Глухите камъни: едно от най-внушителните древно-тракийски светилища по нашите земи

Посетихме тракийското светилище Глухите камъни в началото на май, малко след като се бяхме запознали отблизо с Вила Армира. Екскурзоводът на крепостта в Мезек ни го препоръча като особено интересно място. Бяхме го чували преди и бяхме гледали доста снимки, но не се бяхме замисляли, че е толкова близо до село Мезек, където бяхме отседнали за няколко дни. Така от устата на екскурзовода този древно-тракийски култово-погребален комплекс директно попадна в плановете ни за посещения в Мезек и наоколо.

Глухите камъни
Глухите камъни

И въпреки, че съвсем наскоро бяхме посетили други две внушителни по своите размери и значимост тракийски светилища – Краджов камък и Белинташ, Глухите камъни направо ни омая.

Накратко за светилището

Глухите камъни е система от четири огромни скални блока с издълбани в тях множество на брой и разнообразие форми. Най-много от всички са трапецовидните форми, вдълбани като ниши в масивните скали, като се предполага, че те са били използвани като урно-хранилища. Освен трапецовидните ниши, в комплекса има две гробници, изсечени в последната скала и вдясно от тях – стръмна стълба с каменни стъпала, водеща към голяма щерна отгоре на скалата.

Смята се, че култово-погребалният комплекс е възникнал през ранножелязната епоха (1200 – 500 г. пр. Хр.). Бил е използван също през Античността и Средновековието. Преди няколко години на една от скалите в комплекса е открит уникален знак – петроглиф, който според Георги Нехризов, един от археолозите, проучващи обекта, е нещо като емблема на светилището и изобразява символично ладия, пренасяща слънцето.

Името на мястото – Глухите камъни – се свързва с факта, че там няма ехо!

Глухите камъни - многобройни изсечени ниши в скалите
Глухите камъни – многобройни изсечени ниши в скалите

Как се стига до Глухите камъни

Пътеката за светилището започва на около 10 километра от село Малко Градище по пътя към Ивайловград. Това е шосето Любимец-Ивайловград. Има си обозначителна табелка за обекта, малка отбивка, беседка и достатъчно широко място за спиране. От тази беседка до скалния комплекс се върви пеша около 2 километра по широк черен път без големи денивелации. Пътеката-коларски път до Глухите камъни е много добре обозначена – има си както табелки, така и маркировка.

По пътеката
По пътеката

Въпреки, че пътеката е широка, тя не става за изминаване с лека кола – просто почвата е много мека. На места има големи неравности, а след дъжд е много кално.

Пътеката е много лека за ходене, тъй като е почти равна, както вече споменах. Затова разстоянието от шосето до светилището може да се вземе за половин час при поддържане на по-бързо темпо на ходене.

Видяното

Отивайки към светилището, бях твърдо решена не само да го разгледам подробно, но и да намеря гореспоменатия петроглиф-емблема. От прочетеното в различни статии не ставаше ясно къде се намира този символ.

Първата голяма скала от комплекса изскочи сякаш из един път – ей така, както си вървяхме по пътеката. Вървяхме, вървяхме през горичката и в един момент пътят ни беше препречен от този огромен скален масив с множество трапецовидни дупки в него. Първо дойде чувството на изненада от видяното, а малко след това – на почитание пред това свято място.

Първата огромна скала
Първата огромна скала
Глухите камъни
Глухите камъни

Разгледахме оттук-оттам първата скална грамада, поснимахме и се отправихме към останалите. Пътеката ни водеше. На места по нея имаше изградени дървени парапети, за да си помагаме в стръмното и хлъзгавото. Благодаря на хората, които се бяха погрижили за това.

По пътеката
По пътеката

Минахме покрай още две огромни канари. Там при едната от тях видяхме познат мотив – гигантски камък, заклещен между две внушителни скали. Да, определено ни беше добре познато, при това и много прясно като впечатление … Беше почти същото като Караджов камък. Невероятно!

Заклещеният камък
Заклещеният камък

Но най-интересното все още предстоеше – леко екстремно качване и най-вече слизане по ритуални стълби.

И така, отправихме се към последната скала от комплекса – тази с гробниците и с издяланите в камъка стъпала. Най-напред разгледахме двете гробници в основата на скалата, а след това си плюхме в пазвите и стъпка по стъпка се качихме горе на скалата, използвайки каменните стъпала.

Една от гробниците
Една от гробниците

Беше страхотно усещането да се изкачиш по тези древни стълби, навярно свързвани с тайнствени ритуали преди хиляди години.

А там горе на скалата беше изумително. Първо видяхме голямата щерна (дупка), пълна с вода. След това се взряхме в открилото се напред пространство. Гледките отгоре бяха прекрасни – виждаха се останалите канари от светилището, река Арда и язовир Ивайловград, а долу, в подножието на скалата видяхме основите-останки от раннохристиянски храм. Имахме и бонус – една дъга над язовир Ивайловград.

Гледките и дъгата
Гледките и дъгата

Само дето се питахме как ще слезем … Е, слязохме, но беше страховито, пълно с адреналин.

По стълбите
По стълбите

След каменните стълби, направихме кръгом и започнахме да се връщаме. Нашето разглеждане на обекта беше към своя край. По-натам просто нямаше накъде.

Ден по-късно, в музея към Александровската гробница ни беше обяснено, че тези стълби така са построени, та човек да се качва приведен по тях в знак на почитание към погребания в издълбаната скала тракийски вожд. Ние, въз основа на придобития опит допълнихме, че слизането е дори още по-интересно и потенциално ритуално, защото задните части вземат най-дейно участие в него 🙂 .

В търсене на древния символ

През цялото това време, през което разглеждахме тракийското светилище, постоянно търсих и оглеждах камъните за онзи тайнствен петроглиф-символ на комплекса. Тук символ, там символ – нямаше и нямаше, въпреки че се взирах доста внимателно във всичко, което виждах. И о, радост! Най-накрая, малко преди да напуснем комплекса, го открих. Да, открих го! Бях много щастлива и горда! И, разбира се, го показах на останалите. Почувствах се като откривател.

Петроглифът
Петроглифът

А той, петроглифът, си е бил съвсем в началото на комплекса – в основата на издълбана в първата скала големичка ниша.

Там, където го намерихме
Там, където го намерихме

В края на разказа, бих искала да изтъкна още нещо – там около Глухите камъни наистина няма ехо?! Много странно, но факт! Изпробвахме този феномен нееднократно и от много места, докато разглеждахме мястото. Не вярвате? Уверете се!

Публикувано в древни светилища, екопътеки и маршрути, екскурзии и почивки с етикети . Постоянна връзка.

Моята най-нова книга

С книгата "52 исторически разходки из България" ви отвеждам до стари манастири, крепости, древни светилища и места, свързани с историята на земите ни.

Това са все разходки из магични кътчета на България, където историята и красотата на природата се сливат в хармония.

Може да поръчате тук.

В Инстаграм

Ако тази статия Ви харесва, последвайте ме и в Instagram, където качвам сторита и кратки фото разкази от любопитни места и маршрути в България.

Друми в думи в Instagram


37 Коментара към Глухите камъни: едно от най-внушителните древно-тракийски светилища по нашите земи

  1. Или каза:

    Изглеждат прелестно! Ще ги посетя при първа възможност и ще ги наснимам зверската 🙂

  2. Ж. Димова каза:

    За съвременната цивилизация нашите далечни наследници вероятно ще съдят по надписа, с който са се “увековечили“ туристите от Пловдив. Горките бъдещи човеци – доста ще се чудят какъв точно ритуал е изобразен тук. А смисълът на надписа е ИМЕНАТА НА ГЛУПЦИТЕ ВИСЯТ ПО СКАЛИТЕ!
    За мястото думите са излишни! Мълчаливо преклонение!

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, за съжаление, много сте права! Аз също недоумявам как е възможна подобна вандалщина на такова свято и интересно място. Все пак вярвам, че тези надписи са нетрайни и времето малко по малко ще ги заличи и само ценното ще остане.

    • Кръстю каза:

      Мястото е чудесно и стигнах до входа с Хонда СРВ 4х4.
      За глупците ще премълча, те да бяха само там. Кънчо

  3. Димитър Димитров каза:

    По-добре да мълча, защото ако се разприказвам, ще стане ферман… Действително, вие сте откривател! Благодаря Ви!

  4. Мястото е изумително! Тази наша родина е пълна със съкровища, но кой ще научи глупаците да не грозят и оскверняват такива свещенни богатства.

    • Ели Иванова каза:

      това си е до манталитет и възпитание. Навремето в училище учехме 11 години без задължителна предучилищна подготовка и ни учеха на грамотност и респект към паметниците на културата. Сега, за 13-те си години в училище, немалко от децата пишат неграмотно и слабо познават родната история, а за географията да не говорим …

  5. Б. Чилингирова каза:

    Петроглифът не ви ли прилича на стилизиран Мадарски конник

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, може би наистина наподобява стилизиран конник. За съжаление, не съм специалист и не мога да разгадая символа, нито да кажа дали е Мадарски конник или някакъв друг. Но пък от друга страна се сещам, че Тракийският конник е божество, почитано в множество тракийски светилища.

    • Galina Bancheva каза:

      Не, изобщо не прилича! Задната част на коня би слизала надолу; конникът би бил различим като замахнала с копие човешка фигура, па било и само с една черта; би имало загатнато друго животно в краката на коня… По-скоро е съд с крачета или птица. Интересен е и знакът отгоре по средата.

      • Вера Михайлова каза:

        Този петроглиф удивително напомня за египетското изображение на Апоп – змия с крака.

  6. Болярка Борисова каза:

    Благодаря на пътеводителката. Маршута беше отбелязан много добре, коментара също. Имах чувството, че и аз съм с групата. Беше ми интересно и приятно да следвам екскурзоводката. Да сигурно и аз щях да слезна със задните си части, малко смешно, но беше вълнуващо. Благодаря още веднъж от сърце.
    Жалко, че ние не умеем да рекламираме нашите природни забележителности и красоти, за да привлечем туристи и страната ни да печели от туризъм. Един път ходих в Истамбул и ми се плачеше от болка. Там имаше толкова много туристи, те просто умеят да печелят от туристи. Ех, кога ли и ние ще проумеем това и да започнем да богатеем от природните забележителности и онова що са сътворили нашите предци???

    • Неделчо каза:

      Нащите управляващи не инвестират.Тях ги интерисува само кражбата и далаверата.И аз съм ходил в Истанбул,разбирам за какво говорите.Ходил съм много пъти и на почивка в Турция .Тасм хората са търговци не продавачи.Много има да се учим от тях

  7. Ели Иванова каза:

    Благодаря за отзива! Наистина, има много какво да научим от съседите.

    • Петко каза:

      Нищо лично не ни трябват пари трябва ни пари ,а производство от там това ,за което всеки говори”пари” ще получи стойност!!!Тогава хората ще имат уважение един към друг забележителностите,природните богатства ще придобият смисъл за хората не само за единици!Когато народът е гладен материалното наделява ,а културата ,науката(история,география…)ще предобрие смисъл ,когато духовното наделее!

  8. Богдан Божинов каза:

    Не съм бил там ,но по скоро ми прилича на жертвено корито.Може би за изгаряне на мъртвите-стар тракийски обичай.Нещо което сега имаме,като предгробищна (църква),за последно опяване и сбогуване.

  9. Радка каза:

    Интересно свято място. Описанието силно ми допадна. Благодаря, все едно и аз бях там.

  10. Атанас Василев каза:

    След толкова много политика, нещо смислено и интересно. Благодаря на авторката.

  11. Цветомил каза:

    Прекрасно е че има светли хора като вас…

  12. Красимир каза:

    По скоро ми прилича на носена от мъж жена.

  13. Галя каза:

    Благодаря, че ми ги припомнихте! Посетих това място преди повече от 10 години, сега пак ми се иска да отида, дано намеря отново път натам, че ми е далечко…

  14. Ивайло Дечев каза:

    Бих добавил интересна легенда свързана с Глухите камани. Аз лично, след като се изкачих по стъпалата, ми направи впечатление, че не са хоризонтални а с наклон. Споделих това с местни хора и те ми казаха, че са направени така умишлено. Когато се изкачваш по тях да, да не си прав а наведен и на колене.

  15. Вихра каза:

    Моля, разкажете или дайте линк, където да прочетем повече за това светилище.
    За мене, това място не е било за погребения и всички ниши са били за инициация, включително т.н. две „гробници“, където е седял ръководещият церемонията.
    В моето въображение, тя е протичала така:
    Бъдещите посветени се качвал бавно и приведени по стълбите, отделяйки се от познатото, от материалното и с почит към духа (боговете).
    Горе ги чакат двама колобри (жреци, посветени, приели духа), които са се подготвили (пречистили) от предната вечер…
    Новодошлите се потапят във водата, напълнена от небето (от боговете, от духа), пеят молитви и стоят там известно време, например посрещат изгрева.
    След това в ембрионална поза и както майка ги е родила се свиват в нишите и медитират.
    След залез отново се потапят във водата и това е нещо като свето кръщене и посвещаване във духа.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, благодаря Ви за отзива и интересната интерпретация! Аз лично не мога да дам повече информация за мястото от това, което съм написала по-горе.

  16. Митко Митков каза:

    Аз съм местен , ходил съм стотици пъти на камъните . Този знак е легенда сред местните иманяри . За тях той е дръжка от казан със злато , тъй като наподобява дръжка на казан . Около него всичко е прекопано за да открият имането . Колко жалко . За пръв път ходих там на 6 години , сега съм на 60 , и ходя всяка година на Еньовден да събирам билки , че там са най-добрите . Заповядайте и Вие !

  17. Ивелин Иванов каза:

    Тези не са ли подобие на Немиите скали

  18. Костадин Иванов каза:

    Маркировката е лоша, преди две години се озовахме над камъните.

  19. Вълкан Йовчев каза:

    Благодаря за пътеписа и информацията. Беше ни полезна и се справихме лесно. Мястото е красиво и гледките чудесни. Според мен обаче като цяло мястото има по-скоро християнски характер – остатъци от църкви/параклиси има навсякъде … Може би и нишите може да имат християнско обяснение, защото централната част на петроглифа е кръст.

    • Ели Иванова каза:

      По-скоро останките от църкви са от по-късен християнски период на обитаване.

  20. Т.Белева каза:

    Здравейте,
    Днес посетихме Глухите камъни. Маркировка има навсякъде. Точна и ясна. Малко преди първата скала ни посрещна жена. Първоначално помислих, че е турист, като нас, но после разбрах, че тя и мъжа й се грижат за мястото. Почистват, освежават маркировката. Дадоха ни карта на обекта, показаха ни основните точки, разговаряха с нас. Жената се казва Венета, името на мъжа не го разбрах. Бяха изключително добронамерени и на финала ни подариха обелена от кората борова пръчка, около 20 см. с нарисувани на нея петрогрифа и други знаци. Според тях носеща в себе си високия енергиен заряд на мястото.
    Жената знаеше за Друми в думи. Одобри написаното 🙂 и само добави, че доста нови неща има открити. Видимо се работи по този обект.
    Разходката е разкошна!
    Не се двоумете! Препоръчвам!
    Благодаря за статията за мен тя и останалите написани от вас винаги са ми били изключително полезни!

    • Ели Иванова каза:

      Благодаря за отзива и споделената информация!

    • Костадин Кьосев каза:

      Благодаря на Т.Белева,че сме се срещнали.Kostadin Kyosev ми е профила във фейсбук.От няколко години със съпругата ми Невена на доброволни начала поддържаме марнировките,правим пейки вече 6 за почивки,стълби,въжета,Направихме достъпни проходна пещера с провиралка,маркировка до долната пещера.До стълбите в така наречената издълбана в скалата гробница преди 5 години някои туристи оставиха икона на св.Николай и хората почнаха да оставят малки иконки и всяка година слагаме по една дъска и ги нареждаме.Редовно носим свещи и вода за жадните туристи и със даренията оставени там поддържаме да е привлекателно за посетилите това светилище.Над него е вр.Света Марина където е имало крепост Ефрем разрушена от последния кръстоносен поход унищожил и манастира до стълбите.На върха от 10 февруари цял месец цъфтят кокичета над 10 дка.Почти всяка събота и неделя сме в района.Заповядайте.

      • Ели Иванова каза:

        Здравейте, благодаря за коментара и полезната информация!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *