Един ден в Мелник, пясъчният град

Беше слънчев октомврийски ден, откраднат от краткото циганско лято. Разноцветните есенни багри бяха в разгара си и жадно поглъщаха пясъчните цветове на мелнишките пирамиди, за да образуват с тях неповторими природни картини. Бях в Мелник за трети или четвърти път, не помня точно. Все пак помнех онова приятно усещане, което имах при всяка предишна разходка из града, породено от красотата на местния пейзаж, старинните къщи и усещането, че времето някак е спряло…

Знаех си, че ще почувствам всичко това отново, когато за пореден път се запътихме натам, но не знаех колко много нови места и истории за Мелник ще се открият пред мен. Тази статия е посветена на всички тях.

Кратка история на Мелник

В днешно време Мелник е най-малкият град в България с малко над 200 на брой постоянни жители. В миналото той е бил голям и важен търговски център. Няма точни писмени сведения кога е възникнал. За първи път се споменава в писмени извори от 11-ти век като граничен град между България и Византия. През 13-ти век Мелник е в разцвета си като столица на деспотството на Алексий Слав. Немалка част от днешните руини са белязани сякаш от това славно време … но за това след малко.

През втората половина на 13-ти век и през 14-ти век Мелник попада във владение на различни балкански държави от онова време – Никея, Византия, Сърбия, за да попадне трайно под османско робство през 1395 година, което довежда до значителен упадък на града в следващите 4 века. През 19-ти век Мелник се възражда отново като културен и просветен център. Основен поминък за района са винопроизводството и тютюнопроизводството. Изнася се вино в цяла Европа.

Смята се, че името Мелник произлиза от славянската дума мел, означаваща трошлива скала.

Активен туризъм в Мелник

От гледна точка на туризма, градчето предлага 3 основни типа посещения:

• посещение на платото Свети Никола и забележителностите там;
• винени турове и дегустации;
• обиколка на старинните къщи в града.

В следващите редове споделям информация и лични впечатления от нашата обиколка на Мелник, обхващаща и трите вида местни атракции.

Нашето посещение до Мелник

Посещение на платото свети Никола

Пътеката към платото свети Никола започва срещу Музея на виното. Самият музей се намира на главната уличка, на стотина метра от първите къщи по нея.

В самото си начало пътеката е тясна калдъръмена уличка, която преминава в горска пътека навлизайки в близката горичка.

На места пътеката се разклонява, за да обходи повечето интересни забележителности на мелнишкото плато. Голяма част от пътеката е панорамна с примамливи гледки към красивите мелнишки пирамиди, изваяни от здравата спойка между варовик, глина и пясък. Има си големи указателни и информационни табели. Затова няма да навлизам в повече подробности за конфигурацията на маршрута. Няма начин да се изгуби човек там. Просто трябва да се потопи в старините и да се наслади на приятната разходка.

За да обиколите всички интересни обекти на платото свети Никола ще ви трябват около два часа. А ето и обектите, направили ми най-силно впечатление.

Митрополитската църква

Една от първите ни спирки беше Митрополитската църква и каменните останки от стари къщи около нея.

Базиликата Свети Никола

Това определено беше обектът, направил ми най-силно впечатление от всичко видяно на платото Свети Никола. Може би, защото по вид, форма и размери, тази базилика беше много близка до неотдавна посетената от нас базилика Свети Ахил на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Но за последната ще разкажа отделно. Сега да се върна към базиликата Свети Никола, дала име на цялото плато.

В архитектурно отношение базиликата е трикорабна с три абсиди и два притвора – нартекс и псевдо нартекс. Най-запазените части от нея са абсидите. В една от тях личат останки от стенописи.

През 30-те и 40-те години на 20-ти век повечето стенописи от църквата са били свалени и по-късно реставрирани. Днес основната част от тях са експонирани в Националния Археологически музей в София.

Запазени са също и част от стените на базиликата и други отделни части – стълби, колони …

Знае се, че базиликата е изградена върху тракийско светилище на богинята Артемида-Бендида. С установяване на християнството в земите от района на Мелник тракийското светилище е разрушено и на негово място е издигнат християнски храм, който след това през вековете е бил разрушаван и издиган на няколко пъти.

Най-голям разцвет базиликата има в началото на 13-ти век, когато е била реконструирана от деспот Алекси Слав.

Замъкът на деспот Слав

Още една емблематична част от платото свети Никола са останките от замъка на деспот Алекси Слав.

Наблюдателните кули

На кратко разстояние от останките от дома на деспот Слав се намират руини от крепостните стени, обграждали някога дома на деспота, заедно с две наблюдателни кули и порта. Това е и най-далечната част, до която отвежда пътеката в тази посока. Останалите обекти се намират на срещуположната страна на платото.

Водохранилищата

Явно това са били много важни съоръжения за онова време. Ние минахме покрай три различни по големина и форма водохранилища.

Манастирът свети Харалампий

Намира се в другата част на платото. От него има много добра пряка видимост към базиликата свети Никола. Построен е в началото на 13-ти век. По-голяма част от него е пропаднала в близката пропаст ощр преди няколко стотин години и сега от него е останало съвсем малко.

Манастир Света Богородица Спилеотиса или Света Зона

От манастира свети Харалампий пътеката преминава към югоизточната част на платото, където е манастирът света Богородица. В тази си част пътеката предлага красиви гледки към мелнишките пирамиди. Централно място заема една особена пирамида с нещо като пилон на върха. Някои я оприличават на ръце в молитва. За мен лично беше трудно да направя подобна асоциация, но безспорно пирамидата беше много красива и отличаваща се от другите.

В района на манастира има изграден нов параклис, а зад параклиса има малка и стръмна пътечка, водеща до една пещеричка-параклис с особени функции в миналото – била е използвана от монахините като място за самонаказание от грехове и грешни помисли.

И този манастир е изграден по времето на деспот Слав. През 1220 година манастирът е обявен от самия деспот за „деспотски и царски“ в документ-грамота. В периода 17-19-ти век манастирът се е казвал „Богородица на Светия пояс“ или „Света Зона“.

Този манастир беше и последната ни интересна спирка на платото. От него поехме надолу към Мелник по пътека, различна от тази, по която дойдохме. Разбира се, често спирахме, за да се любуваме на красивите гледки към градчето и за да ги запечатаме в кадър.

Пътьом минахме през още една интересна сграда, действала като турска баня в миналото.

Накрая се върнахме на изходното място – Митрополитската църква, стария калдъръм и Музеят на виното.

Винена беседа и дегустация в Музея на виното

След интересната разходка по обектите на платото свети Никола се „кротнахме“ в местния Музей на виното, за да научим повече за местния поминък през годините, а и за да го „вкусим“ на място. Беше любопитно, интересно и вкусно.

Музеят разполага с няколко галерии, посветени на различни етапи от приготвянето на виното. Посещението е придружено с интересна беседа за историята на винопроизводството в региона от най-стари времена до днес под съпровода на приятна музика.

Няма да преповтарям беседата, а и не е нужно – горещо ви препоръчвам да я чуете на живо. Само ще спомена 3 факта, направили ми огромно впечатление:

• пътят на виното започва от Грузия около 5000 години преди Христа и продължава на Запад. Той е нещо като пътя на коприната. Така Франция, въпреки безспорното си лидерство във винопроизводството днес, се включва в процеса доста по-късно от България;
• в продължение на много години сър Уинстън Чърчил е купувал вино именно от Мелник;
• купаж и сепаж. Купажът е вино, получено чрез смесване на вино, получено от различни сортове грозде в определено съотношение. Сепажът е вино, получено чрез смесване на различни сортове грозде, ферментиращи заедно.

След беседата имахме щастието да опитаме различни сортове вина, като за мен безспорен фаворит беше виното от Широка Мелнишка лоза.

Билетът за посещение в Музея на виното в Мелник е 5 лева.

Разходка покрай старинните сгради в Мелник

След страхотното шоу в Музея на виното продължихме нашия мега тур в Мелник с обиколка на старинните сгради вътре в самото градче. Да, малко е като площ и на пръв поглед всеки би си казал какво толкова, включително и аз преди разходката, но вече знам – на малка площ в Мелник човек може да види много на брой интересни места. Не вярвате ли? Следвайте ме 🙂 …

Нашата разходка в самия Мелник започна с посещение на Историческия музей, разположен на главната улица, съвсем близо до Музея на виното с експозиции в три зали. След това минахме покрай Кордопуловата къща и църквата Света Варвара под нея, за да продължим към останките от манастира Света Богородица Пантенаса, разположен в покрайнините на Мелник. Пътьом минахме и покрай местния стадион.

Разходката продължи покрай бившия турски конак – поредната интересна и стара къща, за съжаление – рушаща се, и покрай Узуновата къща. Последва посещение до старинната Болярска къща, другата местна резиденция на деспот Алекси Слав, и храма Свети Антоний, единствен в страната и втори в света за лечение на душевно болни – преспиш ли там, ставаш друг. За по-тежките случаи препоръчвали да се пренощува 40 нощи, като след тях хората излизали с прояснено съзнание. В съседство с този храм има още една малка интересна църквичка – „Въведение Богородично“. С това приключи нашето изключително интересно посещение в Мелник.

Бяхме изпълнени със страхотни впечатления.

Други интересни места наблизо

Недалеч от Мелник е разположен Роженския манастир с богата история и красиви панорамни гледки. Много близо до манастира се намира гробът на Яне Сандански – един от най-известните и пламенни български революционери в новата ни история. Още интересни места наоколо може да намерите в тази статия.

Booking.com