Посетихме за първи път Горнобанския манастир Св.св. Кирил и Методий в последния от поредица почивни дни около един Великден. Особеното беше, че това беше първият слънчев ден след 4-5 мрачни, студени и дъждовни пролетни дни. Така че нямахме голям избор за излет в планината. Търсехме място, което да е едновременно интересно, да е недалеч от София и до което може да се стигне по асфалтов път. Горнобанският манастир отговаряше на всички тези изисквания.
Второто ни посещение се състоя години по-късно в края на януари. Манастирът тогава не беше основна цел, а част от маршрута. Бяхме се запътили към връх Дупевица, първенец на Люлин планина, в чиито дипли се гушеше светата обител. Все пак, беше ни интересно да я видим отново и да запалим по свещичка.
Как се стига
Пътят за манастира минава през центъра на Горна баня. Трябва да се хване главната улица, минаваща последователно покрай минералните извори, завода за бутилиране на минерална вода и училището. Пътят излиза от Горна баня и не след дълго разстояние навлиза във вилна зона. За ориентир – на около 4 километра от последните къщи на Горна баня има голям удобен паркинг, около последните къщи във вилната зона. Това е и последната спирка на автобус номер 103. От този паркинг до манастира разстоянието е много кратко и може да се измине за 5 – 10 минути пеша. Върви се по сравнително запазен асфалтов път.
С какво е интересен
Манастирът е построен през 15-и век. В годините на турското робство е разрушен, но не изцяло. През 1875 година е възстановена църквата, в която и до днес са запазени някои от старите стенописи – тези зад олтара. Самата църква е много интересна, макар че е малка и доста скромна. Въпреки това е била обирана 4 пъти в последните години според жената, която продаваше свещи в нея.
