Беше средата на август, прекрасно време за изкачване на планински върхове, когато решихме пак да изкачим Черни връх, първенецът на Витоша, висок 2 290 метра. По принцип търсехме интересен еднодневен планински маршрут тук наблизо край София, който по възможност да не сме минавали, поне в по-голямата си част. Маршрут, който да представлява преход от точка А до точка Б, а не отиване-връщане, с цел да видим повече гледки. Маршрут, достатъчно дълъг, за да се раздвижим добре, и достатъчно кратък, за да го изминем за 4-5 часа, така щото да не сме уморени, а свежи за утрешния работен ден.
Преходът от хижа Алеко през Черни връх и хижа Кумата до Златните мостове се оказа точно такъв маршрут. В следващите редове ви представям накратко нашите впечатления от маршрута.
Към Черни връх
Това беше третото ми изкачване на Черни връх. Първото се състоя преди около 10-на години. Тогава, освен сегашния лифт от Симеоново до хижа Алеко, имаше и друг: от Алеко нагоре. Така изкачването ми се състоеше от пътуване с два лифта и 500-600 метра разходка – нищо работа, но бях много горда и щастлива от постижението 🙂 .
Второто беше преди около 2 години – от хижа Алеко нагоре до върха и обратно. Това изкачване ще запомня с лошото време – студ, вятър и мъгла, въпреки че беше някога през септември.
Сега направихме третото и най-интересно качване на Черни връх. Тъй като искахме да е малко по-различно, решихме да пробваме маршрута от Златните мостове през хижа Кумата до Черни връх и след това да слезем към хижа Алеко.
Но ако човек няма личен шофьор да го извозва от/до Златните мостове и Алеко, трябва да се осланя на столичния градски транспорт. Справката с автобусните разписания показа, че последната кола по линия 66 от Хладилника до Алеко (по-точно до Морените) е в 15:50. При това интервалът на движение по тази линия е около 1 час. В другата точка на маршрута – Златните мостове – последният автобус тръгва от там в 19:45. Това е линия 63 и се движи на интервал през около 40 минути. Да подчертая, че и двете линии са активни през летния период и само в празнични и почивни дни.
Така избрахме да започнем нашия преход от хижа Алеко и да го завършим на Златните мостове.
Преходът на Витоша по маршрута хижа Алеко – Черни връх – хижа Кумата – Златните мостове може да се измине за около 4-5 часа. Времето е ориентировъчно и зависи от темпото и почивките. Ако правите по-голяма почивка на Черни връх или някъде другаде по маршрута съответно, трябва да я прибавите към това време.
Целият маршрут е добре обозначен и маркиран – и със зимна стълбова маркировка, и с лятна маркировка. Лятната маркировка от Алеко до Черни връх е бяло-червена, а от Черни връх до Златните е бяло-синя. Маршрутът от Алеко до Черни връх е широко известен и много посещаван. Затова в тази отсечка от прехода винаги има много хора.
Преходът започва от хижа Алеко – на 100-ина метра от спирката на автобус 66 на ресторант Морените и точно срещу Симеоновския лифт. Първият участък от маршрута е известен под името Стената и е доста стръмен. Изминава се за около 30-40 минути. Маркираната туристическа пътека по Стената не е толкова стръмна, но е по-дълга, защото се вие като серпентина. Има и по-пряка, но по-стръмна пътечка през Стената. Тя също е добре оформена. Всеки трябва да си прецени откъде да мине.
Изкачите ли Стената, може да направите заслужена кратка почивка. Там отгоре има и заслон. След него пътеката към Черни връх е доста широка и няма такива стръмнини по нея. До върха се върви около 40 минути.
Като цяло маршрутът от Алеко до Черни връх е добре познат и посещаван от много хора, включително чужденци. Ето как изглеждаше пътеката в един момент, но в обратното на нас направление.
Горе на върха има хижа, в която може да отморите и да се подкрепите с чай или супа. Има също масички за пикник и удобни камъни, които да се използват с такава цел.
От Черни връх към хижа Кумата и Златните мостове
Пътеката за Златните мостове започва от западната страна на хижата. Там си има обозначителни стрелки.
След половин час ходене се стига до един заслон, където може да се отдъхне при нужда. Тази част от маршрута е спускане, но не е трудно, тъй като пътеката е полегата. От заслона пътеката продължава горе по платото и след около 45 минути достига до първите стълбове на някогашния лифт Конярника. Малко след това място се открива гледка към телевизионнната кула на Копитото.
След това има леко спускане до хижа Кумата, което се изминава за около 45 минути. Последният участък маршрута – от Кумата до Златните мостове представлява алея, макар и под голям наклон. Този участък се изминава за около 30 минути.
Така целият преход от хижа Алеко през Черни връх и хижа Кумата до Златните мостове ни отне 4 часа и 40 минути, като в това време включвам и близо 60 минутната почивка на Черни връх. Да уточня, че през цялото време поддържахме нормално темпо, но без да се мотаем пътьом.
Накрая да обобщя нашето приблизително време в отделните етапи на прехода.
- хижа Алеко – заслон горе на стената: 30 минути;
- заслон – Черни връх: 40 минути с малка почивка;
- Черни връх – заслон към Кумата: 30 минути;
- заслон – стар лифт: 45 минути;
- стар лифт – хижа Кумата: 45 минути;
- хижа Кумата – Златните мостове: 30 минути.
Други два интересни маршрута с начална (или крайна) точка хижа Алеко са пътеките към Бистрица и към Железница. Друг маршрут между хижа Алеко и Златните мостове, но без изкачване на Черни връх минава през Платото на Витоша.
Ot skoro osetih trapkata kam prirodata .Iahnah vrah KOM i ispitah neveroiaten dyseven orgazam .V predstartova podgotovka sam za 4erni vrh i togava popadnah na tvoia BlOG .Takova zarezdane poluzih ot emoziatati kak silno obi4ah tia nehta sazdadeni ot BOG ….BADI HSTASLIVA
Лека корекция ще си позволя. На „Конярника“ остатъците са от ски-влек, а не от лифт. Лично аз харесвам много повече тази страна за превземане на върха, отколкото тълпите над „Алеко“.
здравейте, Борислав, благодаря Ви за отзива и поправката!
Благодаря за пътеписа и за описанието на маршрута. Днес минах по него сама, без да съм ходила по тези места и всичко ми изглеждаше познато благодарение на Вашия разказ. Хареса ми много и пак ще го ходя и то точно в тази посока. Всичко добро и до нови виртуални срещи 🙂
здравейте, Красимира, благодаря Ви за отзива! Това беше един от най-хубавите ми преходи на Витоша. Вярвам, че и за Вас е било така.
Hello, thanks for the nice article! Do you think it is also possible to go from National Museum of History via Kopitoto and Boyana Waterfalls via Golden bridges to CHerni vrah by bike? We will have bikes from 9-5, is the path good enough for cycling?
Best regards,
Daniel
Hi, Daniel, thanks for the interest! There are a lot of hiking routes in the Vitosha Mountains. Sometimes, they differ a bit from the pedestrian routes, but more or less are very close. Unfortunately, I haven’t biked in Vitosha and cannot give you detailed descriptions.
Този първият заслон след хижа Алеко, на стената, вече не функционира май. Днес изкачвах Черни връх от там и имаше един изоставен заслон, който си мисля, че е този за който вие сте написали в статията си 🙂 Права ли съм?
Благодаря за полезната и добре представена информация! Въодушевих се да направя и този маршрут!
Този е да, и май отдавна не функционира… Благодаря, Яна, за отзива.