Водопад Под Камико или още активен туризъм в Искърското дефиле

Преди време написах статия за водопад Бовска Скакля. Въпреки малкото дебит на водопада тогава, бяхме очаровани от неговата височина, скалния венец и красотата на околната местност. Още тогава решихме да опитаме да стигнем до другия известен водопад в близост – Под Камико. Не бяхме никак подготвени за това, но все пак стигнахме до първия водопад по протежение на екопътека Под Камико (водопадът и екопътеката носят едно и също име). За съжаление времето не ни позволи да продължим нататък, тъй като вече беше започнало да се смрачава. Тогава фокусът ни беше водопад Скакля и тази екопътека с водопади беше като пожелание. Сега обаче, целта ни беше самият водопад Под Камико.

Беше Борисовден, вторият ден на май. Времето беше леко капризно – не чак така топло, както през предишните дни, но все пак беше хубав пролетен ден. Ден, в който решихме да си направим поредната чудесна еднодневна екскурзия. Ден, прекрасен за посещение на водопади (и то какви!).

Към водопад Под Камико

Така поехме през Искърското дефиле до Гара Бов. На Гара Бов завихме надясно, минахме покрай гарата, после покрай местното читалище по една улица нагоре и стигнахме до стадиона, откъдето всъщност започва екопътеката. Там при стадиона оставихме колата и се насочихме към водопада.

Още в началото обаче, бяхме изненадани от многото кал, която ни попречи да пресечем реката при второто мостче на екопътеката. Затова продължихме по десния бряг, поради което изпуснахме няколко красиви пада на водата. Малко по-натам успяхме да прекосим реката по едно дърво-мостче и се включихме отново в екопътека Под Камико. На места имаше и други труднопроходими заради калта участъци, но можеше да се мине отстрани.

Като изключим калта, преминаването по тази пътека беше особено приятно. Видяхме и се полюбувахме на толкова много водопади и скокове на водата – някои съвсем малки, други по-големи.

Някъде към 15-я спрях да ги броя. Бяха наистина много и наистина кой от кой по-красив. Затова си мисля, че би трябвало да кръстят реката не Бовска, а Водопадска! Ето най-красивите и най-забележителни от водопадите, които видяхме.

След около два часа ходене пред нас се откри обширен скален венец и самият водопад Под Камико. Да уточня, че тези два часа включват не само ходенето, но също разглеждането и снимането на красотите по река Бовска.

Екопътеката

Да кажа също, че до водопада се върви все по реката, срещу течението й. На няколко места пътеката пресича реката и въпреки рядката маркировка по тези места, трябва да се знае, че пътеката в посока водопада върви успоредно срещу течението на реката – къде по-близо, къде по-далеч. Екопътеката е маркирана с бяло-зелена маркировка. На места маркировката е стара, но на други е съвсем нова, което говори, че пътеката се поддържа добре.

Водопадът

Водопад Под Камико е един от високите водопади в България. Височината му е около 40 метра. Не е много пълноводен и силен, но това не намалява красотата му.

А малко вляво от водопада имахме приятна изненада – още един водопад, и то също почти толкова висок.

Не беше трудно да стигнем до подножието и на единия, и на другия водопад и да се понамокрим от свежите им пръски. След това поехме по пътеката, която водеше отгоре над скалите.

Обратният път

След като се качихме отгоре на скалния венец на водопадите до самото село Бов, някак – дали поради недоглеждане от наша страна, дали поради недотам ясна маркировка – загубихме екопътеката. Така минахме почти през цялото село и използвахме асфалтовия път, за да се върнем долу при стадиона, т.е. при изходната точка на екопътека Под Камико. Връщането по пътя от село Бов до стадиона на гара Бов, където бяхме оставили колата ни отне около час и 15 минути.

И още един водопад

Радостни бяхме, че все пак беше останало достатъчно време да посетим и нашия стар познайник – големият водопад Бовска скакля. Този път той беше в цялата си мощ – висок и достатъчно пълноводен. С две думи – „работеше“ на пълни обороти!

Друго какво да кажа – прекарахме един прекрасен ден. Видяхме три високи водопада и успяхме да почувстваме техните пръски и така да се заредим с нови сили и положителна енергия!