Мезек: гробница и крепост на междата между Родопите и Сакар

За първи път посетихме село Мезек преди точно три години по време на една прекрасна наша екскурзия в Източните Родопи. Още тогава останах поразена и от тракийската куполна гробница, и от крепостта – два изключително интересни културно-исторически обекта, превърнали се в символ на селото.

В началото на май ги посетихме отново, пак в този ред. И пак останах поразена. Знаех какво ще видя, но и при това второ посещение ми беше особено интересно – малко преди да отидем бях прочела нови материали и за двата обекта. Сигурна съм, че ако отида за трети път по тези места, пак ще ги обхождам с интерес и почитание.

Мезек

Мезек

Тракийската куполна гробница

Гробницата в село Мезек е една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи. Тя е била използвана първо като гробница, а впоследствие и като храм. Интересен факт е, че температурата в гробницата е постоянна: около 18-19 градуса.

Входът на гробницата

Входът на гробницата

Местоположение

Гробницата се намира в началото на село Мезек. Малко след влизане в селото трябва да се свие наляво. Има указателна табелка. Могилата, под която е разположена гробницата се казва Мал-тепе, което от турски значи  Иманярска могила. Защо ли 🙂 ?

Откриване

Гробницата е открита случайно през 1931 година, като малко след откриването й започват археологически проучвания под ръководството на професор д-р Богдан Филов и д-р Иван Великов. Любопитен факт е, че могилата на гробницата – Малтепе – става известна години по-рано. През 1908 година в горния й насип е открита бронзова скулптура на глиган в естествен ръст. Откриватели са местни жители. По това време село Мезек се намира в пределите на Турция, въпреки че населението му е българско. По тази причина ценната находка – бронзовият глиган – днес е част от експозицията на археологическия музей в Истанбул. Землището на село Мезек става официално българска територия през 1912 година по време на Балканската война.

Популярна реплика на бронзовия глиган може да се види днес на мегдана на селото.

Бронзовият глиган в центъра на село Мезек

Бронзовият глиган в центъра на село Мезек

Архитектура

Тракийската гробница при село Мезек е една от най-големите на Балканския полуостров. Ориентирана е по оста изток-запад, като входът е откъм изток. Състои се от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол. Общата й дължина е близо 30 метра, като само коридорът е дълъг повече от 20 метра. Такъв тип коридор се нарича „дромос“.

Дромос

Дромос

Изградена е от сравнително големи и добре обработени каменни блокове, свързани един с друг единствено със скоби. Хоросан не е използван.

Куполът на гробницата

Куполът на гробницата

Храмове с подобна архитектура – дълъг коридор и камера-кошер, са открити на територията на древна Микена, част от днешна Гърция, като една от най-известните от тях е Съкровищницата на Атрей-бащата на великия Агаменон. Затова, на много места в интернет се споменава, че Мезешката тракийска гробница е от микенски тип.

Датировка

Въз основа на находките в гробницата е установено, че тя е построена в края на 4-ти в. пр.н.е. и е била използвана до средата на 3-ти в. пр. н. е. В гробницата са открити следи от шест погребения. Предполага се, че гробницата е на някой могъщ тракийски владетел от Одриското царство.

Впечатления

Въпреки че сме идвали тук и преди, пак ни беше интересно да се докоснем до света на траките. Разказът на екскурзовода отново беше много интересен. Неотдавна, по европроект са направени пана с елементи от бита на траките. Тези пана бяха разположени по алеята от билетния център пред гробницата до самия й вход. Вътре в гробницата по стените бяха накачени 3Д холограми със снимки на предметите, намерени в гробницата, което от една страна беше интересно – изглеждаха съвсем като истински, но от друга – по мое скромно мнение, някак не им беше мястото точно тук в храма по стените. Това, според мен, са си тичпични музейни експонати и трябва да си стоят в музей.

Една от холограмите

Една от холограмите

Все пак трябва да призная, че тези холограми не накърняват по никакъв начин великолепието на гробницата.

Средновековната крепост

Другият интересен за посещение обект в село Мезек е средновековната крепост. И въпреки, че тя е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи, за нея се знае твърде малко.

Крепостта в Мезек

Крепостта в Мезек

В крепостта - северозападният ъгъл

В крепостта – северозападният ъгъл

Разположение

Крепостта има важно стратегическо положение – тя е пазила старинния град Адрианопол (днешен Одрин) от варварските нашествия от север. Крепостта е разположена на:

  • 150 км от Пловдив;
  • 150 км от Бяло море;
  • 150 км от Черно море;
  • 300 км от София;
  • 300 км от Истамбул.

Крепостта е построена на хълм и гледката надолу към Одрин и Бяло море е страхотна. В ясно време се вижда доста надалеч.

Гледка от крепостта

Гледка от крепостта

Датировка

До този момент, най-старите находки от района на крепостта са от 11-и век, а най-много от откритите находки са от периода 13-14-и век. Тези факти дават основание на археолозите да заключат, че крепостта е построена през 11-и век. Смята се също, че е използвана интензивно до падането на района под турско робство.

Наименование

В общи линии, името на крепостта в Мезек не е много ясно. Някои учени считат, че името на крепостта е Неутзикон. Това име се споменава в аналите на византийския хронист Никита Хониат. За съжаление, обаче, това име не е потвърдено от археологически находки.

Архитектура

Крепостта в Мезек има формата на неправилен четириъгълник и заема площ около 6,5 дка. Крепостта е снабдена с девет заоблени кули, като 5 от тях са на южната стена – тази, която се вижда на идване към крепостта.

Южната стена с петте кули

Южната стена с петте кули

Най-голямата ъглова кула

Най-голямата ъглова кула

Две от кулите са разположени на западната стена – тази, откъм която е входа. Останалите две кули са разположени съответно на северната и на източната стени.

Както споменах по-горе, Мезешката крепост е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Три от стените – южна, източна и западна – са запазени почти в цялост. Най-пострадала е северната стена, от която всъщност се открива красивата панорамна гледка.

Северната стена

Северната стена

Във вътрешността на крепостта не са открити останки от сгради, поради което се смята, че крепостта е имала чисто отбранителни функции – приютявала е населението от близката околност само по време на опасност от нападение.

Вътре в крепостта

Вътре в крепостта

В крепостта

В крепостта

Впечатления

По време на второто ни посещение на крепостта в Мезек имахме много интересна екскурзоводска  беседа. От нея научихме, че името Мезек идва от „межда“, т.е. синур, разделител, междинно място. Новото, което видяхме при това посещение, беше бункерът от наше време, разположен в североизточния ъгъл на крепостта. Трябва да призная, че този бункер трудно се вписваше в средновековните останки … но пък кой му е мислил толкова, като го е изграждал …

При първото ни посещение беше малко по-автентично, сега има нови укрепителни зидове на места, има и атракции за привличане на посетители.

Странно е колко много е останало от крепостта и колко малко се знае за нея, дори името й е неизвестно. В района няма археологически разкопки поради липса на средства …

Надявам се, че все пак един ден ще проима средства. Дано дотогава иманярите не са опустошили всичко интересно!

Крепостта отвън

Крепостта отвън

Как се стига до село Мезек

Село Мезек се намира на 287 километра от София. На пръв поглед разстоянието не е малко, но се изминава с кола за около 2 часа и половина, тъй като се пътува само по магистрали – отначало по магистрала Тракия, а след това – по магистрала Марица. Преди време беше далеч по-бавно да се стигне до Мезек …

В заключение, горещо ви препоръчвам да се разходите до Мезек и околностите. Тракийската куполна гробница и средновековната крепост там са само малка част от невероятно интересните места в региона. За няколко дни, прекарани в този район, човек може да се върне стотици и дори хиляди години назад и да се докосне до културата на предците ни.

Оценка на читателите: 4.6 / 5 (70 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в 100-те национални обекта, екскурзии и почивки, крепости с етикети . Постоянна връзка.

9 отговора към Мезек: гробница и крепост на междата между Родопите и Сакар

  1. Димитър Димитров каза:

    Винаги чета с удоволствие Вашите публикации и разглеждам с интерес фотографиите. мечтая да ида на това място, но все не намирам време. Най-голямата крепост, която съм виждал, е Хисара, край Пловдив. Недалеч от там е и Старосел, но това, което показвате в момента ми се струва още по-впечатляващо и внушително. Дано нашите археолози най-сетне се поровят както трябва и в този район.
    Аз съм посещавал археологическия музей в Истанбул, може би съм минавал и край намерената статуя на глиган, но нямам спомен. Все пак, добре е, че са я възстаномвили в селото. Благодаря Ви за приятно проведеното време на страниците на Друми в думи!

  2. Aliya Osho каза:

    И името Мезек на селото, както и Мал тепе на гробницата са типични Древнобългарски имена в чест на Богинята Майка на Дедите ни. Мезек подобно на Мизи, Мизия, Мездра са имена в чест на Ма Аза, човекът на Ма Богинята. МаАз / Мезек днес означава Майчин, Божествен. Мал означава Майчина (Ма) светлина (Лъ). Тепе дедите и са наричали хълма над подземните храмове, които са строили в чест на Богинята майка, които днес неправилно наричаме гробници. Тепе, тапа са български думи с подобно значение. Ето защо смятам, че Пловдивските тепета са древнобългарски подземни храмове, които трябва да бъдат проучени и огласени. http://Www.aliya.blog.bg

  3. daniela каза:

    За повече информация относно описаните обекти може да посетите сайта visitsvilengrad.com

  4. патриотико каза:

    на колко километра се намира мезек от кърджали

  5. Хелина Ойкова каза:

    Благодаря Ви за интересната публикация!
    Бих искала да попитам дали имате някаква информация за една гробница в планината над гр.Маджарово.Като студенти бяхме там на експедиция.Това беше през 1986г. , а от 25г. не живея в България и много бих желала да заведа семейството си там през някоя ваканция, но не зная дали са прокарали поне черен път до този връх.Също така се интересувам в кой музей се съхраняват експонатите.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте и благодаря за интереса! За съжаление, нямам информация за такава гробница, но определено ме заинтригувахте. Непременно ще се поразтърся. Надявам се през тази година отново да посетим онзи район – има толкова много какво да се види там

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *