Алински манастир и Алинска крепост в ранна пролет

Алинският манастир отдавна трупаше прах в списъка ми с места, които искам да посетя. Още преди време разбрах, че е бил част от Софийската Мала Света гора. Но някак все изникваше нещо друго. Средновековната църква на Маломаловския манастир, който посетихме миналата събота, в последните дни побутваше активно мисълта ми към старите църкви и манастири около София, попаднали с времето в споменатия списък и все още непосетени. Така решението за поредната уикенд разходка до София дойде почти от само себе си. Малко преди да тръгнем допълнихме плана с близката до манастира Алинска крепост.

В съботата преди прогнозираната априлска зимна виелица го изпълнихме. Беше Лазаровден – денят, в който Исус Христос възкресил Лазар в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Беше ден преди Цветница и 8 дни преди Великден, много подходящо време за посещение на свети места.

Алински манастир „Възнесение Господне“

Информация за манастира

Алинският манастир „Възнесение Господне“, познат още като „Свети Спас“ е разположен в южните гористи склонове на Плана планина. Край него протича река Манастирска и още една река без име, неин приток. Мястото е уединено, спокойно и заветливо. Шумолят единствено птичките и реката със звънкия си ромон.

Манастирът се състои от старинна, но добре обновена църква, навес, пейки и новопостроена манастирска сграда, все още неизмазана към момента на нашето посещение (средата на април 2022 г.).

От сайта на Софийската метрополия четем, че манастирът е възникнал през ХVI – ХVII век, а през ХVIII – XIX век е бил възобновен. През годините на ранното Възраждане е бил книжовен център от местно значение.

Централно място заема малката средновековна църква. Тя е еднокорабна, едноабсидна, без купол и леко вкопана в земята. Уникален детайл в архитектурата ѝ е т.нар. „певница“ в северната стена – това е овална ниша, в която е поставен статив за богослужебни книги, използвани от четците и певците при църковните служби.

Според ктиторския надпис вътре в храма, той е изписан през 1626 г. Стенописите са много, сравнително добре запазени и изобразяват множество светци и евангелски сцени. На тавана на храма са изписани няколко изображения с Исус Христос.

Едно от тях – точно над входа е „Преображение Христово“, което наподобява образа „Христос в ракета“ от църквата в село Добърско. Всъщност, „ракетата“ е огнена мандорла, което означава сияние в овална форма, източено във вертикално направление. То е неизменна част от символиката в християнското изкуство и изразява вечната слава и сила Божия.

Ако искате да разберете повече за стенописите в храма, прочетете статията за манастира в сайта „Пътища на балканските зографи„.

Как се стига

Алинският манастир се намира на около 7 километра южно от село Плана и на долу-горе същото разстояние северно от село Алино. Към него водят черни пътища и от двете села. Тук ще опиша накратко как се стига от с. Плана. Движим се изцяло в Плана планина, а по път се откриват гледки към Рила, Витоша и Верила. Обръщам внимание, че препоръчвам да ползвате GPS трак, защото в по-голямата част от маршрута няма ясна маркировка, а на много места черните пътища се разклоняват, което е предпоставка за объркване. Ето трак за изтегляне.

Отправна точка са югоизточните покрайнини на село Плана. Като влезете в селото откъм София, трябва да се насочите към махала Турмачка и параклиса „Свети Киприян“. Подминавате параклиса, а след това асфалтовата отбивка за Тодорова махала и на около 100 метра след нея от шосето леко вдясно се отделя черен път. Няма табелки. Там е удобно да се остави колата. Тръгва се по черния път през полята.

Съгласно картата, целият маршрут е маркиран с червена маркировка, но реално от село Плана тя е оскъдна и избледняла, в района на манастира е по-добра.

Координати на:

• началото на маршрута: 42.477098, 23.421733;
• Алински манастир: 42.43965, 23.414373;
• Алинско кале: 42.441471, 23.413943.

Малко след началото се минава покрай Геодезическа обсерватория, която е вляво от пътя. Продължава се по него. Той навлиза в гора и няма кой знае какво за описване. След около 3.2 км трябва да се завие по разклонението вдясно. Не след дълго видимостта се отваря и се минава през обширно тревно пространство.

Малко след него се навлиза отново в гора. Пътят се разклонява и трябва да се поеме по лявото разклонение. Минава се покрай немалък участък с изгорели при пожар дървета.

В края на участъка пътят отново се разделя, като тук се поема по дясното разклонение. Малко след това се навлиза пак в гора, теренът става доста стръмен и се движим в дола на планинска река (десен приток на река Манастирска). Това е сигурен знак, че приближаваме манастира.

Разстоянието от с. Плана до Алинския манастир се изминава за около час и 40 минути. В по-голямата си част сме се спускали към него. Връщането е малко по-дълго – около 2 часа, тъй като преобладава изкачването.

Алинско кале

Информация за крепостта

Останките от крепостта Алинско кале могат да се видят на хълма над Алинския манастир. Информацията за крепостта е изключително оскъдна. В много сайтове се споменават 4 почти идентични неща за нея, без да са цитирани някакви проучвания или други източници, затова не мога да ги нарека факти (с изключение на едно). Все пак, нека ги спомена:

1. крепостният зид е обграждал пространство от около 3 дка;
2. на места руините са запазени на височина до 2.5 м;
3. твърдината се датира към ХІ-ХІV в.;
4. просъществувала е до ХVІІ в.

От четирите горни твърдения от личен опит мога да потвърдя само второто. Като обикаляхме хълма, видяхме 3 добре запазени зида, като 2 от тях бяха около и над 2 метра. Единият от зидовете приличаше на кула. Любопитно беше, че част от изграждащите го камъни бяха споени както със стар хоросан, така и с нова замазка, което навежда на мисълта за евентуална консервация или най-малкото скорошна намеса, последвала някакво проучване. Нямам, за съжаление, кристално кълбо и повече от това не мога да разгадая 🙂 .

До руините на хълма води все още ясно обособен черен път, на места възвишението изглежда терасирано. За жалост, личат иманярски дупки тук-там.

Как се стига

Алинското кале се намира на 200 метра северно от Алинския манастир. За да стигнете до него, тръгвате по черния път, който се отделя вдясно от портата на манастирския двор към близкия хълм. Само след няколко минути ходене в горната част на хълма вече се виждат зидове. Може да се качите директно към тях, но е доста стръмно. По-удобно е да повървите още няколко минути, стига се до място, където пътят се разклонява. За крепостта се поема по лявото разклонение и така твърдината се подхожда от североизток. На стотина метра след разклонението се виждат и първите руини.

За да видите останалите, трябва да се насочите към най-високата част на хълма и в посока манастира. Ще видите малко помещение, вероятно кула, а след него и още един висок зид.

На връщане, ако не се притеснявате от стръмно спускане, може да се насочите към черния път до манастира директно от тук – просто си намерете най-удобното за слизане място. Ние точно така направихме.

Ето и видео от разходката до Алинските манастир и крепост.

В заключение

Да подчертая, че мястото не е облагородено и много хора, желаещи да видят масивна крепост, биха се разочаровали. Вие си преценете дали си струват усилията за изкачване и обиколка на хълма. На мен лично ми беше интересно – добре раздвижваща разходка до средновековен манастир и крепост, 14+ километра пеша общо в двете посоки, имаше си и панорамни гледки, макар и откъслечни.