До водопад Полска скакавица в Конявската планина, Кюстендилско

През този Гергьовден, изключително слънчев и дори горещ, почетохме празника вместо с агне, с посещение на водопади. По-точно два водопада – Полска скакавица и Бучалото. Искахме да видим красиви и непознати за нас места и отново да усетим водните пръски от падащите води и тяхното благотворно въздействие.

Посетихме също и една много интересна, но за съжаление позанемарена църквичка, кацнала в горната част на единия от водопадите, точно до мястото, където водите му започват стремглавия си ход надолу и реката престава да бъде просто река и се превръща в нещо особено красиво и величествено.

Водопад Полска скакавица

Как се стига до водопад Полска скакавица

Водопад Полска скакавица се намира край едноименното село Полска скакавица, на десетина километра от Кюстендил. В тази статия, която ние използвахме в подготовката за посещението ни до водопада, много добре е описано как се стига до него. Ние използвахме втория вариант за стигане на водопада – след като влязохме в село Полска скакавица, поехме по асфалтовия път нагоре към центъра на селото, като се отбихме вдясно на големия завой. Там си имаше и табелка-стрелка към водопада.

Продължихме според указанията около 4 километра по черния път към водопада – на първия разклон завихме надясно, а на втория – наляво. Мога да потвърдя, че този черен път е проходим с лека кола, тъй като е сравнително равен и доста твърд. Оставихме колата на един почти обратен завой на 100-200 метра от чешмата и заведението-къща за гости, описани в споменатата статия. Заведението се вижда от пътя още преди да се стигне до този завой, така че не е трудно за ориентация.

От този обратен завой, при който оставихме колата, продължихме пеш и за около половин час стигнахме реката при долната част на водопада. Пътеката не беше трудна, но водеше далеч от самия водопад. Да, имаше добра видимост към него, но все пак беше далеч.

Близо до пръските на водопада

Там край реката имаше добре обособено място за пикник с красива гледка към водопад Полска скакавица, но на нас не ни беше достатъчно.

Водоскоци по пътеката

Искахме да го почувстваме и този водопад, да усетим хладните му пръски. Затова продължихме нагоре към него по едни „кози пътеки“.

Водопадът

Следвайки тясна, стръмна и пързаляща пътека се озовахме близо до подножието на водопада. Там, съвсем близо до него, пътеката стана екстремна – не само тясна и хлъзгава, но и трудна за равновесие. Един не особено дебел клон свързваше една част от нея с друга. Но за преминалите по този клон имаше награда – прекрасна позиция за разхлада и освежаване зад водния пад.

Водопадът

След като видяхме подножието на водопада, следвайки козята пътека, се насочихме още по-нагоре. А тя, пътеката ставаше все по-стръмна и пързаляща. Добре, че тук-там имаше по някое младо дръвче или храст, за които се хващахме, за да издрапаме нагоре. Но накрая усещането си заслужаваше. Стигнахме до средната част на водопада и дори успяхме да се намокрим качествено от силните и мощни пръски. На фона на жегата, преживяването беше неповторимо.

Обратният път до подножието на водопад Полска скакавица беше малко по-труден пред вид голямото пързаляне. Но въпреки това бяхме много доволни – от гледките, от пръските, от изкачването и въобще от преживяното.

Църквата свети Димитър

На връщане от водопада посетихме църквата „Свети Димитър“. Тя се намира в горната част на водопада, преди водата да тръгне надолу.

За да се стигне до църквата, се минава през двора на къщата и после през моста над реката, намиращи се след заведението за гости.

Към църквата – къщата, през чийто двор се минава

Църквата е малка и загадъчна. Явно е била много красива, за което говори красивият олтар, но сега за съжаление е занемарена. Все пак има интересни останки, които загатват за нейното минало.

Църквата свети Димитър

Интересно е да се види мястото отвън в източната част на църквата, където реката започва да се спуска надолу и най-безцеремонно да си се спуска надолу като водопад.

Водопад Бучалото в Радомир

След като разгледахме църквата „Свети Димитър“, се отправихме към колата и сетне към София. Пътьом решихме, че имаме достатъчно време да си подарим още един водопад – водопад Бучалото в Радомир. Какво пък – беше време за водопади.

Бяхме го проучили, но го оставихме ей така – ако има време. Водопад Бучалото се намира в едноименния парк Бучалото в Радомир. За да се стигне до него се завива вдясно от главния път за София през Радомир, на улицата на Пени маркет. Висок е около 10 метра. Водата пада право надолу в малко езерце, къпеща околните скали. Да, градски водопад, но все пак, пълен с красота, звук и мощ. Водопад, който си заслужава да се види.

Водопад Бучалото в Радомир

В заключение мога да споделя, че ни се получи интересна и разтоварваща екскурзия за един ден. Ако и вие опитате този маршрут, трябва да си отделите целия ден – около 7-8 часа, включващи пътуването с кола от и до водопад Полска скакавица, близо до Кюстендил, ходенето до водопада, снимки и гледки около него, а после обратния път и малката отбивка при Радомир за водопад Бучалото. Така че, тръгнете рано и се наслаждавайте.