От много време ми се искаше да посетя град Перник. Този факт сигурно звучи странно, тъй като Перник съвсем не е някаква топ туристическа дестинация, нито пък е невероятно далеч. Просто не съм била там и ми беше любопитно да го видя, но все не намирах повод. Явно трябваше да се появи някакъв специален мотив. Кукерският фестивал в Перник беше точно това – повече от добър и интересен повод за посещение.
Сурва – международен фестивал на кукерите и маскарадните игри
Фестивалът на маскарадните игри „Сурва“ в Перник е основното събитие, поради което избрахме Перник като кратка туристическа дестинация за тази неделя. Фестивалът е поле за изява на голям брой кукерски и сурвакарски групи (66 български и 10 чуждестранни тази година), представящи различни народни игри и обичаи с маски. Този кукерски фестивал има богата и дълга традиция, тъй като се провежда от 1966 година.
Фестивалът Сурва е и основното основание списание „Нешънъл Джиографик“ да препоръча Перник като световна туристическа дестинация.
Повече информация може да се намери на официалния сайт на Фестивала: http://www.surva.org/ .
Точно този неделен ден обаче съвсем не беше подходящ за такова интересно събитие, поради големия студ, силния снеговалеж и студения вятър. Въпреки лошото време, на Фестивала се представиха значителен по обем кукерски групи, повечето от тях от Пернишко, а също така имаше невероятно много хора като публика.
Подземен минен музей
Една от най-интересните и уникални туристически атракции в Перник е Музеят на минното дело, единствен по рода си не само в България, но и на Балканския полуостров. Според мен този подземен музей би могъл да бъде и един от символите на Перник.
Музеят е много интересен и необикновен, тъй като представлява истинска мина, работила до преди близо 50 години, в която са се добивали кафяви въглища. Мината е затворена през 1966, когато залежите на въглища в нея са напълно изчерпани. Вътре има две основни галерии, по които се движат туристите, и на места вляво и вдясно има забои с различни експонати от минното дело – локомотиви, вагонетки, съоръжения за укрепване, голям брой миньорски инструменти, екипировка и предпазни средства, минни телефони.
От 2013 година Музеят на минното дело е включен в 100-те национални туристически обекта.
Между другото пълна обиколка в тази мина отнема около 20 минути. Температурата вътре е почти постоянна през различните периоди през годината (точно като в пещера :-)) и варира между 11 и 12 градуса.
Специално по повод Фестивалът за кукери, Музеят на минното дело беше с вход свободен през този неделен ден. Редовните билети са с цени 3 лв. за възрастни и 1 лв. за ученици.
В съседство до Музея на миньора се намира и Регионалният исторически музей, който за съжаление не успяхме да посетим.
Крепост Кракра
Крепостта Кракра е сред историческите забележителности на град Перник. Това е средновековна крепост, разположена недалече от центъра на едно възвишение в югозападната част.
Крепостта не е голяма и може да се обиколи много бързо, в нашия случай – направо експресно, поради студа и голямата снежна покривка. Крепостта наскоро е реновирана с европейски пари, но това за съжаление не допринася никаква стойност, дори напротив. От далече личи, че тази реновация (в никакъв случай да не се бърка с реставрацията!) е едно голямо недоразумение. Творението е изпълнено в стил театрален декор с някакви кафеникави каменни блокове, коренно различни по цвят, форма и размери с останалите от миналото автентични части от крепостта. Изобщо кич, излагация и поредните неразумно (или безумно!) усвоени европейски пари.
Въпреки че замръзнахме в това лошо време, все пак това беше една интересна кратка екскурзия, забележителна с любопитното събитие – Кукерският фестивал – и необикновеният музей-мина. Крепостта Кракра беше малко смешна и особено подходяща за рубриката „не правете така!“.
Хубаво е, че крепостта „Перник“ е успяла да ви разсмее. Перничани също доста се „смяха“, когато беше издигнат „театралният декор“, но никой не ги е питал. И за да не остане впечатлението, че тази крепост е само и единствено „смешна“ е добре да се споменат някои интересни факти. На първо място – „Кракра“ е името на хълма, върху който е разположена крепостта. На този хълм археолозите са установили обитание още от V хил. пр. Хр. Вероятно заради студа и снега не сте обърнали внимание на останките от тракийското селище – запазени са няколко реда от каменната стена, изградена от прецизно обработени квадри пясъчник. И още – през 1004 и 1016 г. крепостта устоява на две обсади на византийската войска, начело с Василий ІІ. По това време почти цяла България е завладяна от ромеите, „… но Перник не пада!“(както се казва в едно стихотворение).
Здравейте и благодаря за хубавия отзив! Бих допълнила, че Кракра е името на българския боляр и военачалник, под командването е отбранявана крепостта. Изобщо, мястото има богата и дълга история и няма как де не се ядосвам, че парите са похарчени по този безобразен начин. Останките от тракийско селище не сме ги видели поради натрупалия сняг, а и не знаехме за тях, за да ги търсим специално.
Поздрави и весели празници!