Водопад Азовско падало в Родопите – за понапреднали с нестихваща мотивация

Водопад Азовско падало е едно от най-потайните и скрити съкровища на рида Алабак в Западните Родопи. Малко са хората, които са чували за него, а още по-малко са онези, които са видели отблизо неговата красота и са усетили хладните му водни пръски.

Водопад Азовско падало в Родопите
Водопад Азовско падало в Родопите

Това е така, защото той е трудно достъпен и дълбоко затънтен през девет стръмни дерета в десето, най-стръмно. В допълнение към трудния терен, немалко трънаци и шубраци пазят подстъпите към него.

Научих за водопада преди година и нещо по ФБ. По-точно там разбрах за наличието на такъв водопад. Хората, които бяха публикували информацията пазеха в тайна местонахождението му и организираха групови посещения… Подобни неща много силно ме мотивират да намеря и посетя съответното място и да споделя впечатления за него.

По-долу ще разкажа за нашето посещение до водопад Азовско падало в Родопите и ще споделя трак. Със сигурност има и други варианти за стигане до водопада. Имайте предвид обаче, че маршрутът е труден – дълъг е, не е лек за ориентация, а на места се налага преодоляване на теренни препятствия. Преценете си опита и възможностите!

Какви трудности срещнахме

Липсата на маркировка беше най-малкото, което може да се счита за предизвикателство.

Основните трудности, които срещнахме, бяха:

  • дългият маршрут – около 7-8 километра в посока;
  • дърветата, препречващи пътя в някои части от него;
  • стръмното финално спускане към подножието на водопада.

В следващите два раздела ще споделя повече впечатления от прехода до Азовско падало, но още тук искам да подчертая следния:

Съвет: носете си нещо за хапване и вода за целия маршрут.

Откъде тръгнахме

Отправна точка беше малко площадче в източните покрайнини на село Голямо Белово. Селото е разположено на пътя Белово – Юндола и се намира на границата между планините Рила и Родопите. Отстои на около 4 километра югозападно от град Белово.

Площадчето - начало на маршрута, Голямо Белово
Площадчето – начало на маршрута, Голямо Белово

Как стигнахме до площадчето – начало на маршрута? Влязохме в село Голямо Белово откъм град Белово, минахме покрай централния площад и на следващата пряка завихме наляво. За ориентир там на кръстовището има малка указателна табелка за Вазова пътека (това не е известната Вазова пътека към водопад Скакля, а друга пътека). След завоя минахме по дървен мост над реката и малко след него завихме по пряката вляво. След още малко стигнахме до площадчето. То представлява всъщност малко У-образно кръстовище. Имайте предвид, че тази пряка вляво е доста изронена и се изминава много бавно и внимателно с лека кола.

На площадчето по пряката бяха паркирали няколко коли. Там оставихме и нашата, макар да нямаше много място, и продължихме пеша по улицата нагоре.

Координати на началото на маршрута: 42.191475, 23.989245.
Координати на водопада: 42.1616166, 24.0208570.

В началната част на маршрута до Азовско падало, беше пълно с цъфнал дрян
В началната част на маршрута до Азовско падало, беше пълно с цъфнал дрян

Преходът до водопад Азовско падало

Улицата нагоре минава покрай няколко къщи и излиза от селото под формата на черен път. След последната къща пътят се разклонява. Ние хванахме дясното разклонение. Последва кратко стръмно изкачване по пътя. Вдясно от нас се откри добре островърх хълм. От подготовката за прехода ни знаехме, че там на върха на хълма са останките от средновековния град Левке. Надявахме се, че ще имаме време на връщане да отидем и да го разгледаме… Мечти!

По пътеката - бяха нацъфтели много горски цветя (лисичина)
По пътеката – бяха нацъфтели много горски цветя (лисичина)

Продължихме си по пътя. Знаехме, че ни чака много ходене, но в тази начална част беше много приятно. Слънцето ни се радваше (и ние на него), вятърът някак беше останал без дъх. Съпровождаха ни мощни птичи песни. Стъпвахме по шарен килим от цъфнали жълти минзухари и горски синчец. Минахме през един поток, чийто ромон се смеси звучно с гласовете на птиците.

Горско бутурче (циклама)
Горско бутурче (циклама)

Така неусетно след около 45 минути се включихме в главния черен път, идващ от Белово (42.185498, 24.008336). Продължихме по него. След няма и 100 метра той се разклони – надясно беше към Левке, ние продължихме наляво.

От тук долу-горе започна скучната и монотонна част от разходката ни. Движихме се близо още 2 часа все по черния път, като на 2-3 места успяхме да го подсечем с преки пътеки през гората. През цялото време плавно набирахме височина. Липсваха интересни гледки. Често се налагаше да газим в кал. Слънцето все по-трудно пробиваше през дърветата. От птичите песни останаха само тези на гаргите. Започвах да се чудя дали въобще ще видим водопада. Но голямата ни страст към водопади и желанието да се насладим на още един ни дърпаше напред.

Минахме и покрай две кончета
Минахме и покрай две кончета

В един момент маршрутът ни напусна черния път и пак взе да става интересно.

Попаднахме на непроходим участък с множество отрязани паднали дървета. Наложи се да слезем в стръмното дере, за да заобиколим и продължим. После се натъкнахме на изключително обрасла пътека, която трябваше да подсечем встрани. Последва нов участък с паднали дървета и първа нотка на отчаяние – ще стигнем ли все пак до водопада?

А той вече се чуваше някъде в далечината. Тук, сред падналите дънери ми стана леко депресиращо. Бяхме вървели около 3 часа, минали бяхме през толкова стръмно дере, за да заобиколим дърветата, бяхме се промушили през гъсти и бодливи тръни и вече, когато го чувахме ни очакваше нов задръстен с паднали дървета участък, а времето неумолимо напредваше.

Не се отказахме. Продължихме. Стигнахме до голяма скала, а река Азовица и водопадът бяха някъде там долу под нас.

Последното изпитание беше стръмното спускане по брега на реката към нейното изящно творение – водопад Азовско падало.

За мен си струваше!

Водопад Азовско падало съвсем отблизо
Водопад Азовско падало съвсем отблизо

Водопад Азовско падало е много красив – висок, буен и мощен в този период на снеготопене, с живописен рисунък и красиви дипли, позволяващ да се окъпеш в хладните му пръски.

По непроверени данни от интернет, водопадът е висок 12 метра. На мен лично ми се стори по-висок.

Името на водопада няма нищо общо с Азовско море, а идва от реката-майка Азовица.

Водопад Азовско падало
Водопад Азовско падало

Като време, отиването до водопада ни отне около 3 часа и 45 минути с 2-3 кратки почивки включени в това време. Върнахме се до колата за около 2 часа и половина. Разликата във времето се получи от това, че на отиване вървяхме плавно нагоре, а на връщане – плавно надолу. В допълнение, на връщане вече бяхме подготвени за терена и се справихме доста по-умело с трудните части от него.

В крайна сметка, върнахме се по светло и в добро настроение.

Маршрутът беше труден не само за вървене, но и за описване. Затова прилагам и GPS трак.

Искам да подчертая отново, че водопадът е трудно достъпен и стигането до него изисква добра ориентация, опит и физическа подготовка.

Други интересни места в района

В по-долното си течение река Азовица образува още един интересен водопад, който се намира недалеч от главния черен път. Имахме план да посетим и него, но времето не ни позволи. Този втори Азовски водопад остава в списъка ни занапред.

Близо до с. Голямо Белово могат да се видят останките от тракийски късноантичен и средновековен град Левке. Те също бяха в плана ни за посещения. Бяха и към този момент остават в него. Надявам се, че скоро ще мога да споделя впечатления и от Левке.

Публикувано в водопади, на един ден от София с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за бюлетина на блога с новини и допълнителна информация директно във Вашата електронна поща!

Още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моите книги "Седем дни в Родопите" и "52 екопътеки за всеки", издадени от ИК Сиела. Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *