Аз много обичам морето, нашето си море, може би защото винаги съм живяла далеч от него. Предпочитам го за лятната отпуска. Но винаги ми е било интересно да посещавам и други места, ей така дори за малко. Да ги разгледам. Да усетя атмосферата в тях. Да видя хората. Пък и да сравня.
Тази година ни се удаде възможност да наминем към бреговете на Хърватска, макар и за кратко. Отседнахме за една вечер в Опатия – помпозно крайбрежно малко градче на брега на Адриатическо море.
Опатия, Хърватска
Нека ви пренеса за малко там. Може и на вас да ви бъде интересно.
В Опатия прекарахме една прекрасна вечер. Връщахме се от Венеция, Италия към София, България. И за да олекотим дългия и тежък път, решихме да отседнем за една вечер в района на Рийека – морската столица на Хърватска. След кратко проучване се спряхме на Опатия. Така хем щяхме да сме на брега на морето, хем нямаше да бъдем въвлечени в онзи забързан ритъм, характерен за големия град.
Пристигнахме в Опатия в късния следобед и побързахме да се настаним. Бяхме си резервирали стая в една къща за гости – вила Мартина. Стаята беше просторна и с всички удобства. Имахме си и прекрасен изглед към морето.
Стаята ни с изглед към морето, вила Мартина
Настанихме се, разтоварихме багажа, навлякохме банските и се засилихме право на плажа.
В Опатия брегът е висок и скалист, а уличките – доста стръмни и тесни в по-голямата си част. Като цяло, трудно се намират места за паркиране, но има и няколко малки безплатни паркинга. За щастие, един от тях беше до вила Мартина.
И така, на плажа. Плаж, плаж, но малко силно казано. Пясък нямаше, само бетон. Но беше чисто и с площадки, направени за удобно плажуване. Дори имаше и душове … ама срещу заплащане.
На плаж в Опатия
Ние побързахме да се топнем в морето и да направим няколко тегела напред-назад. Беше приятно. Водата беше чиста и сравнително топла.
След плажа се отправихме на приятна разходка по крайбрежната алея.
На разходка по крайбрежната алея в Опатия
По крайбрежната алея в Опатия: пристанът
Освен заведенията, на първа линия до морето по тази алея имаше доста големи къщи – явно на заможни хора. Всички те бяха в характерен стил, подобен на средиземноморския. Някои от къщите бяха добре поддържани и видимо обитавани, но имаше и занемарени.
На разходка по крайбрежната алея в Опатия: къщите
На разходка по крайбрежната алея в Опатия: къщите
Разхождахме се, разглеждахме, снимахме. Беше интересно – друг град, друга държава.
За вечеря отседнахме в едно ресторантче на брега на морето – MOHO. Поръчхме си салати и шишчета със зеленчуци. Всичко беше приготвено много вкусно. Обслужването също беше на ниво. Въпреки, че заведението беше пълно, храната ни беше сервирана без закъснение. Освен това, заведението не беше от скъпите. Успяхме да хапнем добре за около 15-ина евро на човек.
Опатия: на вечеря в MOHO
Хапнахме, стана късно и трябваше да се прибираме, че път ни чакаше на идния ден.
А там в стаята ни чакаше пак морската гледка, но този път всичко беше обвито в тъмнина … което не пречеше да бъде красиво, дори напротив!
Опатия: нощна гледка от стаята към морето
Ние имахме щастието да бъдем на почивка в Опатия!Нямам думи да изразя колко прекрасен беше престоят ни!Всичко беше толкова великолепно,прекрасно,красиво!С огромно желание ще посетя това райско място отново!
Да, много приятно морско градче. Благодаря за отзива!