„Тя не помни кога е строена,
може би преди двеста лета,
от греди черешови сглобена
и замазана с кал и трева.“
Стиховете са на Вазов, а останалата част от стихотворението може да се прочете (все още) до вратата на една от къщите на опустялата Дангова махала на село Бов. Къщата е позната като Вазовата къща, тъй като поетът е отсядал на няколко пъти в нея. В резултат на тези престои той е написал немалко творби.

В настоящата статия ще ви запозная с маршрута до Вазовата къща и с още три интересни места в района – две панорамни площадки и един оброк. В края на статията ще намерите трак и координати на местата. Други две статии, които съм посветила на Бов, се отнасят до най-популярните маршрути и забележителности там – Вазовата екопътека и водопад Скакля и водопад Под Камико. И трите маршрута са чудесна идея за разходка близо до София.
Посетихме Вазовата къща в средата на февруари. Бяхме чудна компания. Стопаните на дома отдавна не са сред живите, къщата и нея скоро няма да я има, но пък цветята отпред са си все още там. Няколко кокичета подаваха главици изпод снега, а здравец зеленееше пред съседната къща. През целия път от паркинга до махалата и обратно си имахме и малко другарче.

С какво е интересно мястото
Каквото и да си говорим, Иван Вазов е най-четеният и тачен български писател и поет за всички времена. Не случайно е наречен „патриарха на българската литература“. Пословично е било неговото родолюбие. Преди време е имало негови съвременници, които са разказвали разни спомени и случки с него. Те всички са си отишли вече, но известно време историите са били живи в хората, които са ги слушали.
След това остават местата, които е ценил, описвал, вдъхновили го и въобще оставили някакъв отпечатък в него. После се появяват хора, които посещават важни за твореца места и пак разказват. А след тях в един момент местата рухват и остават само разказите. Все е нещо!

Вазовата къща в Дангова махала е едно такова място. За съжаление, към този момент тя е частично срутена. Въпрос на време е да рухне изцяло. Щастлива съм, че успях да се докосна до това място, докато го има.
Вазовата къща е една от къщите на рода Данговци. Според интересна статия, на която попаднах „Данговци тук са наричали гордите, жизнени, работливи българи, живеещи еднофамилно по планината, независими дори от местната власт.“

Според табелка, поставена някога на фасадата на къщата, нейни домакини били дядо Спас и баба Божана. Тази точно табелка вече я няма, но може да се види в интернет. Аз я видях в сайта на Павел Пронин.
В различни сайтове се споменават различни периоди, в които Вазов е отсядал в махалата. Като цяло може да се приеме, че през периода 1917-1920 патриархът на българската литература е пребивавал на няколко пъти там и още много пъти на други места в Искърския пролом, който се е превърнал в любимо място за Вазов.
Дълъг е списъкът с вазови произведения за Искърското дефиле. В сайта на община Своге са поместени имената на творбите, както и периодите, в които Вазов е посещавал пролома.
Как се стига до началото на маршрута
Отправна точка е гара Бов в Искърското дефиле. До нея може да стигнете както с кола, така и с влак. От гарата поемате нагоре (с кола или пеша) покрай читалището и стигате до стадиона. При стадиона оставяте колата и продължавате пеша. Преди или след разходката не пропускайте да разгледате самия стадион. Той е един от най-интересните, които съм виждала – изсечен е в скалния масив.
Особености на маршрута
От паркинга се тръгва по черния път отсреща в югоизточна посока – той в началото е долу-горе успореден на главния път към София, но от другата страна на река Трескавец. Маршрутът е много приятен. Дълъг е 4.3 км и не е натоварващ. Изминава се за около час и половина. Може да се раздели на два етапа:
- етап 1: по черния път край река Трескавец, 1 час.
- етап 2: по стръмна пътека, 30 минути.
Маркировката е ваш верен спътник по време на целия маршрут. На места са поставени указателни жълти стрелки с надпис, но солидна част от тях са „гърмяни“. Лошото е, че точно на разклона към Дангова махала (между етапите), няма табелка, която да се набие на очи. Трябва да внимавате.

Етап 1: по черния път край река Трескавец
Разходката по черния път е лека и придружена от приятния ромон на реката, която образува красиви водоскоци. Още в началото в период на пълноводие може да се види малък водопад, който изтича в средата на червения скален масив.

Малко по-натам, пак при пълноводие, може да се види и друг водопад, който е на самата пътека. Също при период на пълноводие или сняг може да се окаже голяма кал по пътя.
В края на етапа се пресича поток, а малко след него пътеката за Дангова махала се отделя вляво. Няма табелка на това възлово място, но има маркировка.

Етап 2: по стръмна пътека
Този етап е стръмен, но опасни участъци няма. Тръгва се по пътеката вляво. Малко след разклона се минава покрай основи от стопанска сграда и порутена къща. Продължава се нагоре. Следва стръмното. Пътеката на места е обрасла с бодливи ниски храсти и се губи. Маркировка има, но не винаги е добре видима. Хубаво е да следвате трака.

Пътеката в голямата си част се движи в гората. Малко преди Вазовата къща се излиза от гората и се откриват гледки към близките два върха. Справката с картата показва, че единият носи интересното име Танкосер🙂 . Назад се виждат върховете на Понор планина.

Следва разглеждане на Дангова махала, която е съвсем малка. Само една къща от нея е все още цяла.

Мястото наистина е много приятно – хем равно, хем с гледки. Тъжно ти става обаче като видиш срутената част на Данговия дом. От едната страна се вижда табла на старо легло. Да се чуди човек дали Вазов го е ползвал. До открехнатата врата се подава стара ръждясала печка на дърва. Все репери за някогашен живот.
И още: две панорамни места и един оброк
Панорамна площадка с беседка до село Бов

В ниските части на селото е изградена впечатляваща платформа за наблюдение. До нея има няколко паркоместа. Мястото дава красив поглед към Бов, река Искър, главния път и ЖП линията, както и към близкия обратен завой.

Панорамно място „Краището“
Поне това е името, с което е отбелязано на картата на Гугъл. То се намира на високия скален венец над селото. За да стигнете до него, трябва да се изкачите до село Бов и малко преди центъра му да завиете по пътя остро наляво. Най-добре следвайте навигацията.
Първо ще минете покрай оброка, който ви остава вдясно на път за панорамата. Продължавате още малко след него. Стигате до черен път, който се отделя вляво до няколко близки къщи. Там трябва да оставите колата. Принципно по черния път за броени минути се стига до панорамата. За жалост, местни хора са го преградили с порта. Не знам доколко това е законно. Както и да е. Поемате по пътеката вдясно от портата, вървите няколко метра и после тръгвате по пътеката вляво. Още няколко метра и сте на Панорама Краището.

И дъхът ви първо спира. После ахвате. Невероятно красива панорама отвисоко към целия район на Бов. Дори в този безцветен сезон. Все едно сте се качили на дрон. Меандърът на Искъра е долу в краката ви. Водопад Скакля е точно отсреща. Дефилето на реката. Къщичките.
Оброк „Св. 12 апостоли“
Сегашният оброчен кръст е от бетон и изглежда съвсем нов. На него е изписана годината 1926. Явно е бил наскоро подновяван.

Чудесен ден се получи. За финал, залезът беше наситено ален и неповторим. За жалост, нямам читава снимка, все пак пътувахме. Но пък му се насладихме максимално. Страхотен финал на разходката!
Кооординати и GPS трак
- начало на маршрута: 43.020996, 23.35998;
- Дангова махала: 43.012846,23.403647;
- панорама 1: 43.026109, 23.353761;
- оброк: 43.033921, 23.37068;
- панорама Краището: 43.034966, 23.365785.
GPS трак може да изтеглите от този линк.