В тази статия за активен туризъм във Враца ще намерите точните съвети относно какво да посетите за два дни, ако за първи път отидете в града – през уикенда или в делнични дни, откъде да започнете и какво да очаквате. Може да я ползвате като основен план за посещенията.
Когато човек отиде за първи път на едно място, трябва да се запознае най-напред със знаковите там места. Такива са повечето от местата по-долу, емблематични за Враца. Посетите ли ги, ще започнете да търсите и други интересни идеи за туризъм във Враца и наоколо.
Съдържание
Ден 1: туризъм във Враца – емблемите на града и околностите
Ден 2: туризъм във Враца и наоколо
Къде да отседнете
Финални думи
Ден 1: туризъм във Враца – емблемите на града и околностите
Започвам с разходки из Врачанския Балкан. За някои това начало може да е странно, но според мен, сутрин човек е със съвсем свежи сили и затова, това е точният момент да се захване с по-трудните неща. В никакъв случай разходката в Леденика и пътеката Врачански карст не са трудни, но все пак изискват малко повече усилия от разходката по централния площад в града.
Проход Вратцата
Вратцата е живописният пролом на река Лева, съвсем близо до Враца на път към пещера Леденика. Поспрете там, за да му се полюбувате, има отбивки. Проломът е символ на града и се свързва с името му, а отвесните скали на прохода са сред най-високите на Балканския полуостров – над 400 метра. По тези скали са прокарани около 70 катерачни маршрута с различна степен на трудност.
До Вратцата се намират останките от крепост Вратица. Смята се, че именно тя е предшественик на града. Ако имате време и сили, може да се отбиете, за да разгледате руините. Има си табелки.
Пещера Леденика
Пещера Леденика е измежду най-популярните забележителности до Враца и то в продължение на няколко десетилетия. Намира се на около 16 километра западно от града и до нея се стига по асфалтов път. Има си кафяви указателни табелки. В близост до скалния феномен е изграден голям паркинг. Пещерата работи целогодишно, а посещенията са на всеки кръгъл час. Тя е част от 100те национални туристически обекта.
Преди години край пещерата беше изграден развлекателен парк, включващ посетителски център, амфитеатър, стена за катерене, тематичен приказен парк с герои от приказките.
Входът на пещера Леденика е разположен на 830 м надморска височина, тя е дълга 320 метра и има 10 зали, най-популярната от които е Концертната зала. В нея се провеждат подземни пещерни концерти. Пещерата е отворена за посещения през 1961 г. При разходката си в нея посетителите могат да разгледат интересни пещерни форми. Името си обаче пещерата дължи не на пещерните, а на множеството красиви ледени форми, които се образуват през зимата в двете ѝ входни галерии при ниски температури.
Цената за посещение в пещера Леденика е 15 лв., с намаление – 12 лв. За актуалното сезонно работно време може да се осведомите от ФБ страницата на обекта.
Познавателен маршрут „Карст и биологично разнообразие“
Посещението в пещера Леденика може да се комбинира с близката пътека на Карста. Тя започва до входа към пещерата. Има голямо информационно табло. Прочетете го внимателно, за да се запознаете с маршрута.
Пътеката е лека и приятна за ходене, но все пак, не тръгвайте с чехли, а със затворени обувки, удобни за преход!
Маршрутът е кръгов и се движи в гората до пещера Леденика. Затова е много подходящ за летни жеги. Дълъг е 3.2 км и е маркиран с дървени стрелки и избледняла синя маркировка. Пътеката е добре обособена. Ние го изминахме за около час, чисто ходене без почивките. На няколко места са изградени зони за отдих – масичка с две пейки. Може да си направите и пикник. Няма вода по маршрута.
Множество информационни табла съобщават полезна информация за карстовите райони като цяло и в частност Врачански карст. Освен на карстовите форми, се обръща внимание на биоразнообразието в района.
Ако разполагате с програма за навигация, може да използвате приложения GPS трак, но и без него не би трябвало да имате проблем с ориентацията, просто следете добре указателните стрелки.
Ние изминахме пътеката в горещ летен ден и по нея намерихме приятна прохлада. Пътеката е подходяща за всички сезони, но според мен в късна пролет там, когато цъфтят много горски цветя, би било особено красиво. От мой познат разбрах, че там изобилства от левурда, която се яде и която цъфти с красиви цветове.
Исторически музей
При едно от последните ми ходения до Враца посетихме Регионалния исторически музей. Той се оказа страхотно място откъм история и експонати. Нещо повече, приюти ни в хладната си прегръдка в един горещ юлски следобед. По този начин опознахме историята на Враца на едно място, при това – добре климатизирано.
Регионалният исторически музей във Враца се намира на централния площад и изобилства с информация за миналото на целия регион. Залите са доста, а експонатите и съпътстващата информация – много и разнообразни. До повечето от експонатите е посочен QR код, който след сканиране отвежда посетителя до уеб място с повече данни за разглеждания обект. Интересна, а и много полезна е тази интерактивност.
Няма да изброявам всички зали и обекти в музея, защото е най-добре да ги видите на място. Ще спомена няколко и най-интересното от тях, поне според мен.
Зала Археология – централно място в експозицията заемат два скелета – на мъж и жена, разкрити в неолитното селище край с. Оходен, което е от най-ранните човешки селища, открити в Европа. Впечатление правят също рога от елени, различни видове керамика, оръдия на труда. Експозицията съдържа част от много интересен средновековен надпис от времето на Асеневци, на който е изписано средновековното име на град Враца – Вратица.
Изключително интересна и модерна е новата зала на РИМ Враца Врачански съкровища. В нея са изложени златни и сребърни находки от региона, датирани в различни епохи: антични и средновековни съкровища, произведения на Врачанската златарска школа между XVI и XIX век. За най-значимите експонати са създадени и кратки филмчета.
Зала Възраждане, в която са изложени фотографии от съответната епоха със съпътстващи надписи, стари икони, сребърни кръстове, църковна утвар. Обособени са няколко по-тясно специализирани зони:
- кът на Софроний Врачански,
- кът на просветната дейност през Възраждането;
- кът за посещението на Левски във Враца и създаването на Врачанския революционен комитет. Интересно ми беше да науча, че тази среща се е състояла близо до подножието на водопад Врачанска Скакля.
В една от залите може да се види оригиналното знаме на Врачанските съзаклятници. То има чудата форма с три зъба отдясно, а на него пише само думата Свобода (без смърт). Това се тълкува, че хората в региона не са допускали, че след въстанието ще ги сполети друго освен победа.
В Ботева зала, освен всичко друго изложено, е направена любопитна графика (в нашия съвременен ИТ свят подобни схеми се назовават с името инфографики), илюстрираща пътя на Ботевата чета от Козлодуй към Враца. Графиката е с фон на бели и черни райета, асоцииращи се с пътя на четата съответно денем и нощем.
Черешката на тортата е зала Рогозенско съкровище, в която са изложени по-голяма част от компонентите му. То е намерено през 1986 година в село Рогозен и се състои от 165 съда. 16 от тях понастоящем са изложени в Националния исторически музей в София.
То е било владетелско съкровище. Основният материал, от който е изработено е сребро – 99%. Някои съдове са с лека позлата. Най-известната част от него е каничка с богинята Бендида.
Историческият музей във Враца работи всеки ден от 9:00 до 17:30, но непременно имайте предвид, че след 17.00 ч. се преустановява приемът на посетители (иначе може да си имате проблем с охраната🙂 ). Цената на билетите е 8 лв. за възрастни и 4 лв. с намаление, беседа – 15 лв. Заснемането с телефон или фотоапарат се заплаща допълнително.
Честно казано, това да се плаща заснемането (особено с телефон) винаги ми е било странно. Беседата обаче, определено си струва.
Разходка из центъра
Непременно се разходете по центъра, за да усетите атмосферата на града. На площада и наоколо ще минете покрай някои знакови за Враца паметници, кули и къщи:
- паметник на Христо Ботев;
- паметник на Васил Левски;
- паметник на режисьора Людмил Кирков;
- Куртпашова кула – от XVII век, тя прилича на замък и според легендата принадлежала на местния феодал Куртпаша, който живеел в нея;
- кула на Мешчиите – жилищно-отбранителна часовникова кула , строена през XVII век.
На самия площад е изградена дълга редица от дървени люлки – интересен начин човек да отдъхне, ако се е уморил от разходката. На площада, в близост до кулата на Мешчиите е поставено красиво сърце с надпис „Обичам Враца“. Мястото е много подходящо за атрактивни снимки.
Ден 2: туризъм във Враца и наоколо
Във Враца има още един музей, който си струва да посетите – Етнографският. Все пак, за да не ви се слеят впечатленията от двата музея, препоръчвам ви да ги посетите в два отделни дни.
Етнографски комплекс „Софроний Врачански“
Намира се в централната градска част. Комплексът е под шапката на Регионалния исторически музей и включва две възрожденски къщи, зала с файтони и училище „Възнесение“.
Училище „Възнесение“ е основната сграда на Етнографския комплекс. Тя е архитектурен паметник. Била построена в началото на XX век на мястото на първото местно светско училище. Функционирала е като школо до 80-те години на миналия век. На първия етаж се е помещавало училището, а на втория – детска градина. Тук може да видите някогашния селски и градски бит и култура и експозиция, посветена на Дико Илиев и духовата музика в Северозападна България.
Срещу сградата на училището е разположена експозицията „Традиционни транспортни средства“ или накратко залата с файтоните. Първата работилница за коли в региона на Враца е основана в края на XIX век от Мито Орозов, виден местен общественик и предприемач. На място ще видите волска кола, каруца, бричка, карети, файтони. На стената на залата е изложена интересна информация, свързана с Мито Орозов и неговата фабрика, включително факсимиле на оригинален договор за изработка и продуктов каталог.
Експозицията включва още две възрожденски къщи с няколко експозиции. Най-интересните за мен бяха няколко:
- бубарство, включваща пашкули, бубарски инструменти и копринени изделия;
- златарство с експонирано цяло ювелирно ателие;
- винарство – стари съдове от различните етапи на винопроизводството. Интересно ми беше да науча за местния сорт грозде – Врачански мискет, познат още като Врачанска теменуга.
Етнографският комплекс във Враца работи всеки ден от 9:00 до 17:30. Цената на билетите е 7 лв. за възрастни и 3 лв. с намаление, беседа – 15 лв. Заснемането с телефон или фотоапарат се заплаща допълнително.
Църквата „Св. Възнесение”
Тя е действаща и се намира до етнографския комплекс и понастоящем се нарича храм-паметник „Св. Софроний Врачански“. Построена е през 1848 г. и е най-старата култова сграда в града. Тя била център на духовния и политически живот във Враца през втората половина на ХІХ в.
Болярската църква
Ако не знаете за нея, най-вероятно няма да я видите, макар да се намира в сърцето на Враца – в двора на митрополитския храм „Св. Николай Мирликийски“ зад паметника на Христо Ботев. Тя е вкопана в земята и е изцяло каменна. В архитектурно отношение църквицата е еднокорабна без абсида със сводест таван. До входа ѝ се стига по каменно стълбище. Край нея са разположени две информационни табла с идентична информация. Там четем:
„Болярската църква е най-старата и единствена подземна обител във Враца. Уникалният храм е от края на XVI и началото на XVII век и в него е проповядвал Софроний Врачански.
Каменната църква е построена от болярина Георги, чиято дъщеря е омъжена за турски първенец и после отведена в Цариград…“
Цялата история прочетете на място!
Болярската църква е заключена, но може да вземете ключ от митрополитската църква. Няма билет за посещение.
Комплекс Вестителя (Хижата)
Комплексът е разположен на горист хълм само на 400 метра от централния площад във Враца и е любимо място за разходка на врачани. До него отвеждат над 400 каменни стъпала. Може да се стигне и по алеите, които се вият на серпентина край стълбите. Комплексът се състои от паметник и хижа с интересна кула и кафене. Паметникът е на руския войник Петлак (Вестителя), който от този хълм на 9 ноември 1877 г. известил за освобождението на Враца.
Край хижата и паметника са изградени зони за отдих. От там се открива великолепна панорама към града.
Връх Околчица
Връх Околчица е един от върховете над Враца. Висок е 1048 метра и е познат още като връх Вола. Намира се на 20 километра южно от града и до него се стига по асфалтов път. Има табелки. На върха се издига паметник, подобен на опълченски кръст, посветен на подвига на Христо Ботев и неговите четници. Близо до върха, на 1 юни (20 май по стар стил) 1876 г. се е състояла последната битка на Ботевата чета.
Мястото е предимно историческо, но и природно, защото от него се откриват красиви панорамни гледки. Всяка година там на 2 юни се провеждат национални тържества в чест на Христо Ботев и загиналите за свободата на България.
Къде да отседнете
Във Враца и близките околности има немалко места за настаняване, но по време на провеждане на някои събития трудно могат да се намерят места. В такива случаи ви съветвам да резервирате навреме.
Като конкретно място ви препоръчвам къща за гости „Вила Теодора“. Тя се намира в квартал Медковец и разполага с 6 уютни стаи. Цялата обстановка е изключително приятна. Уникалното в къщата е вкусната добре поднесена храна, приготвена с много любов от домакинята на къщата Венера, живяла над 30 години в Италия.
Финални думи
Враца и близките околности предоставят на жителите и гостите на града богати възможности за активен туризъм. Най-важните от тях, с които най-напред трябва да се запознае човек (поне според мен), описах в настоящата статия. Ако сте се заинтригували, погледнете и тази публикация, посветена на още много и разнообразни забележителности в района на Враца.
Още интересни места, маршрути и събития вижте в онлайн туристическата платформата Open Vratsa. Тя е създадена с основната цел да информира за събитията в града и региона и да бъде полезен справочник за местните природни и културни забележителности. В допълнение в сайта „Отвори Враца“ (Open Vratsa) може да прочетете любопитни истории от миналото и настоящето, които напомнят за богатата история на града и целия регион.
Благодаря на Петя Петкова, фотограф ( petevoditel.com ) за две от снимките в статията. Местата, описани по-горе обходихме заедно.
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
