Отново на върха на планината, този път тя е Люлин, име, което много хора свързват предимно с големия софийски квартал. Връх Дупевица, висок 1256 м., е неин първенец. Има няколко маршрута до него. Ние решихме да комбинираме два от тях и се получи много приятна разходка в кръг: Бонсови поляни – Горнобански манастир – връх Дупевица – хижа Бонсови поляни – Бонсови поляни.

Маршрутът е съвсем близо до София. Освен това:
- минава се покрай стар български манастир;
- изкачва се планински първенец;
- това е сравнително лек и кратък маршрут;
- в подножието на връх Дупевица се открива страхотна панорама – София се открива на длан с Витоша като фон отдясно.
Да спомена, че и самото име Дупевица звучи забавно-интересно. Доста се рових, за да разбера откъде идва и единственото, което намерих беше неофициално – един ФБ пост, според който гледката от върха била така запленяваща, че на човек му се допявало и затова му казвали „допеевица“, което впоследствие било опростено до „Дупевица“.
Къде се намира и как се стига до началото на маршрута
Отправна точка за маршрута е местността Бонсови поляни и последните къщи на вилната зона на квартал Горна баня. Там е и спирката на автобус 103. Мястото е широко и удобно за паркиране.
- Начало на маршрута: 42.652114, 23.191846.
- Връх Дупевица: 42.652173, 23.171352
Особености на маршрута
Следват подробностите за изкачване на връх Дупевица от Бонсови поляни и слизане пак до тях, но по друга пътека. Изкачването и слизането са съответно двата естествени етапа на кръговия маршрут. На всеки от тях ще се спра подробно по-долу.
Изкачване: м. Бонсови поляни – Горнобански манастир – връх Дупевица (час и 10 минути)
От Бонсови поляни поглеждаме върха с ретранслатора насреща – той е междинна цел малко преди връх Дупевица. Основната цел се пада вдясно от него. Така имаме ориентация накъде да вървим. Това е важно, защото тази част от маршрута не е снабдена с маркировка.
От Бонсови поляни тръгваме по асфалтовия път направо към Горнобанския манастир. Пътят наляво е този, по който ще се върнем.

Стигаме до манастира, който познаваме от предишно посещение. До старата църква виждаме новопостроена сграда. Влизаме за кратко в църквата, да я разгледаме отново и да запалим по свещичка.

От манастира за върха хващаме по черния път над него и до ретранслатора вървим все по този път. Той има разклонения на места, но правилото е да следваме главния път – общо взето все наляво на разклоненията в началото и после само нагоре. Малко преди ретранслатора пътят става доста стръмен, но пък няма нищо опасно и е кратко.
Януари е и по стръмната част има сняг, замръзнал и хлъзгав на места, та понякога се налага да вървим отстрани или на зиг-заг около пътя. Но пък така тъкмо не ни доскучава.

За около 45 минути стигаме от манастира до ретранслатора. Там наоколо се намират останки от старо военно поделение. До ретранслатора има разклон, на който за връх Дупевица поемаме надясно. Наляво е към Бонсови поляни – това ще ни бъде обратният път.

След ретранслатора вървим още десетина минути по черния път, минаващ през изоставеното поделение. Виждаме полуразрушени бункери, гаражи и спалното помещение на бившия военен обект.
Появяват се и табелки за връх Дупевица. В един момент ни се открива великолепна гледка надясно към цяла София, Витоша и Стара планина в далечината.

Долу-горе там при панорамата има табелка към върха, а той се пада на хълмчето над това място, т.е. имаме още няколко метра, които да изкачим до пирамидката. От върха гледката не е толкова добра, защото са избуяли доста храсти.

Правим си снимки на пирамидката и слизаме няколко метра по-надолу за нова доза панорами. От покрива на един бункер до връх Дупевица се открива гледка към Рила и Перник.
Тръгваме на обратно и пак ни се набива сякаш в очи гледката към София. Не се сърдим на тази натрапчивост, защото си е много красиво дори и в безцветен зимен сезон почти без сняг.

Слизане: връх Дупевица – хижа Бонсови поляни – м. Бонсови поляни (един час)
Поемаме на обратно до разклона при ретранслатора. От там хващаме асфалтовия път надолу надясно, който е много изронен и не става за лека кола, но пеша се върви добре. Доста време се движим все по него. Той в началото върви в посока, противоположна на София, но не след дълго рязко завива на обратно. Тук-там се среща зелена маркировка. Като цяло е по-панорамен от маршрута на изкачване, защото вдясно се вижда Витоша, макар и през мрежа от клони в по-голямата си част.
След около 40 минути стигаме до разклон. Вляво се отделя черен път за хижа Бонсови поляни. Има една хвърчаща бяла табелка на едно дърво. Трябва да поемем по него. Той изглежда стръмен надолу, но реално не е чак толкова. След пет минути стигаме до хижата. Качваме се до нея и поемаме по пътя вдясно от нея и надолу. Още десетина минути и сме на паркинга в местността Бонсови поляни, откъдето тръгнахме.

Затваряме кръга и спираме за момента, но разходката, удовлетворението от изкачен планински първенец, емоциите и гледките ни остават в главата и помагат да започнем новата седмица с енергия и добро настроение. До следващата разходка!
Към разходката бих добавил и Добринова Скала, на около 30 мин може би от Дупевица е, но гледката от там към София и Витоша е в пъти по хубава.
Благодаря за чудесното допълнение! При следващо ходене в района ще проверим гледката 🙂 и ще пиша.
Ще трябва лятото да отидем с брат ми, който Ви е голям почитател. Аз преди две седмици ходих запръв път до Горнобанския манастир. Поздрави!
Той, струва ми се, често коментира тук 🙂 . Благодаря за отзива!
Да, той ме насочи към Вашия блог. А синът ми преди година ми подари “ 52 екопътеки“. Страхотни снимки и чудесни описания на местата, които са в книгата. Поздрави!
Благодаря за хубавите думи!
Наистина, Люлин е една прекрасна, но всякаш непризната планина от повечето софиянци. И аз искам да се включа с допълнение по повод на описания по-горе чудесен маршрут. Аз лично много харесвам кръговия маршрут – от Бонсови поляни до вр. Дупевица, оттам през вр. Добринова скала – единственият по-скалист връх на Люлин, от който се разкрива най-добрата панорама към София, която може да се види от тази планина. Продължава се след върха в посока Банкя /обратно на вр. Дупевица/ и след едно доста стръмно слизане се стига до кръстопът. Завива се надясно. Пътеката слиза много красиво надолу в източна посока. Минава се през параклиса „Всички светии“ с чешма със студена вода. Веднага под параклиса се излиза на черен път и се тръгва надясно. Пътят е доста кален, но има пътечки отстрани, по които може да се обходи. След 30 минути се излиза на манастира над Бонсови поляни, и след още 15 – на обръщалото на 103 при Бонсови поляни. Така затваряте кръга.
Благодаря за отзива и подробната информация! Ще го пробваме това някой ден.
здравейте, благодаря за добрата идея. маршрутът подходящ ли е когато е влажно? тези дни валя доста и се чудим дали този уикенд е подходящ за тази разходка.
Може да е малко кално на места.