Нос Калиакра и неговите загадъчни тайни

Нос Калиакра. Висок, ветровит, и скалист, врязан на 2 километра навътре в морето край бреговете на Каварна. Едно от най-живописните места по Северното Черноморие. Била съм на носа неведнъж, но никога няма да ми омръзне да се връщам там.

Нос Калиакра

Нос Калиакра

Всъщност всички знаем или поне сме чували за високия скалист нос с делфините, плуващи наоколо, и с красивите гледки в почти всички посоки. Малцина обаче имат представа, че мястото има повече от две хиляди годишна история, чиито останки личат и до днес – тракийското селище Тиризис, ранновизантийският град Акре, българската крепост Калиакра.

Нос Калиакра - към крепостта

Нос Калиакра – към крепостта

При археологически проучвания в течение на доста години са открити много артефакти, разкриващи част от събитията, случили се на полуострова през годините от древността до наши дни. Но има и немалко тайни, които нос Калиакра заветно крие в своите високи скали и дълбините на близките морски води.

Обща информация за нос Калиакра

Нос Калиакра отстои на един час път с кола от Варна или по-точно на около 60 километра североизточно от морската ни столица и на 12 километра от град Каварна. Пътят за Калиакра минава през село Българево, столицата на българските пъпеши. Ако сте в района, следвайте табелките за носа и няма да се объркате.

Любопитен факт за нос Калиакра е, че това е едно от най-ветровитите места на Балканския полуостров. Затова не е чудно, че там са разположени огромен брой перки за генериране на ток от вятър.

Има много какво да се види на носа – неземните морски гледки, обагрените в червено от желязото в почвата скали, крепостни стени, старинни църкви, некрополи, а и паметници от по-ново време. Има музей, ресторант и праклисче, разположено на ръба на скалата.

Нос Калиакра: към музея

Към музея

Легендата разказва, че от тази скала с вплетени една в друга коси са се хвърлили 40 млади български девойки, за да запазят своето българско име и чест от турския поробител.

Според  друга легенда, свети Никола, закрилникът на моряците, бягал от турците, а Бог, за да му помогне удължавал към морето пътя под краката му. Така се образувал носът. За съжаление, това не помогнало и свети Никола бил заловен, а на лобното му място било издигнато параклисче в негова чест. Параклисчето стои и до днес на края на носа.

Нос Калиакра: параклисчето до скалата, от която са се хвърлили девойките

Параклисчето до скалата, от която са се хвърлили девойките

Основни Периоди на обитаване

Тракийски период

В резултат на проучвания в района на нос Калиакра е установено наличието на богата тракийска култура. Различни археологически находки и писмени източници показват, че още в 4-ти век пр.Хр. на носа е имало добре укрепено тракийско селище, населявано от тракийското племе тиризи. От там идва и името на селището – Тиризис.

Ранновизантийски период

През 5-ти 6-ти век Тиризис влиза в пределите на Византия, като името на селището вече е Акре Кастелиум. Поради важното си стратегическо местоположение Акре се превръща във важен стожер срещу варварските нашествия от север. В средата на 7-и век Акре е изоставен и подложен на разруха.

Българската крепост Калиакра

14-ти век бележи период на разцвет на скалистия нос, който се появява по тогавашните морски карти под името Калиакра, с което го знаем и днес. По това време на носа има изграден и добре укрепен пристанищен град, важен политически и търговски център в обособилото се в онзи период на разединение на българската държава Добруджанско (Карвунско) деспотство. Градът е защитен от три укрепителни линии, преграждащи подхода от сушата между двата му бряга. Владетел на деспоството през този период е Балик, а след това – приемникът му Добротица (дал име на обширната област Добруджа).

От този силен период за Калиакра в наши дни могат да се видят внушителни останки от крепостни стени, части от водопровода, баните и двореца на княза.
Важно е да се отбележи, че Добротица създава силен военноморски флот, което го превръща в конкурент на Генуезката република в черноморската търговия. Около 1360 година това съперничество прераства във военен конфликт, продължил и след смъртта на Добротица при неговия син Иванко.

С цената на много усилия княз Иванко успява да приключи войната с генуезците и подписва с тях договор, предвиждащ създаването на генуезка търговска колония на територията на Добружанското деспотство и българска колония в Генуа. Самият договор е подписан в Пера, генуезка колония в Константинопол, като от страна на българите при подписването участват двама близки довереници на княза – Коста и Йолпан.

Тази история е много интересно развита и художествено описана в романа на Петър Бобев Куцият дявол. А в нейното своеобразно продължение – романът Калиакра, писателят Петър Бобев ни запознава с периода малко след падането на Калиакра под турско робство.

В края на 14-ти век, около 1393-1394 година районът на нос Калиакра е завладян от османските нашественици.

През 1444 г. в района на нос Калиакра спрели войските на полския крал Владислав Ягело (Варненчик) в кръстоносен поход срещу Османската империя. Тогава турците изоставят Калиакра и крепостта минава във владение на кръстоносците. В похода участвал и Фружин – син на последния търновски цар Иван Шишман. Владислав Варненчик пада убит след жестоко поражение в битка при Варна, а Калиакра окончателно минава под турско владение в продължение на векове.

Тайни и мистерии

Въпреки многото разкрити и проучени останки от древното минало, нос Калиакра съкровено пази немалко от тайните си. Ето някои от тях, на които попаднах и които ми направиха силно впечатление. Всички те са свързани с определени находки, но еднозначно обяснение, като че ли липсва или е леко размито.

Скритите съкровища на Лизимах

Лизимах е един от наследниците на Александър Македонски, който след смъртта му през 323 г. пр. Хр. поема управлението на Тракия. По това време Тракия е колонизирана от Александър Велики. Според древногръцкия географ и историк Страбон, живял в края на 1-ви век пр. Хр., Лизимах струпал своите войски в крайбрежна Добруджа, за да пречупи съпротивата на местното тракийско население. Това станало през 313-312 г. пр. Хр. Освен войските си, Лизимах струпал там и още нещо – своите несметни богатства. Много хора и до днес търсят в пещерите край Калиакра скритото съкровище, но засега без успех.

Ако ви се четат увлекателни приключенски разкази за морето и Лизимах, мога да препоръчам книгата на Цончо Родев „Съкровището на Лизимах“.

Пръстенът-убиец

През август 2013 г. при разкопки на нос Калиакра археолозите попадат на уникален бронзов пръстен, към който е припоена кухина с малка дупчица, годна да побере отрова, която може да бъде излята незабелязано … съвсем като в историите и интригите от едно време. Находката е датирана в 14-и век, малко преди падането на България под турско робство. Предположенията са, че пръстенът-убиец е бил използван по време на междуособните противоречия на добруджанския деспот Добротица и синът му Иванко Тертер с част от останалите боляри.

Липсващите кораби от голямата битка

През лятото на 1791 година край бреговете на нос Калиакра се разиграва едно от най-мащабните морски сражения в Черно море. Битката е между две световни империи – Русия и Турция. Русия убедително печели битката, въпреки многочислената турска армада на Хюсеин паша, благодарение на тактическите ходове и маневри на адмирал Ушаков. По-късно адмиралът е канонизиран за светец заради своите победи срещу враговете на Православието.

Въпреки голямата битка и поражението на турския флот, според Андрей Кудрин, украински учен-теолог, около бреговете на нос Калиакра няма открит нито един корпус на турски кораб. В резултат на което, възниква въпросът: къде са потопените турски кораби, претърпели поражение …

Нос Калиакра: паметник на адмирал Ушаков

Паметник на адмирал Ушаков

И още

Когато отидете в района на носа, непременно потърсете сергиите с богати морски дарове – рапани, рапанчета, морски звезди и огромни миди, извадени от водите на нос Калиакра.

Нос Калиакра: мидички

Мидички

Също така може да пробвате да се спуснете по старата пътека на ръба на скалите. Но внимавайте много! Част от пътечката и стълбите по нея са изровени и има опасни участъци. Ходете там физически подготвени … и на ваша отговорност. Хората от поддръжката не случайно са поставили в началото на екстремната пътека знак за внимание.

Нос Калиакра: по старата пътека

По старата пътека

Нос Калиакра: по старата пътека

По старата пътека

Затова пък, ако успеете, ще видите и усетите морето и скалите по-отблизо.

Нос Калиакра: стъпалата и високите скали

Стъпалата и високите скали

Разходката до нос Калиакра може да се комбинира с разходка в резерват Яйлата и скалистите брегове на Камен бряг и Тюленово. Ако пък имате време и желание за плаж, съвсем наблизо до носа, в северна посока е живописният плаж Болата.

Ако сте любител на активния морски туризъм, непременно си направете вълнуващ каякинг тур около нос Калиакра.

В статията съм използвала информация от следните източници:

  • Андрей Кудин, Неразгаданите мистерии на България, София 2015
  • Георги Джингов, Тиризис, Акре, Калиакра, Каварна 2010
  • Бони Петрунова и колектив, Каварна – средище на бълграския североизток, Каварна 2007
Оценка на читателите: 4.6 / 5 (43 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в 100-те национални обекта, екскурзии и почивки, крепости, природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

2 отговора към Нос Калиакра и неговите загадъчни тайни

  1. Анко Иванов каза:

    Много хубава и интересна статия. Поздравления!
    Дълги години бях видеооператор към туристическа агенция. Пътувах с туристически групи от какви ли не националности и заснемах екскурзиите им до повечето туристически дестинации в България, включително и Нос Калиакра. Слушайки ежедневно беседите на екскурзоводите почти ги бях наизустил. Мислех си, че знам всичко за това място, но бях много приятно изненадан да науча от статията няколко и нови неща, които със сигурност липсваха в беседите.
    Имам забележка единствено към сергиите отрупани със мидички, рапанчета, разни камъчета, на каишки за гривни, перлени огърлици, които гагаузите от Българево рекламират, като извадени от големи дълбочини на Черно море. Познавах по физиономия може би всички от продавачите.
    Виждал съм с очите си неведнъж повечето от тях да купуват всичките тези висулки и дрънкулки – от складовете на едро за сувенири в промишлената зона на крайезерния път във Варна .. внос от Китай.

    • Ели Иванова каза:

      Анко, много благодаря за интереса и хубавите думи! Относно бележката за сергиите на нос Калиакра – може и така да е, не съм свидетел на ваденето на морските дарове, но пък това ни най-малко не отнема от красотата на мястото и от неговата многовековна история.

      Хубаво лято 🙂 !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *