Кабиле – силно ехо от най-дълбока древност

Кабиле: древно светилище, тракийски град, съоръжения от римско време. А в наши дни – архитектурно-исторически резерват и печат номер 99 от 100-те национални туристически обекта. С две думи – интересно място! Набелязахме си го още преди време – то беше едно от малкото все още непосетени от нас места, включени в 100-те обекта. Посетихме го през юли, на път към морето.

Кабиле

Кабиле

Кратка история на Кабиле

Тракийският град Кабиле възниква в края на 2-ро и началото на 1-во хилядолетие пр. Хр. около скално светилище, разположено на Зайчи връх, запазено и до днес, посветено на Великата богиня-майка Кибела, което се смята, че дава и името на града. Зайчи връх е възвишението в западната част на днешния архитектурен резерват.

Смята се, че скалното светилище е било използвано като център за свещенодействия най-напред от дакомизийците – древна предтракийска цивилизация, населявала днешните български земи. Подобни антични мегалитни съоръжения били свързвани с легенди за циклопи и великани. Повече информация за този ранен период на използване на светилището може да се намери тук.

В скалата горе на върха са изсечени два големи улея под формата на кръст, ориентирани в четирите посоки на света. Геометрията на този кръст е така точно изчислена, че в дните на пролетно и есенно равноденствие лъчът на слънцето при изгрев попада в улея по оста изток-запад. Това дава основание да се предполага, че скалното светилище е играло роля и на древна скална обсерватория. Тази статия изследва подробно устройството на светилището и интерпретира значението на отделните елементи.

През 3-ти век пр. Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните градски центрове на Одриската държава. През този период там живеят тракийските царе Спарток и Скосток, което за кратко превръща Кабиле в столица на Одриското царство. (В миналото се е считало, че където е резиденцията на владетеля, там е и столицата на съответната държава.)

През 341 г. пр.н.е. Кабиле е завладян от Филип Македонски, а малко по-късно става част от империята на Александър Македонски.

Градът е разрушен през 72 г. пр. Хр. от римляните при похода на Марк Лупул.

По-късно, през 2-ри век, когато Тракия вече е провинция в Римската империя, Кабиле става един от най-важните римски военни лагери, а след приемането на християнството през 313 г. Кабиле се превръща в епископски център.

По време на аварските нашествия в края на 6-ти век, Кабиле е окончателно разрушен.

През Средновековието в периода 11-14 век върху разрушения град е имало малко селище.

В наши дни на около километър и половина от останките на Кабиле се намира едноименното село Кабиле, основано през 1861 г. под името Таушантепе, както се е казвал по турско време Зайчи връх. След Освобождението селото е преименувано на Извор, а по-късно и на Кабиле по името на античния град.

Какво да видим

Следват основните обекти от античния град Кабиле така, както ги видяхме ние. Обектите са долу-горе разположени в кръг и последователността, в която ги изброявам е един възможен маршрут за тяхното обхождане. Вътре в резервата има достатъчно указателни и информативни табелки, така че човек знае във всеки момент къде се намира и какво вижда.

Базилика номер 1

Ние най-напред посетихме Базилика номер 1, разположена най-близко до входа на резервата. Това е най-голямата и култова сграда от ранно-християнския период. Тя е от периода, когато Кабиле е бил голям епископски център. В архитектурно отношение, Базилика 1 е трикорабна базилика. В нея са открити ценни мозайки, които са само маркирани днес на територията на базиликата. Самите мозайки са изложени в Музея към резервата Кабиле.

Кабиле: базилика номер 1

Кабиле: базилика номер 1

Зърнени складове

Точно в началото на пътеката към светилището на Зайчи връх се намират складови помещения за съхранение на зърно (Хореум). Датировката на помещенията е 3-4 век.

Кабиле: хореум

Кабиле: хореум

Тракийско светилище

Един от основните и най-интересни обекти в резервата Кабиле е култовото светилище на възвишението Зайчи връх. До него се стига по широка пътека за около 5-10 минути.

Кабиле: Към Зайчи връх и светилището

Към Зайчи връх и светилището

Там могат да бъдат изследвани и улеите в четирите посоки на света, съставящи светилището, и самите камъни с толкова много улеи по тях.

Кабиле: пред светилището

Пред светилището

Кабиле: тракийското светилище

Кабиле: тракийското светилище

Винаги се чувствам някак особено на такива древни места. Самата мисъл, че се докосвам до нещо, градено и използвано преди повече от 4 хиляди години е опияняваща, поне за мен. Мястото има и някаква особена енергия, както и повечето, да не кажа всичките, свети за траките места.

Докато бяхме там горе на Зайчи връх се катерих от камък на камък, за да търся разни знаци. Да, открих пукнатини и улеи, но да ви кажа, не съм въобще компетентна да ги интерпретирам.

Кабиле: по камъните на светилището

По камъните на светилището

Освен това, горе от скалите се открива прекрасна гледка към целия резерват – базиликите, термите, римските казарми, както и към плодородните поля в далечината …

Да отбележа и географското значение на Зайчи връх, като най-източната част на Средна гора.

Кабиле: поглед горе от скалите

Поглед горе от скалите

Големите терми и втората близка

Друг интересен обект са големите римски терми и втората базилика, много близо до тях. Мен лично термите ме впечатлиха със своята автентичност – няма реставрации по тях, само консервиращ слой бетон тук-там. Освен това са доста мащабни.

Кабиле: големите терми

Големите терми

Кабиле: големите терми - поглед отблизо

Големите терми – поглед отблизо

Казармите

В най-далечната част за посещение се намират римските казарми. Ето една малка част от тях.

Кабиле: римски казарми

Римски казарми

Малките терми

На територията на резерват Кабиле има още едни терми – малките терми, намиращи се почти на входа на резервата. Те могат да бъдат разгледани още в началото на разходката из резервата, а може с тях да се завърши, ако човек реши да мине през всички обекти, обикаляйки в кръг.

Кабиле: малките терми

Малките терми

Музеят

На входа на археологическия резерват Кабиле има малък музей, в който са изложени най-интересните археологически находки от проучванията в района.

Кабиле: в музея

В музея

Работно време и цени

Работното време на архитектурно-историческия резерват Кабиле е всеки ден от 9:00 до 17:00 часа. Цените на билетите за посещение на резервата и музея към него са 6 лв. за възрастни и 3 лв. за деца, ученици и студенти.

Съвет: за посещение на резервата си отделете поне един час време, за да разгледате на спокойствие най-важните и интересни обекти в него. Имайте пред вид, че резерватът е съвсем на открито, няма много сенки и при лятно и слънчево време жегите там са трудно-поносими. Затова в горещи дни, по-добре бъдете там колкото се може по-рано (но не и преди 9:00 часа, когато отварят).

Как да стигнем до Кабиле

Резерватът Кабиле се намира на 8 км от Ямбол. Той се намира много близо до АМ Тракия, от ляво на магистралата, ако пътувате към морето. Има си указателни табелки и удобен излаз от магистралата. След това може да се върнете на нея от същото място. Най-напред от магистралата, пътувайки към морето, се забелязва възвишението на Зайчи връх, малко след Ямбол, което може също да ви служи за ориентир.

Оценка на читателите: 4.6 / 5 (42 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в 100-те национални обекта, музеи с етикети . Постоянна връзка.

18 отговора към Кабиле – силно ехо от най-дълбока древност

  1. Julia Vukova каза:

    Чудесна статия! Колко хубаво, че се връщам на едно любимо място от студентските ми години:) Тук беше втората ни практика… Аз разкопавах северната крепостна стена 🙂

    • Ели Иванова каза:

      Юле, благодаря за хубавите думи. Аз високо ценя мнението на археолозите 🙂 . А иначе, сигурно е било много интересно на разкопките. Преди време и аз участвах в проучванията на един обект до Капиново и пазя страхотни спомени от там – как изникваха разни неща под пръстта.

      Между другото, там до първата базилика имаше цял кош с натрошена керамика и точно тогава се сетих за вас с Крис, дето ни показвахте такива изоставени късчета като бяхме на крепостта до село Кошница.

  2. Димитър Димитров каза:

    Благодаря Ви за изчерпателните обяснения! Отдавна се каня да посетя това място, но сега Вие ми посочихте нишката…

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Димитър, да, непременно го посетете! Има толкова много за разглеждане там.

  3. Тодорка Маркова каза:

    Имахме щастието да посетим Кабиле с човек, който познава добре историята на това място и значението на находките на Зайчи връх.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Тодорка, благодаря Ви за отзива. Вярвам, че е било много интересно!

  4. Калина каза:

    Ох, помня това сухо място, дето през лятото капка не падаше, аз пък миех керамика….До Зайчи връх въобще нямаше пътека , а трева до кръста, та се налагаше да се върви в индийска нишка и първият да пори тревата, заради змиите…. Ех, че славно студентско време беше!

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Калина, благодаря Ви за интересния коментар. Сигурно е било много вълнуващо! До Зайчи връх сега има изградена доста широка пътека, дори са направили няколко пейки по нея. А иначе – права сте – извън пътеката се чуваше шумолене. Аз видях няколко гущера в трънаците извън пътеката, но може да е имало и змии там в шубраците. Човек винаги трябва да внимава!

  5. Митко А. Димитров каза:

    Чудесно историческо място, посетете го задължително. Моя незабравим спомен за разкопките в Кабиле, когато там бяха на бригада студенти бъдещи архиолози, водени от професор Велков с когото имах честта да се запозная като офицер от МВР обслужващ този район, беше когато при нас на разкопките се появи с плочка – карта /имитация разбира се/ пишман иманяра Сивко Пасков от с. Сламино, Ямболско, който представяте ли си, се опитваше да убеди професора във автентичността на карта за скритото наблизо имане. Голям смях беше, големи бъзици паднаха, пък и Сивко /скришом/, сигурно доста пръст изкопа.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Митко, благодаря за интересната история! Да, археолозите си знаят работата – не може току-така да ги метне човек. А за иманярите – какво да кажа – този е бил смешен, но мен много ме е яд на тях, че с лека ръка разсипват това огромно богатство.

  6. DenitsaS каза:

    Много интересна статия, често забравяме какви „съкровища“ имаме у нас, докато се скитаме по света 🙂

  7. Бистра каза:

    Представям си как ли ще изглежда това местенце през зимата…
    Благодаря за всичката информация – сега определено ще бъде по-лесно да го посетя, независимо в кой сезон!
    Поздрави, Бистра

  8. Dimitar Tabakoff каза:

    Чудесна статия. Като събирач на печати, определено ще посетя и това място.

    Замислям се, дали някой не се е сетил да събере всички такива светилища в един сайт, с карта и кратичка информация за всяко място. Има такива подобни сайтове с водопадите в България, пещерите в България, а май няма за древните светилища…

    Поздрави и очаквам следващия пост!

    • Ели Иванова каза:

      Димитър, благодаря за отзива. Идеята за подобен сайт звучи интересно. Не съм попадала на такъв до момента.

  9. Данчо каза:

    Ели, пропуснала си да забележеш и да напишеш за изображението на богинята Кибела, което може да се види на една от скалите, възседнала лъв. От скалното изображение най-добре се вижда самия лъв и лапите му. Релефът се може да се забележи на двете снимки на скалата, която формира канала и си я снимала фронтално. Изображението се намира в жълто-кафеникавата част.

    • Ели Иванова каза:

      Данчо, много благодаря за ценното допълнение към статията! Бях чела за това изображение и го търсих, но тогава така и не успях да го откроя. При следващото посещение вече ще знам къде да гледам 🙂 .

  10. Таня Янева каза:

    Малко допълнение и от мен – втора поредна година /поне аз на тях съм присъствала / през първата събота на месец юни Кабиле има празник – правят се възстановки на реални събития, има базар , безплатен музей ….

    • Ели Иванова каза:

      Не знаех за празника и тези събития в Кабиле. Таня, благодаря за полезната информация!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *