София на длан: невероятна гледка и кръгов маршрут до връх Дупевица

Отново на върха на планината, този път тя е Люлин, име, което много хора свързват предимно с големия софийски квартал. Връх Дупевица, висок 1256 м., е неин първенец. Има няколко маршрута до него. Ние решихме да комбинираме два от тях и се получи много приятна разходка в кръг: Бонсови поляни – Горнобански манастир – връх Дупевица – хижа Бонсови поляни – Бонсови поляни.

Връх Дупевица, първенец на Люлин планина
Връх Дупевица, първенец на Люлин планина

Маршрутът е съвсем близо до София. Освен това:

Да спомена, че и самото име Дупевица звучи забавно-интересно. Доста се рових, за да разбера откъде идва и единственото, което намерих беше неофициално – един ФБ пост, според който гледката от върха била така запленяваща, че на човек му се допявало и затова му казвали „допеевица“, което впоследствие било опростено до „Дупевица“.

Къде се намира и как се стига до началото на маршрута

Отправна точка за маршрута е местността Бонсови поляни и последните къщи на вилната зона на квартал Горна баня. Там е и спирката на автобус 103. Мястото е широко и удобно за паркиране.

  • Начало на маршрута: 42.652114, 23.191846.
  • Връх Дупевица: 42.652173, 23.171352

Особености на маршрута

Следват подробностите за изкачване на връх Дупевица от Бонсови поляни и слизане пак до тях, но по друга пътека. Изкачването и слизането са съответно двата естествени етапа на кръговия маршрут. На всеки от тях ще се спра подробно по-долу.

Изкачване: м. Бонсови поляни – Горнобански манастир – връх Дупевица (час и 10 минути)

От Бонсови поляни поглеждаме върха с ретранслатора насреща – той е междинна цел малко преди връх Дупевица. Основната цел се пада вдясно от него. Така имаме ориентация накъде да вървим. Това е важно, защото тази част от маршрута не е снабдена с маркировка.

От Бонсови поляни тръгваме по асфалтовия път направо към Горнобанския манастир. Пътят наляво е този, по който ще се върнем.

Горнобански манастир
Горнобански манастир

Стигаме до манастира, който познаваме от предишно посещение. До старата църква виждаме новопостроена сграда. Влизаме за кратко в църквата, да я разгледаме отново и да запалим по свещичка.

По пътеката към връх Дупевица
По пътеката към връх Дупевица

От манастира за върха хващаме по черния път над него и до ретранслатора вървим все по този път. Той има разклонения на места, но правилото е да следваме главния път – общо взето все наляво на разклоненията в началото и после само нагоре. Малко преди ретранслатора пътят става доста стръмен, но пък няма нищо опасно и е кратко.

Януари е и по стръмната част има сняг, замръзнал и хлъзгав на места, та понякога се налага да вървим отстрани или на зиг-заг около пътя. Но пък така тъкмо не ни доскучава.

Ретранслаторът
Ретранслаторът

За около 45 минути стигаме от манастира до ретранслатора. Там наоколо се намират останки от старо военно поделение. До ретранслатора има разклон, на който за връх Дупевица поемаме надясно. Наляво е към Бонсови поляни – това ще ни бъде обратният път.

София на длан: гледка от връх Дупевица
София на длан: гледка от връх Дупевица

След ретранслатора вървим още десетина минути по черния път, минаващ през изоставеното поделение. Виждаме полуразрушени бункери, гаражи и спалното помещение на бившия военен обект.

Появяват се и табелки за връх Дупевица. В един момент ни се открива великолепна гледка надясно към цяла София, Витоша и Стара планина в далечината.

Под върха
Под върха

Долу-горе там при панорамата има табелка към върха, а той се пада на хълмчето над това място, т.е. имаме още няколко метра, които да изкачим до пирамидката. От върха гледката не е толкова добра, защото са избуяли доста храсти.

Гледка към Витоша
Гледка към Витоша

Правим си снимки на пирамидката и слизаме няколко метра по-надолу за нова доза панорами. От покрива на един бункер до връх Дупевица се открива гледка към Рила и Перник.

Тръгваме на обратно и пак ни се набива сякаш в очи гледката към София. Не се сърдим на тази натрапчивост, защото си е много красиво дори и в безцветен зимен сезон почти без сняг.

Връх Дупевица: гледка към София и Витоша
Връх Дупевица: гледка към София и Витоша

Слизане: връх Дупевица – хижа Бонсови поляни – м. Бонсови поляни (един час)

Поемаме на обратно до разклона при ретранслатора. От там хващаме асфалтовия път надолу надясно, който е много изронен и не става за лека кола, но пеша се върви добре. Доста време се движим все по него. Той в началото върви в посока, противоположна на София, но не след дълго рязко завива на обратно. Тук-там се среща зелена маркировка. Като цяло е по-панорамен от маршрута на изкачване, защото вдясно се вижда Витоша, макар и през мрежа от клони в по-голямата си част.

След около 40 минути стигаме до разклон. Вляво се отделя черен път за хижа Бонсови поляни. Има една хвърчаща бяла табелка на едно дърво. Трябва да поемем по него. Той изглежда стръмен надолу, но реално не е чак толкова. След пет минути стигаме до хижата. Качваме се до нея и поемаме по пътя вдясно от нея и надолу. Още десетина минути и сме на паркинга в местността Бонсови поляни, откъдето тръгнахме.

До хижа Бонсови поляни
До хижа Бонсови поляни

Затваряме кръга и спираме за момента, но разходката, удовлетворението от изкачен планински първенец, емоциите и гледките ни остават в главата и помагат да започнем новата седмица с енергия и добро настроение. До следващата разходка!

Публикувано в екопътеки и маршрути, изкачване на върхове, на един ден от София, планински първенци с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за бюлетина на блога с новини и допълнителна информация директно във Вашата електронна поща!

Още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моите книги "Седем дни в Родопите" и "52 екопътеки за всеки", издадени от ИК Сиела. Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

10 Коментара към София на длан: невероятна гледка и кръгов маршрут до връх Дупевица

  1. Димитър Георгиев каза:

    Към разходката бих добавил и Добринова Скала, на около 30 мин може би от Дупевица е, но гледката от там към София и Витоша е в пъти по хубава.

    • Ели Иванова каза:

      Благодаря за чудесното допълнение! При следващо ходене в района ще проверим гледката 🙂 и ще пиша.

  2. Любомир Николов каза:

    Ще трябва лятото да отидем с брат ми, който Ви е голям почитател. Аз преди две седмици ходих запръв път до Горнобанския манастир. Поздрави!

    • Ели Иванова каза:

      Той, струва ми се, често коментира тук 🙂 . Благодаря за отзива!

      • Любомир Николов каза:

        Да, той ме насочи към Вашия блог. А синът ми преди година ми подари “ 52 екопътеки“. Страхотни снимки и чудесни описания на местата, които са в книгата. Поздрави!

  3. Емил Гачев каза:

    Наистина, Люлин е една прекрасна, но всякаш непризната планина от повечето софиянци. И аз искам да се включа с допълнение по повод на описания по-горе чудесен маршрут. Аз лично много харесвам кръговия маршрут – от Бонсови поляни до вр. Дупевица, оттам през вр. Добринова скала – единственият по-скалист връх на Люлин, от който се разкрива най-добрата панорама към София, която може да се види от тази планина. Продължава се след върха в посока Банкя /обратно на вр. Дупевица/ и след едно доста стръмно слизане се стига до кръстопът. Завива се надясно. Пътеката слиза много красиво надолу в източна посока. Минава се през параклиса „Всички светии“ с чешма със студена вода. Веднага под параклиса се излиза на черен път и се тръгва надясно. Пътят е доста кален, но има пътечки отстрани, по които може да се обходи. След 30 минути се излиза на манастира над Бонсови поляни, и след още 15 – на обръщалото на 103 при Бонсови поляни. Така затваряте кръга.

    • Ели Иванова каза:

      Благодаря за отзива и подробната информация! Ще го пробваме това някой ден.

  4. Веселина каза:

    здравейте, благодаря за добрата идея. маршрутът подходящ ли е когато е влажно? тези дни валя доста и се чудим дали този уикенд е подходящ за тази разходка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *