални! Невероятно преживяване. Срещнахме и ние едно диво козле, което Голди помисли за куче и се опита да го догони, неуспешно 😀
        Благодаря, че ме вдъхновихте с вашата статия да изкача този връх!

        Поздрави,

        Бетина

        • Ели Иванова каза:

          Поздравления, Бетина, и за Вас, и за Голди! Радвам се, че сте успели и че сте доволни всички. Благодаря Ви за споделения отзив!

  4. Вероника каза:

    Здравейте, с удоволствие прочетох Вашата статията и коментари към нея. Върнахте ме две седмици назад, когато предприех изкачването на вр. Мальовица, без да се подготвя предварително с информация за маршрута. Подцених го този връх, мислейки че ще е една лежерна разходка из красотите на Рила. Макар че бях запозната, че височината е над 2500 м. и не е за подценяване. Освен това, седмица преди качването на вр. Мальовица направих изкачване на вр. Вихрен и в същият ден минах и през Кончето. Помислих, че след такъв сериозен преход вече всичко ще е по силите ми. Ноооо… сгреших. Не бях понесла и щеките, които щяха да са ми от полза. Добре, че поне взех яке, защото при ясно и слънчево време ни беше брулил такъв студен вятър на върха, че ако си бях останала с една фанелка, пневмонията ми беше гарантирана. Радвам се, че има такива блогове, където човек може да се запознае теоретично с това, което му предстои и да се подготви подобаващо. А и е много интересно, защото докато четох, пред очите ми пак се появяваха красиви гледки и спомени от изкачването. Чета, и все едно че съм пак там… само че вече не съм уморена. Мальовица – изпитание за тялото и релакс за душата. Пожелавам Ви много здраве и нови върхове!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Вероника, благодаря Ви за интересния коментар. Имах чувството, че чета моите мисли 🙂 . При нас се получи нещо подобно при изкачването на връх Мургаш. Мислех си, че след Мальовица няма какво да ме уплаши, но леко се пообъркахме. С две думи: човек не бива да подценява планината, маршрутите и тамошните особености. Поздрави!

  5. И.Г. каза:

    Чудесен блог – подробен, описателен. Благодаря за полезните съвети и информация. Поздрави и пожелания за още приключения.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте и благодаря за отзива и хубавите думи! Всичко най-добро и на Вас!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *