Узунджовската църква край Хасково: от джамия в християнски храм

Както винаги, времето бързо лети с ежедневните радости, проблеми и нови предизвикателства, но напоследък нерядко мислите ми се връщат отново и отново към онзи прекрасен и богат на приключения и посетени места уикенд, прекаран от нас неотдавна в село Мезек и околностите. Този път ще ви разкажа за Узунджовската църква „Успение Богородично“ – най-голямата селска църква в България. Посетихме я на връщане от Мезек към София.

Узунджовската църква

Узунджовската църква

За първи път виждах църква, която преди това е била джамия. Преди време ходихме в Истанбул и там посетихме църквата „Света София“, превърната от християнски храм в джамия. Узунджовската църква обаче, е пример за обратното превъплъщение. Да, не е било лесно това превъплъщение, не е станало отведнъж, хората са имали известни скрупули и не са приели идеята леко, но поради ред причини това превъплъщение все пак се е случило.

Тази църква, според мен, е една от най-интересните и чудати забележителности в района на Хасково.

Местоположение

Най-голямата селска църква у нас се намира в село Узунджово, на около 10 километра от Хасково. Ако идвате от Александрово, църквата се намира след мегдана на Узунджово, вдясно от главния път. Най-напред ще видите лъскавия купол на храма. Ако пък влизате в селото откъм Хасково, църквата се пада преди центъра на селото, вляво от главния път.

Камбанарията

Камбанарията

История

През 1500 година в Узунджово е построена християнска църква, посветена на Пресвета Богородица. През 1593 година тя е била разрушена и на нейно място е построена джамия. Тази джамия е била част от огромен кервансарай, т.е. район с място за хранене и преспиване на пътници и търговски кервани. Главният вход-арка към този кервансарай е запазен и до днес и може да се види в двора на църквата.

Арката-остатък от кервансарая

Арката-остатък от кервансарая

През 1906 година обаче, джамията и целият терен около нея са преотстъпени от Турция на България. Малко след това джамията е трансфромирана в християнска църква.

В миналото, самото село Узунджово е било център на най-големия панаир в пределите на Османската империя, който по времето на най-големия си разцвет е бил посещаван от над 50 000 души – внушителна цифра по онова време. Панаирът се е провеждал през септември и е осигурявал важен контакт на местното население с европейските търговци. За негов основоположник се смята Синан паша, великият везир на султан Мурад III.

Впечатления от Узунджовската църква

Макар и странна, или пък точно поради този факт, ще запомня Узунджовската църква с няколко неща:

Храмът отвътре

Храмът отвътре

  • странната архитектура на храма – хем християнска църква, хем джамия;
  • глаголицата на иконостаса. Иконостасът на Узунджовската църква е уникален поради своята обработка и поради своята символика. В него е отразена молитва, написана на първата азбука, създадена от братята-просветители Кирил и Методий – глаголицата;
  • ДНК спиралите, символизиращи живота, изобразени в иконостата, точно под глаголицата;
  • вертикалната икона с Тайната вечеря, заключена между двете ДНК спирали. В повечето църкви, иконата е хоризонтална;
  • лалето в няколко екземпляра. В украсата на църквата има лалета на няколко места. Някои свързват тези лалета с майстор Лальо – българин, строил джамията, който искал да остави своя подпис под делото си. Друго тълкуване на лалето като украса е модата по това време в Османската империя, според която лалето е важен фрагмент в орнаментиката. Миналата есен посетихме Томбул джамия в Шумен, където лалето беше основният акцент от декорацията на джамията. Именно в това аз лично намирам връзка между двата обекта;
  • акустиката – в църквата има невероятна акустика;
  • увлекателния разказ на жената-домакин, която продаваше свещи и църковни сувенири.
Иконостасът: глаголицата, ДНК спиралите и вертикалната икона Тайната вечеря

Иконостасът: глаголицата, ДНК спиралите и вертикалната икона Тайната вечеря

При един от входовете има запазен надпис на арабски от времето, когато църквата е била джамия.

Арабски надпис

Арабски надпис

Особено впечатление ми направи също така и името на едно бистро в село Узунджово, намиращо се точно на мегдана –  „Иманярска среща“, което доста точно представя основния поминък на местното население.

В заключение

Други интересни места, намиращи се много близко до село Узунджово, са Александровската гробница (или по-точно музея до нея) и Светилището на нимфите край село Каснаково.

Узунджовската църква

Узунджовската църква

Публикувано в екскурзии и почивки, разни с етикети . Постоянна връзка.

4 отговора към Узунджовската църква край Хасково: от джамия в християнски храм

  1. Димитър Димитров каза:

    Забележително! Никога не са ни казвали, по какъвто и да е повод, че в Узунджово има такава църква. Иначе, за панаира се е чувало по нещо от време на време. Чувал съм също, че някога, след Освобождението на България, в някои родопски райони са събаряли минарета, за разлика от днес, когато отново ги въздигат доста активно на юг. Както винаги, Вашия разказ е много интересен. Ако това не е Ваша специалност, Вие сте роден публицист от високо ниво, посочващ непознати за обикновения жител обекти. Бог да Ви благослови, Вас и цялото Ви семейство!

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Димитър. Отново благодаря за добрите думи! Ако имате път към Хасково, може да наминете към Узунджово, съвсем близко е. Всичко най-добро и на Вас!

  2. Даниел Крумов каза:

    Здравейте, Елена!
    Благодаря за прекрасния фото/пътепис!
    Искам само да те коригирам леко – може би си ходила и в друга църква, която е била строена като джамия. Такава е сегашната църква „Свети Седмочисленици“ в София. Доколкото знам, тя е била строена от Синан – най-известният османски архитект. За него се предполага /до колко убедително е друг въпрос/, че има български корени, от Родопите. Джамията е била построена върху основите на стар християнски храм, а в края на 19-ти – началото на 20-ти век е преустроена в църква. И носи името на едни от най-обичаните наши светци – Св. Седмочисленици – Кирил, Методий, Сава, Наум, Ангеларии, Горазд и Климент.
    Още веднъж благодаря за споделеното!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Даниел,

      Много благодаря за отзива и споделената информация. Да си призная честно, не знаех историята на църквата „Свети Седмочисленици“ в София. Колко е странно, че доста често търсим нови за опознаване места, а онези, които са близо до нас, макар и интересни, не им обръщаме нужното внимание!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *