This post is also available in English.
В началото на този май си направихме вълнуваща екскурзия до „тока на ботуша“ – Южна Италия. Започнахме с разходка в Бари и продължихме с изследване на голяма част от район Пулия и малко от Базиликата. В отделна статия ще ви разкажа за цялата екскурзия. По-долу ще ви запозная с впечатленията си от Бари.
С няколко думи мога да го опиша като морски град с масивен замък, симпатична старинна част, две катедрали и мнооого цветове – мастилено синьо от морето, светло синьо от лазурното небе, преобладаващо бяло и бледожълто в сградите и ярки краски по старите улици.
Накратко за Бари
Град Бари е административен център на регион Пулия – една от 20-те административни области в Италия, и едно от големите италиански пристанища на брега на Адриатическо море. Разположен е на по-малко от 800 километра югозападно от София. До там може да стигнете с кола, ползвайки маршрут по суша и ферибот. По-удобно в случая е пътуването със самолет – Wizz Air имат удобни редовни директни полети до Бари два пъти седмично. Полетът е кратък – трае около час, но трябва да си предвдите достатъчно време за придвижване до летището и чекиране.
От летището в Бари има няколко варианта да се стигне до центъра с обществен транспорт – влак, метро и автобус. Ние си бяхме наели предварително кола под наем, с която впоследствие пропътувахме стотици километри в Южна Италия. Пътуването от летището до центъра на Бари ни отне около 20-25 минути.
Нашата разходка в историческия център на Бари
Този раздел е посветен на интересните места и неща, които видяхме в Бари. Още докато пътувахме, ми направиха впечатление няколкото градини с маслинови дървета вътре в самия град. В центъра паркирахме на обширен паркинг близо до замъка. Таксата за паркиране там беше 1 евро на час. Плащаше се на автомат.
Така, първата ни забележителност в Бари беше норманският замък „Свево“, строен през първата половина на 12-ти век. В днешно време замъкът се използва за изложби. Не сме влизали в него. Пред замъка имаше интересни статуи на чушки, цяла композиция.
Постояхме пред замъка и се впуснахме по уличките на стария град, като влязохме през една малка арка точно срещу портите на замъка. В ляво от нея имаше по-голяма арка, вход към друга от уличките на стария център на Бари.
В началото на улицата край малката арка в едно малко дюкянче видяхме как ръчно месят паста и я оформят като миди. Пастата беше от два вида тесто – сиво и бяло.
Нещо, което видяхме както по тази, така и по другите улички беше висящото от балконите разноцветно пране, покрито с найлони като предпазна мярка срещу влажния тукашен въздух.
Друго нещо, което ни направи впечатление бяха различни цветни мотиви по балконите, повечето от които направени с подръчни средства – цветни декорации, саксии, различни предмети.
Трето нещо бяха магазинчетата за сувенири с цветни витрини. На много от техните табла с туристически магнитчета преобладаваха различни картини на Бари, разположени вътре в големи черни миди – символ на една от традиционните местни храни.
Да продължа с разходката и интересните места. Следващото беше голямата катедрала Свети Сабин в романски стил, който, както ни обясниха, е характерен за Пулия. Много интересна декорация на фасадата на катедралата бяха статуите на св. Николай, св. Богородица и Св. Сабин, както и изящната розета.
От страни на катедралата има голяма тумбеста постройка, а зад нея се издига величествената кула – камбанария на катедралата, най-висока в целия град.
Друга главна спирка беше църквата Свети Николай, близо до крайбрежната алея. Много е красива тази църква, както отвън, така и вътре.
В главния олтар има впечатляваща статуя на свети Николай в много скъпи одежди от 18-ти век.
Интересно е също да се слезе долу в криптата, където в централния олтар е изграден параклис зад решетка, в който е изложен каменен ковчег с мощи на самия светец, покровител на Бари – св. Николай. В ляво от този параклис има друг, а накрая в ъгъла може да се види и православен параклис.
След църквата Свети Николай излязохме на близката крайбрежна алея, проточила се до останките от крепостните стени на града. Цялата алея е дълга около 9 километра и е една от най-дългите в Италия.
По-дълга е само алеята в Триест. Под крайбрежната алея и под крепостните стени се разполага голям булевард. До преди време морето е миело крепостните стени. В по-ново време тази крайбрежна улица е отвоювана от морето с бетон. Прокарана е по времето на Мусолини.
Ние продължихме с разходката по крайбрежната алея още малко до яхтеното пристанище и близкия театър в морето. Отсреща се издигаше виенско колело.
До театъра има особено оживен площад – Пиаца дел Ферарезе, който всъщност разделя стария от новия град. Мястото е много оживено. За сравнение, въпреки туристите, в стария град на Бари е малко по-спокойно.
Този площад беше и едно от последните места в разходката ни. Искахме да си купим сладолед някъде край площада, но големите опашки там ни отказаха. Затова, тръгнахме обратно по лабиринта от стари и тесни улички, където нямаше толкова хора. Намерихме си спокойно малко магазинче за сладолед. Нямаше как да не опитаме.
Този първи наш ден в Пулия беше много интересен и предвещаваше, че екскурзията там ще се превърне в цяло приключение, което и се получи. Следва продължение 🙂 .
Ако се интересувате от Венеция, Триест и други места в Италия, може да погледнете статиите от съответния раздел в блога.
Booking.com
Била съм в Бари. Определено има какво да се види, освен това е наблизо!