Когато нямаш време за преходи, но все пак ти се иска да се пораздвижиш на открито и да поогледаш от високо, търсиш някой панорамен връх наблизо с кратък маршрут до него.
Така избрахме връх Криви камик (1128 м.), който се оказа чудесна идея за разходка около София. Изкачихме го в една слънчева февруарска неделя.
Тръгнахме от пернишкото село Люлин. То се намира на около 28 километра западно от София, които се изминават за около 30 минути. Когато ние тръгнахме натам, минахме по малко по-дълъг маршрут към селото, тъй като пътят през Мало Бучино беше затворен поради прокарването на тръбата от София към язовир Студена заради водната криза в Перник.
Както и да е…
Към върха
Маршрутът за изкачване на връх Криви камик е дълъг около 2 километра в посока и започва от северните покрайнини на село Люлин. Координатите на началото на пътеката са <42.649680, 23.086790>.
Пътеката е черен коларски път, който се изкачва плавно нагоре. Маркировка няма, но и разклонения няма, затова не е трудно за ориентация.
Тръгва се нагоре през ливадата, после през борова гора, а след нея се върви все през гол терен с красиви панорами наоколо.
Поглеждайки назад прекрасно се виждат Витоша и Рила.
За около 45 минути без много зор се стига до върха. Слизането е по-бързо, защото е все надолу, а теренът не е труден.
Горе на върха има малка зона за отдих – маса с пейки под едно дърво. Гледките са чудесни и във всички посоки.
Като се превали върха, малко по-надолу се стига до скала, а още няколко метра по-надолу се вижда да стърчи огромен ръбат камък – именно това е Кривият камик, дал името на върха.
Легендата за Кривия камик
Докато бяхме на върха и се наслаждавахме на гледките, за кратко си имахме и компания – човек от околността, който също беше на разходка и разтоварване. Той ни разказа интересна легенда за Кривия камък, която чул от по-възрастни хора. Накратко, някога от мястото, където сега стърчи камъка, буйно извирала вода, която наводнявала селото отдолу. В един момент хората от селото решили да запушат извора с този голям камък.
Обогатяване на маршрута
Ако не бързате и искате да разширите маршрута, може да слезете до Дивотинския манастир от другата страна на хълма. Той е от старите софийски манастири и е много добре поддържан.
Също така, на връщане може да кривнете до кръста над село Дивотино, съседно на село Люлин, който се вижда от пътеката.
Любители туристи сме и търсим красиви и интересни места за обход
Здравейте,вчера (26.09.2021) изминахме описания маршрут.Предложената разходка наистина е приятна, но посочените времена се оказаха непостижими за нас.Разстоянието не е дълго, но е само изкачване. На нас лично ни отне час и половина,за да стигнем до върха.Това е с почивки. Връщането беше в рамките на 20-25 мин.
Ще добавя,че по пътя карат много мотори и АТВ-та.
Иначе,благодаря за маршрута и описанието.Гледките наистина си заслужават 🙂
Здравейте, Рая, благодаря за отзива! Времената, които давам са ориентировъчни и за всеки могат да се окажат различни. Радвам се, че сте харесали разходката!
Вчера (4 март 2024 г.) се разходихме до върха. За съжаление, хубавата масичка и пейки са вече унищожени. Виждат се плоскостите захвърлени на метри по-долу от върха.
Нямам опит като дърводелец, но с удоволствие бих се включил с пари и труд в една доброволческа акция по поставянето на нови.
Забравих да напиша, че по пътя нагоре срещнахме компания от няколко човека на средна възраст, които се изненадаха, че имало и други тръгнали натам. От дума на дума стана ясно, че също като нас са разбрали за върха от този сайт и публикация. 🙂
Много благодаря за отзива и актуалната информация! Жалко, наистина, че кътчето за отдих е унищожено.