Април. Неделя. Цветница. Село Пенкьовци. Обзорен връх. Стар манастир.
Това беше кратката версия на статията. А сега и по-дългата 🙂 .
Беше първият истински топъл ден за тази година. Бяхме си го определили като ден за активен туризъм, гледки и разтоварване. Започнахме го с изкачване на обзорния връх Шильоко (Шилека) по най-новата туристическа пътека, маркирана и разчистена от Трънското туристическо дружество. Обогатихме го с посещение до старинния Пенкьовски манастир. Точка сложихме при Пещерския водопад, за който вече ви разказах, но беше важно своевременно да разглася, че в тези дни водопадът работи 🙂 .
По-долу ще опиша маршрута до връх Шильоко. Ще кажа няколко думи и за Пенкьовския манастир.
Изкачване на връх Шильоко
Начало на маршрута
Отправна точка е центърът на село Пенкьовци. То се намира на около 92 километра западно от София, които се изминават за около час и 40 минути.
Селото е доста дълго. Връх Шильоко се извисява над началните къщи на селото, така че пътеката към него е долу-горе в противоположна посока на тази, от която сте дошли. Това го казвам за най-обща ориентация.
Влизате в селото, стигате до мегдана, продължавате още малко, минавате моста и точно след него започва пътеката към връх Шильоко. Има указателна табелка. Там край нея е удобно да оставите колата – място има за няколко коли.
Начало на пътеката: 42.604356, 22.621814.
Особености
Според табелката, върхът се изкачва за около два часа. Както знаете, всичко зависи от хората и темпото. Ние го изкачихме за час и 45 минути – не сме бързали, но не сме и почивали. Слязохме за час и 25 минути.
През по-голямата част от маршрута се движите по черен път. Последните около 20 минути до върха се върви по стръмна горска пътека, а крайните метри са на открито и съпътствани с красиви билни гледки.
Докато напредвате към върха, през повечето време плавно се изкачвате, но има и места с кратко спускане, което леко убива преодоляната височина. Като цяло маршрутът не е труден. В същото време е много добре маркиран. Няма опасни участъци. Минава се покрай две обезлюдени махали. Тъжно е да видиш тези опустели къщи. Пред някои от тях заедно с плевелите бяха израснали свежи цветя, надживели стопаните си…
От връх Шильоко се разкриват красиви панорамни гледки. С просто око се забелязват връх Руй, Витоша и Рила в далечината, връх Любаш, връх Милевец и още, и още. Върхът, макар и не много висок, е изключително панорамен.
Пенкьовски манастир Света Петка
Намира се в северните покрайнините на село Пенкьовци. До манастира се стига с кола. Основна част от него заема старата му църква, в която могат да се видят стари стенописи както вътре, така и вън. Интерес буди и камбанарията. Много приятно свято място.
От сайта на Софийската света митрополия, разбирам, че няма точни сведения за времето на основаване на манастира, но се знае, че е разорен към XIV-XV в. По-късно е възстановена църквата. Днес манастирът е облагороден и в много добро състояние, благодарение на европейско финансиране.
И още: Пещерски водопад
Апотеоз на впечатленията през този слънчев ден беше капризният Пещерски водопад, който освен много красив се оказва и ленив – невинаги работи. За него ви разказах в отделна статия.
