Край Драгоман: планината и блатата – великолепни пейзажи в ансамбъл с пъстри цветчета, птички и други разни гадинки

Драгоман. Малко градче с голямо богатство – Драгоманското блато и Чепън планина. Един район, изпълнен не само с природни пейзажи, но и с изключително богато биологично разнообразие – и на растения, и на животни.

Вече сме били край Драгоманското блато и съм писала за него, но районът е от онези, които няма как да ти омръзнат. Освен това, имах си и някои сметки за разчистване там в този район – предишния път не ни остана време да се изкачим до връх Петров кръст, първенецът на Чепън планина. Затова се включих в тази интересна екскурзия натам.

Тази статия е посветена на един по-различен туризъм, страхотно изживяване, включващ раздвижване, планински билни гледки и блатни пейзажи, придружени с наблюдение на птици, красиви диви цветя и други гадинки.

Освен това измерение – многото усещания, екскурзията включва и посещение на 3 интересни забележителности около София – Алдомировското блато, Чепън планина и Драгоманското блато.

За маршрута

1. Алдомировското блато

Първата спирка от нашия интересен целодневен маршрут беше Алдомировското блато. Блатото се намира на 37 километра от София в посока Калотина и на около 5 километра след град Сливница. Ако сте с кола, малко преди самото блато може да паркирате по шосето. Не отивайте с автомобил много навътре по това шосе покрай блатото, защото много бързо ще подплашите птичките.

Ние се разходихме по шосето покрай блатото до водното му огледало – онази част от блатото, която е свободна от растителност. Имахме щастието да наблюдаваме много и различни птици, обитаващи блатото, а и такива, които просто прелитаха през района.

Аз не съм специалист и, за съжаление, не мога да ги разпознавам, но въпреки това ми е много интересно да наблюдавам полета и движенията им. А песента на птичките ми действа истински успокояващо и зареждащо с добро настроение.

2. Преход в Чепън планина

След близо час наблюдения, продължихме към Драгоман. Там, край Драгоманското блато, спряхме пред  Центъра за опазване на влажните зони, откъдето започва маршрутът за изкачване на най-високият връх Петров кръст на близката до блатото Чепън планина, която е карстов рид.

2.1. Драгоман – връх Петровски кръст

До блатото и Центъра има няколко указателни табелки, а самият пешеходен маршрут към върха започва от улицата пред Центъра. Това е всъщност шосето към Летница. Малко след последните къщи на Драгоман, вдясно от шосето започва стръмен черен път по планинския склон. Това е нашата посока. От тук започва същинското изкачване.

Mаршрутът от Драгоман до връх Петров кръст не е труден за изкачване – пътеката, която е широк черен път се изкачва плавно нагоре, без особено стръмни участъци. Пътеката върви по голото било на карстовия рид и затова по подразбиране е много ветровита.

Самият връх на Чепън е висок 1206 метра. Не е от високите планински върхове в България, но пък е планински първенец (кой ти го дава 😉 ).

Освен традиционните високопланински гледки от върха – в случая, по-отличителните бяха на юг към Драгоман и Драгоманското блато, на север – към западния дял на Стара планина, на югоизток – към Витоша, на самия връх ни чакаше нещо много специално – прелестно красиво диво лале. За първи път виждах диво лале. Беше уникално.

Цялата група от 50-на души изкачихме връх Петров кръст за около час и 20 минути. През това време освен ходенето и любуването на прекрасните билни гледки, наблюдавахме и снимахме къде красиви цветя, къде птички, къде други гадинки. Ако човек е сам, със сигурност ще изкачи върха по-бързо, но пък ще изпусне най-интересното 🙂 .

2.2. Връх Петровски кръст – Големо Малово

След изкачването на върха, част от групата продължихме прехода по билото, за да слезем в село Големо Малово. Останалата част от групата се върна в Драгоман по познатия вече маршрут. Аз бях от първата група – исках да видя и усетя възможно най-много от екскурзията.

Това спускане от върха започва и известно време продължава по камениста планинска пътека. След около половин час ходене, в един стръмен участък, пътеката завива наляво и после минава през седловината между двата върха – Петров кръст и отсрещния – Ушите. От тази седловина се продължава надолу по черен път, който стига до самото село Големо Малово.

Преходът от връх Петров кръст до мегдана на село Големо Малово ни отне 2 часа и 10 минути.

Спускането от върха също бе изпъстрено с наблюдение на много неща – самородни перуники, зюмбюли, божури и люляци – толкова много люлякови храсти. Имахме и интересна среща с едно малко змийче – смокче медянка, което успях да заснема, благодарение на групата младежи, които го откриха и искрено му се радваха.

Да ви кажа, под секрет, мен много ме е страх от змии и досега никога не съм си била толкова близка със змия. След този преход, обаче, мааалко ми се поразчупиха разбиранията за змиите. Вярно, не се осмелих да пипна смокчето, но го приближих достатъчно, за да го снимам подобаващо 🙂 .

А това е кадър от централната част на село Големо Малово – с площадче, паметник и красива църквичка.

По целия пешеходен маршрут от края на Драгоман до върха и после до селото имаше на някои камъни и скали червено-бяла маркировка. Също така, на някои храсти бяха вързани червено-бели найлонови ленти, служещи също за маркировка. Това, обаче, е временна маркировка, поставена за наскоро проведеното състезание Байк и рън за Чепън.

3. Драгоманското блато

След прехода, с автобус се отправихме към поредната интересна точка от маршрута – Драгоманското блато.

За мен това беше второ посещение на блатото, но въпреки това, пак ми беше много интересно. Още повече, че имахме любопитна лекция на тема флората в Драгоманското блато. Беше ми изключително любопитно да разбера, че в блатото вирее насекомоядно растение. Вие знаехте ли?

След разходката из Драгоманското блато, се насочихме към близкия Център за размножаване на сухоземни костенурки, където наблюдавахме няколко костенурки – както малки, така и възрастни, а също имахме кратка интересна лекция.

Бях изумена да разбера, че имало хора, които се хранели с костенурки, тъй като смятали, че това щяло да им удължи живота …

След посещението в блатото, потеглихме към София.

Беше страхотна екскурзия!

Ако тръгвате сами, може да използвате горните описания на маршрута за информация. Все пак, аз бих препоръчала да се възползвате от една екскурзия с кауза, организирана от Травентурия, поради три причини:

1. ще ви е весело и забавно, защото ще сте в компания от интересни млади хора, любители на дивата природа;
2. ексурзоводи ще ви бъдат авторитетни български учени и преподаватели по Биология от БАН и Софийския университет, които не само ще ви разкажат интересни неща за растенията и птиците, но и нагледно ще ви обръщат внимание къде и какво да гледате;
3. цената е изключително атрактивна.

Съвет: независимо дали тръгвате сами или организирано, носете си достатъчно вода, тъй като от началото на изкачването до село Големо Малово няма откъде да се напълни вода.

За растенията

Виден участник и екскурзовод в нашата екскурзия-експедиция беше Деси: преподавател по Ботаника в Биологическия факултет на Софийския университет. По време на екскурзията, Деси постоянно ни обръщаше внимание на най-интересните растения, покрай които минавахме.

В края на екскурзията Деси обобщи какви интересни цветя сме видели, като наблегна, че районът на Чепън планина е интересно и изключително богато за България място на различни растителни видове.

Аз, да си призная честно, не успях да видя всичко, тъй като освен на дивите цветя се наслаждавах и на планинските гледки, и на птичките, а и на другите гадинки. Все пак, ще спомена за повсеместния лилав килим от мащерка, планинската чубрица, дивите орхидеи, божури, лен, перуника и люляк … Да, имаше много люляк.

За птиците, които видяхме и чухме

Птиците, които видяхме и чухме не бяха никак малко – сиви патици, белооки потапници, яребици, гмурци, чапли, мишелови, пчелояди, полски чучулиги, жълти стърчиопашки, крайбрежни шаварчета, сойки и доста други.

Направи ми впечатление, че много от участниците в екскурзията бяха добре запознати с птичата материя и без проблем разпознаваха много от наблюдаваните птици. Както споменах, имахме си за екскурзоводи много добри учени-орнитолози: Наско и Боби, които ни обръщаха внимание къде да гледаме и какво виждаме. Това беше особено полезно за хора като мен – обичащи птиците, но знаещи твърде малко за тях.

И още за птиците – любопитно за всеки

Всички тези птички, наблюдения, снимки на терен и споделена информация породиха някои въпроси у мен, за отговорите на които се обърнах към един от нашите гидове – доц. д-р Борис Николов, ръководител на Българската орнитологическа централа към  Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, който така отзивчиво и изчерпателно отговори на всички въпроси, за което му БЛАГОДАРЯ. Ето и краткото интервю.

По време на екскурзията бях силно впечатлена от факта, че Вие назовахте всички птици, които видяхме и чухме. Има ли вид птица на територията на България, която да не сте виждал или чувал и която не можете да разпознаете?

Списъкът от видове птици, установени на голяма територия (държава, континент или др.) винаги включва и редица редки видове – т.нар. вагранти, които биват установявани по веднъж или едва няколко пъти за голям период от време. Това са птици, които нормално се срещат далече от конкретната територия и само в редки случаи единични екземпляри от тях биват регистрирани в нея. За България такива са редица видове от далечния север (малка овесарка, северен певец), Сибир (черногуш дрозд), Централна Азия (пустинно коприварче), Африка (жълтоклюн щъркел) и т.н. Много от тези видове съм виждал в техните ареали извън България, но не и в нашата страна. Като пример мога да посоча бледата (пустинната) сврачка (Lanius isabellinus) от Централна Азия – виждал съм я в Северна Индия, където тя редовно зимува, но в България шансът да попадне човек на нея е изключително малък (виждана е едва два пъти до момента).

Как се учи това – разпознаването на птиците?

Основното е човек да има желание и интерес, това всъщност важи за всичко. Комбинацията от добра теоретическа подготовка и богат теренен опит е изключително важна. От възлово значение е и наличието на по-опитни колеги и съмишленици, от които човек може да се учи и по тях „да сверява часовника си“.

Някои ефектни птици, които не е трудно да се разпознаят и да се наблюдават на територията на България?

Традиционно хората се радват много на шарените и пъстроцветни видове. Такива са пчелоядът и земеродното рибарче – видове, които лесно могат да се наблюдават на много места у нас, дори и в близост до селищата на човека. Но и най-обикновените видове, които се срещат близо около нас, са изключително интересни, стига човек да отдели малко време и да ги понаблюдава. Съвременният човек до голяма степен се е откъснал от природата и сетивата му в това отношение „са закърнели“ – много често не вижда какво се случва около него, а когато случайно види нещо не знае какво е.

Вярно ли е, че да слушаш песента на птичките влияе здравословно на психиката?

Вярно е, има множество данни за благотворното влияние на птичите песни и природните звуци като цяло върху човека. В съвременната медицина има цяло направление, наречено орнитотерапия, което използва птичите песни като своеобразно успокояващо лекарство. Съвсем ново изследване доказва, че птичето чуруликане балансира биохимичните процеси в мозъка и облекчава стреса и депресията, тъй като възприятията към тези естествени звуци са естествено кодирани в нас. Може често да не го осъзнаваме, но природните звуци са наша необходимост, тъй като подобряват настроението, успокояват, изострят вниманието и стимулират креативността. Дори 10-минутно слушане на птичи песни има видим балансиращ ефект върху човека.

Нещо важно, което пропуснах да попитам?

Светът на птиците е необятен и изключително интересен. Всички, които имат желанието да научат повече за тях са добре дошли в ръководената от Българската орнитологическа централа (ИБЕИ-БАН) Школа по орнитология и природозащита. Школата е безплатна и се провежда ежеседмично от октомври до май в сградата на Националния природонаучен музей в София.

За опазването на влажните зони

Районът около Драгоманското блато е уникално съчетание на влажни зони и карстови хълмове. То е място, изключително богато на разнообразни растителни и животински видове.

През 50-те години на 20-ти век Драгоманското блато е било унищожено и превърнато в обработваема селскостопанска земя, което коренно променя (към по-лошо, дори катастрофално) неговата флора и фауна, но с все по-ниските добиви през годините тази безумна селскостопанска дейност в района замира и блатото постепенно започва да се възстановява, за да заеме през 2007 година размерите си отпреди 100 години. Заедно с блатото, постепенно се възвръща и богатото разнообразие на животни и растения.

За поддръжката и опазването на блатото в момента се грижи Сдружение за дива природа Балкани.

Бързам да съобщя една много радостна новина: през лятото, ентусиастите от Сдружение за дива природа Балкани планират да подновят дървените мостчета през блатото, което ще направи възможен достъпът до най-интересната му част – голямото водно огледало. ДАНО!