Глухите камъни: едно от най-внушителните древно-тракийски светилища по нашите земи

Посетихме тракийското светилище Глухите камъни в началото на май, малко след като се бяхме запознали отблизо с Вила Армира. Екскурзоводът на крепостта в Мезек ни го препоръча като особено интересно място. Бяхме го чували преди и бяхме гледали доста снимки, но не се бяхме замисляли, че е толкова близо до село Мезек, където бяхме отседнали за няколко дни. Така от устата на екскурзовода този древно-тракийски култово-погребален комплекс директно попадна в плановете ни за посещения в Мезек и наоколо.

Глухите камъни

Глухите камъни

И въпреки, че съвсем наскоро бяхме посетили други две внушителни по своите размери и значимост тракийски светилища – Краджов камък и Белинташ, Глухите камъни направо ни омая.

Накратко за светилището

Глухите камъни е система от четири огромни скални блока с издълбани в тях множество на брой и разнообразие форми. Най-много от всички са трапецовидните форми, вдълбани като ниши в масивните скали, като се предполага, че те са били използвани като урно-хранилища. Освен трапецовидните ниши, в комплекса има две гробници, изсечени в последната скала и вдясно от тях – стръмна стълба с каменни стъпала, водеща към голяма щерна отгоре на скалата.

Смята се, че култово-погребалният комплекс е възникнал през ранножелязната епоха (1200 – 500 г. пр. Хр.). Бил е използван също през Античността и Средновековието. Преди няколко години на една от скалите в комплекса е открит уникален знак – петроглиф, който според Георги Нехризов, един от археолозите, проучващи обекта, е нещо като емблема на светилището и изобразява символично ладия, пренасяща слънцето.

Името на мястото – Глухите камъни – се свързва с факта, че там няма ехо!

Как се стига до Глухите камъни

Пътеката за светилището започва на около 10 километра от село Малко Градище по пътя към Ивайловград. Това е шосето Любимец-Ивайловград. Има си обозначителна табелка за обекта, малка отбивка, беседка и достатъчно широко място за спиране. От тази беседка до скалния комплекс се върви пеша около 4 километра по широк черен път без големи денивелации. Пътеката-коларски път до Глухите камъни е много добре обозначена – има си както табелки, така и маркировка.

По пътеката

По пътеката

Въпреки, че пътеката е широка, тя не става за изминаване с лека кола – просто почвата е много мека. На места има големи неравности, а след дъжд е много кално.

Пътеката е много лека за ходене, тъй като е почти равна, както вече споменах. Затова разстоянието от шосето до светилището може да се вземе за половин час при поддържане на по-бързо темпо на ходене.

Видяното

Отивайки към светилището, бях твърдо решена не само да го разгледам подробно, но и да намеря гореспоменатия петроглиф-емблема. От прочетеното в различни статии не ставаше ясно къде се намира този символ.

Първата голяма скала от комплекса изскочи сякаш из един път – ей така, както си вървяхме по пътеката. Вървяхме, вървяхме през горичката и в един момент пътят ни беше препречен от този огромен скален масив с множество трапецовидни дупки в него. Първо дойде чувството на изненада от видяното, а малко след това – на почитание пред това свято място.

Първата огромна скала

Първата огромна скала

Глухите камъни

Глухите камъни

Разгледахме оттук-оттам първата скална грамада, поснимахме и се отправихме към останалите. Пътеката ни водеше. На места по нея имаше изградени дървени парапети, за да си помагаме в стръмното и хлъзгавото. Благодаря на хората, които се бяха погрижили за това.

По пътеката

По пътеката

Минахме покрай още две огромни канари. Там при едната от тях видяхме познат мотив – гигантски камък, заклещен между две внушителни скали. Да, определено ни беше добре познато, при това и много прясно като впечатление … Беше почти същото като Караджов камък. Невероятно!

Заклещеният камък

Заклещеният камък

Но най-интересното все още предстоеше – леко екстремно качване и най-вече слизане по ритуални стълби.

И така, отправихме се към последната скала от комплекса – тази с гробниците и с издяланите в камъка стъпала. Най-напред разгледахме двете гробници в основата на скалата, а след това си плюхме в пазвите и стъпка по стъпка се качихме горе на скалата, използвайки каменните стъпала.

Една от гробниците

Една от гробниците

Беше страхотно усещането да се изкачиш по тези древни стълби, навярно свързвани с тайнствени ритуали преди хиляди години.

Стълбите

Стълбите

А там горе на скалата беше изумително. Първо видяхме голямата щерна (дупка), пълна с вода. След това се взряхме в открилото се напред пространство. Гледките отгоре бяха прекрасни – виждаха се останалите канари от светилището, река Арда и язовир Ивайловград, а долу, в подножието на скалата видяхме основите-останки от раннохристиянски храм. Имахме и бонус – една дъга над язовир Ивайловград.

Гледките и дъгата

Гледките и дъгата

Само дето се питахме как ще слезем … Е, слязохме, но беше страховито, пълно с адреналин.

По стълбите

По стълбите

След каменните стълби, направихме кръгом и започнахме да се връщаме. Нашето разглеждане на обекта беше към своя край. По-натам просто нямаше накъде.

Ден по-късно, в музея към Александровската гробница ни беше обяснено, че тези стълби така са построени, та човек да се качва приведен по тях в знак на почитание към погребания в издълбаната скала тракийски вожд. Ние, въз основа на придобития опит допълнихме, че слизането е дори още по-интересно и потенциално ритуално, защото задните части вземат най-дейно участие в него 🙂 .

В търсене на древния символ

През цялото това време, през което разглеждахме тракийското светилище, постоянно търсих и оглеждах камъните за онзи тайнствен петроглиф-символ на комплекса. Тук символ, там символ – нямаше и нямаше, въпреки че се взирах доста внимателно във всичко, което виждах. И о, радост! Най-накрая, малко преди да напуснем комплекса, го открих. Да, открих го! Бях много щастлива и горда! И, разбира се, го показах на останалите. Почувствах се като откривател.

Петроглифът

Петроглифът

А той, петроглифът, си е бил съвсем в началото на комплекса – в основата на издълбана в първата скала големичка ниша.

Там, където го намерихме

Там, където го намерихме

В края на разказа, бих искала да изтъкна още нещо – там около Глухите камъни наистина няма ехо?! Много странно, но факт! Изпробвахме този феномен нееднократно и от много места, докато разглеждахме мястото. Не вярвате? Уверете се!

Оценка на читателите: 4.3 / 5 (310 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, последвайте ме и в Инстаграм за повече снимки и кратки истории. Запишете се и за нашия бюлетин и получавайте новата информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в екскурзии и почивки, планински маршрути с етикети . Постоянна връзка.

15 отговора към Глухите камъни: едно от най-внушителните древно-тракийски светилища по нашите земи

  1. Или каза:

    Изглеждат прелестно! Ще ги посетя при първа възможност и ще ги наснимам зверската 🙂

  2. Ж. Димова каза:

    За съвременната цивилизация нашите далечни наследници вероятно ще съдят по надписа, с който са се “увековечили“ туристите от Пловдив. Горките бъдещи човеци – доста ще се чудят какъв точно ритуал е изобразен тук. А смисълът на надписа е ИМЕНАТА НА ГЛУПЦИТЕ ВИСЯТ ПО СКАЛИТЕ!
    За мястото думите са излишни! Мълчаливо преклонение!

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, за съжаление, много сте права! Аз също недоумявам как е възможна подобна вандалщина на такова свято и интересно място. Все пак вярвам, че тези надписи са нетрайни и времето малко по малко ще ги заличи и само ценното ще остане.

  3. Димитър Димитров каза:

    По-добре да мълча, защото ако се разприказвам, ще стане ферман… Действително, вие сте откривател! Благодаря Ви!

  4. Мястото е изумително! Тази наша родина е пълна със съкровища, но кой ще научи глупаците да не грозят и оскверняват такива свещенни богатства.

    • Ели Иванова каза:

      това си е до манталитет и възпитание. Навремето в училище учехме 11 години без задължителна предучилищна подготовка и ни учеха на грамотност и респект към паметниците на културата. Сега, за 13-те си години в училище, немалко от децата пишат неграмотно и слабо познават родната история, а за географията да не говорим …

  5. Б. Чилингирова каза:

    Петроглифът не ви ли прилича на стилизиран Мадарски конник

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, може би наистина наподобява стилизиран конник. За съжаление, не съм специалист и не мога да разгадая символа, нито да кажа дали е Мадарски конник или някакъв друг. Но пък от друга страна се сещам, че Тракийският конник е божество, почитано в множество тракийски светилища.

    • Galina Bancheva каза:

      Не, изобщо не прилича! Задната част на коня би слизала надолу; конникът би бил различим като замахнала с копие човешка фигура, па било и само с една черта; би имало загатнато друго животно в краката на коня… По-скоро е съд с крачета или птица. Интересен е и знакът отгоре по средата.

  6. Болярка Борисова каза:

    Благодаря на пътеводителката. Маршута беше отбелязан много добре, коментара също. Имах чувството, че и аз съм с групата. Беше ми интересно и приятно да следвам екскурзоводката. Да сигурно и аз щях да слезна със задните си части, малко смешно, но беше вълнуващо. Благодаря още веднъж от сърце.
    Жалко, че ние не умеем да рекламираме нашите природни забележителности и красоти, за да привлечем туристи и страната ни да печели от туризъм. Един път ходих в Истамбул и ми се плачеше от болка. Там имаше толкова много туристи, те просто умеят да печелят от туристи. Ех, кога ли и ние ще проумеем това и да започнем да богатеем от природните забележителности и онова що са сътворили нашите предци???

  7. Ели Иванова каза:

    Благодаря за отзива! Наистина, има много какво да научим от съседите.

    • Петко каза:

      Нищо лично не ни трябват пари трябва ни пари ,а производство от там това ,за което всеки говори”пари” ще получи стойност!!!Тогава хората ще имат уважение един към друг забележителностите,природните богатства ще придобият смисъл за хората не само за единици!Когато народът е гладен материалното наделява ,а културата ,науката(история,география…)ще предобрие смисъл ,когато духовното наделее!

  8. Богдан Божинов каза:

    Не съм бил там ,но по скоро ми прилича на жертвено корито.Може би за изгаряне на мъртвите-стар тракийски обичай.Нещо което сега имаме,като предгробищна (църква),за последно опяване и сбогуване.

  9. Радка каза:

    Интересно свято място. Описанието силно ми допадна. Благодаря, все едно и аз бях там.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *