Изкачване на връх Руй: стръмно нагоре и още по-стръмно надолу

В една слънчева и задушна августовска неделя тръгнахме да изкачваме връх Руй, първенецът на едноименната планина. Стартирахме от с. Забел. Макар и „нанагорно“, изкачването ни се видя леко скучно – изкачихме върха за три часа, като два от тях вървяхме по черен път в гора. Затова, след невероятните гледки във всички посоки, които жадно попихме по няколко пъти на върха, решихме да си разнообразим допълнително и слязохме по друга пътека – към село Зелениград. И в действителност така качествено си разнообразихме, че когато със сетни сили някакси се добрах до колата не можех да си кажа името.

Връх Руй
Връх Руй

По-долу ще ви опиша двата маршрута: от село Забел до връх Руй и от връх Руй до село Зелениград. После ще ви кажа откъде затворихме кръга до колата – бяхме я оставили в Забел, откъдето тръгнахме пеша.

Основните трудности, които срещнахме при изкачването и слизането:

  • голямата денивелация – върхът не е много висок – височината му е 1706 метра, но се тръгва от доста ниско (под 850 метра н.в.) и за кратко разстояние трябва да се преодолее тази височина – наклонът си е сериозен;
  • голямото разстояние по гореспоменатия маршрут – изминахме над 16 километра;
  • времето беше горещо и задушно, в горите беше влажно с големи локви на места от скорошните дъждове, което правеше времето още по-тежко.

Ако и вие решите да се отправите по този маршрут, няма как да избегнете първите две трудности. Третата може да олекотите като тръгнете в период с по-хладно време.

Също така, имайте предвид, че много често по време на прехода ще ви „хващат“ сръбските мобилни оператори. Затова, най-добре си вижте настройките на телефона, за да не се окажете със солидна сметка заради роуминга изън ЕС.

Как се стига до началото на маршрута

До връх Руй има три маршрута от българска страна – два подхода от юг от селата Забел и Зелениград и един от север от село Ломница. Ние се изкачихме от село Забел и слязохме към село Зелениград.

Селата Забел и Зелениград са съседни и се намират близо до град Трън, на около 92 км северозападно от София. Пътеката за връх Руй започва в източните покрайнини на Забел от площада на селото, точно зад спирката. Следвате си главния път през селото, който ще ви отведе до площада със спирката. В началото на пътеката има табелка. Там до спирката има достатъчно място да оставите колата.

Село Забел: площада и началото на маршрута към Руй
Село Забел: площада и началото на маршрута към Руй

Ако решите да стартирате от Зелениград, пътеката започва от северозападните покрайнини. Там също се движите по главния път, като минавате през мегдана и продължавате още малко все по този път до завой на пътя с чешма малко преди него. Началото на пътеката е указано с табелки.

И по двата маршрута към връх Руй се следва червена маркировка, която не е много начесто, но е напълно достатъчна. На места са поставени и указателни табелки.

Тъй като връх Руй е гранична зона е хубаво да се регистрирате в Гранична полиция, особено ако сте по-голяма група. Доколкото намерих информация, това става като изпратите трите си имена и ЕГН на един от двата имейла: rdgp_dragoman@abv.bg или obshtina_tran@mail.bg. Това трябва да стане в работен ден. Задължително носете документ за самоличност!

Изкачване: село Забел – връх Руй, 3 часа

Първите 2 часа се върви по широк черен път в гора. Има си наклон, но се върви сравнително леко. На около 15-20 минути от началото се стига до отбивка към Забелския манастир „Св. Димитър“. Има стрелка на едно дърво, сочеща към манастира. Той е съвсем близо до пътя.

Забелски манастир Свети Димитър
Забелски манастир Свети Димитър

От манастира към момента е останала само каменната църква, а пред нея са направени интересни стойки вероятно за молитва. Личи си, че църквата е много стара. Според надписа над вратата ѝ, тя била изградена през 1240 г. Според сайта Свети места, сегашният храм е от по-ново време, но е построен върху старите основи. Когато ние бяхме там, мястото край църквата беше доста обрасло.

Малко след манастира пътят прави обратен завой. От върха на завоя се отделя друг път – не сте по него, трябва да завиете по главния черен път. По-нагоре по маршрута пътят прави още доста завои, но единствено тук може да се объркате.

Пътеката след гората - първите гледки надалеч, връх Руй в далечината
Пътеката след гората – първите гледки надалеч, връх Руй в далечината

След около 2 часа ходене излизате от гората и вече започват гледките. Не много след това излизате на разклон към хижа Руй. Може да минете през нея, но така ще си удължите прехода. За връх Руй държите ляво на този разклон. Следва стръмното.

Разклонът: надясно е към хижа Руй, наляво - право към върха
Разклонът: надясно е към хижа Руй, наляво – право към върха
Нагоре, нагоре
Нагоре, нагоре …
Поглед назад: вижда се пътят, по който сме дошли, а в далечината - трънски дипли
Поглед назад: вижда се пътят, по който сме дошли, а в далечината – трънски дипли

В последния един час от маршрута зорът е голям, заради наклона. Опасности няма, но е много, много стръмно.

И след височината ... пак височина, стръмното сякаш няма край
И след височината … пак височина, стръмното сякаш няма край

Затова пък, горе на върха се наслаждавате на страхотни гледки във всички посоки – виждат се Знеполе – местното равно трънско поле южно от Руй, язовир Ярловци, Краище, Западните покрайнини и село Вучи Дел, хижа Руй и още, и още.

Връх Руй: гледка на юг
Връх Руй: гледка на юг
Гледка на запад - Западните покрайнини и село Вучи Дел
Гледка на запад – Западните покрайнини и село Вучи Дел
Връх Руй: гледка на северозапад - долу в ниското се вижда покривът на хижа Руй
Връх Руй: гледка на северозапад – долу в ниското се вижда покривът на хижа Руй

Ние изкачихме връх Руй от село Забел за около 3 часа без почивките.

Горе на върха
Горе на върха

На самия връх пространството е обширно и сравнително равно с няколко изразени и обозначени коти. Връх Руй е почти на границата ни със Сърбия.

Слизане: връх Руй – село Зелениград, 2 часа и 45 минути

Слизането към Зелениград ни отне почти 3 часа, като по път кривнахме към няколко зебележителности, които макар и близо се падат леко встрани от основната пътека – Цветаново ижле, пещерата Царева църква и Шильи камък.

Надолу: от Руй към Зелениград
Надолу: от Руй към Зелениград

На слизане от Руй към Зелениград наклонът е отново голям, при това се спускаш стръмно в продължение на значително разстояние. Първо се върви по тревна пътека с гледки, а после стръмно през гората по камениста пътека. След гората малко се поизправя наклонът, но си е все надолу.

На около час и 45 минути от слизането бяхме в близост до Шильи камик, Царева църква и Цветаново ижле. Те се падат доста ниско и близко до селото. Интересно е да се видят. Има си табелки на разклоненията към тях.

Цветаново ижле
Цветаново ижле

До Цветаново ижле се върви около 5 минути от разклонението. Представлява полукръгла скална килия.

Царева църква
Царева църква

До скалната Царева църква, представлява скална арка и пещера, също се стига за 5-10 минути, но пътеката е леко екстремна, тъй като е стръмна и тясна и на места има пропасти.

Скалистият връх Шильи камик над Зелениград
Скалистият връх Шильи камик над Зелениград

Шильи камък се пада над Царева църква. Това е малък скален връх с красиви гледки. За да се покачите на него, трябва да се изкатерите по въпросната скала. Не е опасно, но все пак трябва да се внимава.

Гледка от Шильи камик - Зелениград, Знеполе, язовир Ярловци
Гледка от Шильи камик – Зелениград, Знеполе, язовир Ярловци

След тези три забележителности към Зелениград се върви пак само надолу, но до селото не остава много. Първо се стига до стар зид на къща, после се минава покрай гробището – сигурен признак, че селото е съвсем наблизо.

На слизане от връх Руй: една от последните къщи на село Зелениград
На слизане от връх Руй: една от последните къщи на село Зелениград

Излиза се на асфалтов път на завой. В близост има чешма с хладна вода.

Зелениград: начало / край на пътеката към / от връх Руй
Зелениград: начало / край на пътеката към / от връх Руй

Още малко и сте на мегдана.

Затваряне на кръга: село Зелениград – село Забел

Продължаваме по главната улица към покрайнините на селото и малко преди табелката за край хващаме черния път, който се отделя от шосето вляво. Той се движи успоредно на Руй. Започва при последните къщи на Зелениград, но след това излиза край нивите. От края на пътеката в покрайнините на Зелениград до спирката в село Забел, където стартирахме изкачването на Руй, разстоянието е близо 3 километра. Ние го изминахме за около 45 минути.

Накрая, едвам ми стигат силите. Отваряме колата. Сядам, нищо че вътре е като в пещ. Краката отдавна не ме слушат и жадуват за подобно меко кресло като това на седалката. Интересното свършва. Остава пътят към София. Вече съм почти като багаж на седалката. Но кратката почивка и хубавите трънски гледки, бързо възвръщат силите ми, поне частично.

Реанимацията продължава и вкъщи с чаша бира. Денят си беше истинско приключение.

Гледки от връх Руй
Гледки от връх Руй

За финал

Да, знам, казах ви, че към връх Руй има и трети подход от българска страна – той се пада северно от върха и започва от село Ломница. Преди да тръгнем ми беше любопитно да видим и него (или поне част). Сега, след изкачването на върха това любопитство се изпари, поне за близкото бъдеще. За по-натам, ще видим 🙂 …

Руй беше третият връх в трънския край, който изкачихме през тази година. Другите два бяха връх Драговски камик и връх Любаш. Да видим кой ще е следващият.

Публикувано в екопътеки и маршрути, изкачване на върхове, на един ден от София с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за бюлетина на блога с новини и допълнителна информация директно във Вашата електронна поща!

Още интересни маршрути и любопитни места в България с красиви фотографии ще намерите в моите книги "Седем дни в Родопите" и "52 екопътеки за всеки", издадени от ИК Сиела. Поръчайте сега чрез тази форма! Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *