До панорамния връх Шильоко и стария Пенкьовски манастир

Април. Неделя. Цветница. Село Пенкьовци. Обзорно бѝло. Връх Шильоко. Стар манастир.

Това беше кратката версия на статията. А сега и по-дългата 🙂 .

Беше първият истински топъл ден за тази година. Бяхме си го определили като ден за активен туризъм, гледки и разтоварване. Започнахме го с изкачване на обзорния връх Шильоко (Шилека) по най-новата туристическа пътека, маркирана и разчистена от Трънското туристическо дружество. Обогатихме го с посещение до старинния Пенкьовски манастир. Точка сложихме при Пещерския водопад, за който вече ви разказах, но беше важно своевременно да разглася, че в тези дни водопадът работи 🙂 .

По-долу ще опиша маршрута до връх Шильоко. Ще кажа няколко думи и за Пенкьовския манастир.

Четири години по-късно се разходихме отново до връх Шильоко. Маршрутът, разбира се, си беше същият, сезонът, не се разбира, но си беше същият – пролет, различното беше, че не бяхме сами, а част от масово изкачване на върха, под вещата организация на Трънското туристическо дружество. В резултат на второто ни посещение на връх Шильоко актуализирах тази статия, като допълних текста на места, добавих нови снимки, а също и таблица с параметри на маршрута и GPS трак.

Изкачване на връх Шильоко

Начало на маршрута

Отправна точка е центърът на село Пенкьовци. То се намира на около 92 километра западно от София, които се изминават за около час и 40 минути.

Селото е доста дълго. Връх Шильоко се извисява над началните къщи на селото, така че пътеката към него е долу-горе в противоположна посока на тази, от която сте дошли. Това го казвам за най-обща ориентация.

• 

• 

• 

Влизате в селото, стигате до мегдана, продължавате още малко, минавате моста и точно след него започва пътеката към връх Шильоко. Има указателна табелка. Там край нея е удобно да оставите колата – място има за няколко коли.

Начало на пътеката: 42.604356, 22.621814.

Особености

Според табелката, върхът се изкачва за около два часа. Както знаете, всичко зависи от хората и темпото. Ние го изкачихме за час и 45 минути – не сме бързали, но не сме и почивали. Слязохме за час и 25 минути.

При второто ни изкачване на върха явно сме се движили по-бързо, защото GPS устройството отчете време 1:30 ч. Затова и по-долу в таблицата съм сложила това число срещу величината времетраене.

Докато напредвате към върха, през повечето време плавно се изкачвате, но има и места с кратко спускане, което леко убива преодоляната височина. Като цяло маршрутът не е труден. В същото време е много добре маркиран. Няма опасни участъци.

• 

• 

• 

Минава се покрай две обезлюдени махали. Според картата на BGMountains.org, това са Долна Терзийска махала и махала Сулинци. Тъжно е да видиш тези опустели къщи. Пред някои от тях заедно с плевелите бяха израснали свежи цветя, надживели стопаните си…

При второто ни изкачване на връх Шильоко, което се състоя точно 4 години по-късно, научихме от местен човек, че махалите на село Пенкьовци са 32 на брой.

През по-голямата част от маршрута се движите по черен път. Последните около 20 минути до върха се върви по стръмна горска пътека, а крайните метри са на открито и съпътствани с красиви билни гледки.

• 

• 

• 

От връх Шильоко се разкриват красиви панорамни гледки. С просто око се забелязват връх Руй, Витоша и Рила в далечината, връх Любаш, връх Милевец и още, и още. Върхът, макар и не много висок, е изключително панорамен.

• 

• 

• 

Техническа информация за маршрута от село Пенкьовци до връх Шильоко

Начало (паркинг)	42.6043691765517, 22.621835740283132
Връх Шильоко	42.581462860107422, 22.610228061676025
Разстояние	4.7 км
Денивелация	(+) 482 м, (-) 109 м
Времетраене	1:30 ч.
GPS трак	изтегли

Ето и кратко видео за връх Шильоко от високо.

Пенкьовски манастир Света Петка

След като слязохме от връх Шильоко, се насочихме към Пенкьовския манастир. Намира се в северните покрайнините на село Пенкьовци. До манастира се стига с кола. Основна част от него заема старата му църква, в която могат да се видят стари стенописи както вътре, така и вън. Интерес буди и камбанарията. Много приятно свято място.

От сайта на Софийската света митрополия, разбирам, че няма точни сведения за времето на основаване на манастира, но се знае, че е разорен към XIV-XV в. По-късно е възстановена църквата. Днес манастирът е облагороден и в много добро състояние, благодарение на европейско финансиране.

И още: Пещерски водопад

Апотеоз на впечатленията през този слънчев ден беше капризният Пещерски водопад, който освен много красив се оказва и ленив – невинаги работи. За него ви разказах в отделна статия.