Днес ще ви отведа до Гибралтар, още едно място, което сме посещавали два пъти. Първият път не знаехме какво да очакваме, просто се впуснахме там на скалата и за краткото време, което имахме – един мартенски следобед, се опитахме да разгледаме възможно най-много от мястото. Вторият път, вече знаехме какво има да видим, но останахме изненадани от промените, настъпили на полуострова в туристически аспект за 8-те години интервал между двете ни посещения.
Първият път, когато пътувахме до Гибралтар, почти нямаше туристи и можеше да отидеш свободно с кола, където си пожелаеш. Вторият път беше различно – имаше тълпи от туристи и за колите не беше разрешено да изкачват скалата. Да, имаше паркинги, но местата в тях бяха крайно недостатъчни. Ние обикаляхме два часа, за да си намерим място и в крайна сметка, така и не успяхме. Бяхме принудени да се върнем в испанската част и да си оставим колата на големия паркинг точно преди ГКПП-то. Затова пък, през този ден минахме границата както с кола, така и пеша.
По време и на двете си посещения в Гибралтар, бяхме с кола под наем.
В тази статия ви разказвам за Гибралтар и какво да имате предвид преди пътуване до там.
Кратка информация за Гибралтар
Гибралтар е задморска територия на Великобритания, която се намира на едноименния Гибралтарски полуостров в най-южната част на Пиренейския полуостров. Територията включва голямата скала и пясъчния провлак, който я свързва с Пиренеите. Гибралтарският проток има стратегическа позиция и свързва Средиземно море с Атлантическия океан и отделя Европа от Северна Африка .
Гибралтар граничи на север с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг е протокът, а на запад – Гибралтарския залив. Площта му е по-малко от 7 квадратни километра.
Да кажа нещо, което ми направи голямо впечатление – хората са си отвоювали територия от морето, изграждайки бетонни платформи в Гибралтарския залив. Немалко сгради са построени на този бетон.
Ключовото местоположение на Гибралтар е причина той да бъде неотменна цел на завоевания. От 711 г. Гибралтар е във владение на маврите, през 1602 г. преминава към Испания, а от 1713 г. става владение на Великобритания. След това Испания неколкократно прави опити да си възвърне владението на полуострова, но без резултат.
Единственото селище в тази британска територия е град Гибралтар. Основен поминък тук са туризмът, корабоплаването и финансите. Стандартът на живот е много висок – минималната заплата е 1100 паунда, в допълнение – населението има солидни социални придобивки. Безработицата е 5%. Тези условия са причина голяма част от заетите в Гибралтар да са испанци от близкия град Ла Линeя де ла Консепсион.
Къде се намира и как се стига до Гибралтар
Гибралтар е най-южната част на Пиренейския полуостров. Намира се на около 136 км югозападно от Малага, които са в по-голямата си част магистрала и се изминават за около час и 40 минути.
Ако отправната ви точка е Севиля, знайте, че Гибралтар отстои на около 200 км южно от Севиля, които се изминават за около 2 часа по магистралите.
Част от магистралите, и от Малага, и от Севиля, са платени. Има и алтернативни безплатни маршрути, но са малко по-бавни.
Най-удобният начин да организирате пътуването си до Гибралтар от България е с полет от София до Малага и после с кола под наем.
👉 Разнообразни опции за кола под наем ще намерите в портала Discover Cars. В него са събрани оферти от различни компании, които излизат като резултати в търсачката му.
Особености и съвети за посещение в Гибралтар
Както споменах по-горе, преди години нямаше никакъв проблем да обиколиш всички части на голямата скала с кола, а и да намериш къде да спреш. Уви, вече не е така. Коли не се допускат горе на скалата, а парко-местата долу са доста ограничени. Те са белязани с три цвята – жълт, бял и син, независимо дали са на обособен паркинг или на улицата. Жълтите места са отредени за местните хора, белите са за пришълците и са безплатни, а сините са пак за пришълците, но се заплащат по 3 паунда на час. Пред вид многото туристи, липсата на свободни бели места е разбираема. Трябва да ви кажа, обаче, че и сините места са кът. Това е положението.
Липсата на каквито и да било места ни принуди да се върнем на испанска територия и да оставим колата на паркинг там. Върнахме се пеша и след ГКПП-то си взехме туристическо бусче, което ни разведе по най-интересните места на скалата и около нея.
Други опции за разходка без кола са да се ползва градски транспорт, а също и пеша. Ако изберете пешеходната разходка, може да спестите част от усилията си катерейки скалата нагоре, ако вземете въжената линия, чиято станция е недалеч от централната градска част. До долната станция на лифта има голям паркинг, но свободни места там трудно се намират.
За надолу може да ползвате средновековните каменни стълби.
По тесните улички на Голямата скала има добри указателни табели към туристическите обекти.
Забележителности в Гибралтар
Летището
След ГКПП, първото гибралтарско нещо, с което се запознава човек, при това – съвсем отблизо, е пистата на летището. Няма как да влезеш по суша в Гибралтар, без да я прекосиш – пеша или с автомобил. Уверявам ви, че и в двата случая е доста вълнуващо – та къде другаде ще се разхождате или ще се возите в колата си по самолетна писта. Когато има кацащ или излитащ самолет, шосето, пресичащо летището се затваря.
Пистата започва и свършва в морето, ако мога така да се изразя – тя заема цялата широчина на тесния пясъчен провлак. Дължината й е едва 1680 метра. За сравнение, една нормална писта е между 2000 и 4000 метра, като долната граница покрива изискванията за кацане само на малки самолети. Пистата на летище София е дълга 3600 метра.
Поради кратката дължина на пистата си и това, че няма резерви – двата й края опират в морето, летището в Гибралтар е обявено за едно от най-опасните летища в света. Много често, авиокомпаниите, опериращи на летище Гибралтар наемат опитни, макар и пенсионирани, военни пилоти.
Летището е строено по време на Втората световна война.
Когато ние напускахме Гибралтар, там на летището тъкмо обслужваха един Еърбъс на Британските авиолинии, който не беше никак малък.
Крепостните стени
В миналото градът е бил опасан от високи и дебели крепостни стени, които на много места могат да се видят и днес.
Гледката към Африка
Южно от централната градска част, в края на Куинс роуд има интересен монумент – Стълбовете на Херкулес или Портата на Средиземно море. Монументът символизира значимостта на Гибралтар както в стари, така и в съвременни времена. За съжаление по време на нашето посещение там монументът беше в ремонт и някои части от него бяха покрити – затова не ви показвам снимка.
Около този монумент има изградена панорамна площадка с широкоъгълен изглед към провлака и Гибралтарския залив. при ясно време от това място се виждат бреговете на Африка. Ние имахме късмет по отношение на времето и успяхме да ги видим. Не ви показвам снимка, защото Африка се вижда доста мъгляво на снимките.
Съвсем близо до монумента започват каменни стълби, които водят до горната част на Скалата.
Пещерата
Друга интересна забележителност в Гибралтар е пещерата Сан Мишел. Достъпни за посещение са няколко зали, едната от които е доста голяма и е оборудвана със седалки и сцена за представления. Пещерата е много добре осветена в различни цветове. Като идвахме преди време ги нямаше тези цветни илюминации.
Интересен експонат в пещерата е един напречно разрязан и полиран огромен сталагмит.
Маймунките
Гибралтар е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида берберски макак. Според местно поверие Гибралтар ще остане под британски флаг дотогава, докато е жива поне 1 маймунка.
Маймуните са пренесени на Гибралтар от Африка много отдавна – още по време на мюсюлманския период.
Маймуните са под държавна грижа и защита. Популацията им наброява около 300 животни и грижите по маймунките включват мерки по запазване на големината на популацията, така че нито да се разраства прекомерно, нито да намалява. Нараняването на маймунка на Гибралтар се третира като криминално престъпление.
Маймуните могат да се видят в горната част на скалата покрай пещерата и входа на тунелите. Те не се страхуват от хората. Някоя може дори да ти се качи на главата. Много са забавни.
Маймунките са символ на Гибралтар.
Тунелите
Тунелите на Гибралтар са били изграждани от Бритнаската армия в продължение на повече от 200 години и образуват своеобразна мрежа от проходи вътре в скалата. Използвани са като военно съоръжение, хангари, казарми, болници.
В рамките на земна площ, по-малка от 7 квадратни километра, Гибралтар има около 55 километра тунели, почти два пъти по-голяма от цялата си пътна мрежа.
Малка част от тунелите на Гибралтар са понастоящем музей и туристическа атракция. Днес там могат да се видят различни оръдия, възстановка на отделни помещения, бойници.
Гледки от високо
Пред входа за тунелите има площадка за наблюдение, от която се открива гледка към летището на Гибралтар, към испанския град Ла Линeя де ла Консепсион, към Средиземно море и към огромния плаж, близо до скалата.
В градчето
Приятно е човек да се разходи в централната част на градчето по търговската улица. По време на първото ни посещение в Гибралтар не ни остана време за това, но втория път това беше и последната част от нашата разходка. След това продължихме към летището, ГКПП-то и обратно към Испания.
Интересно е в Гибралтар. Най-напред те грабва тази огромна скала, след това – летището, гледките. Маймунките също са особено впечатляващи и забавни. Стандартът на живот там е много висок и разбираемо цените са доста високи, но си заслужава ходенето.
