Екопътека Петренски дол се намира в района на гара Лакатник и не е много популярна. Ако сте обходили повечето от добре познатите екопътеки и търсите нещо ново, си струва да я посетите, защото:
- пътека се движи в живописно ждрело на пълноводна река с пещери, водопади, красиви водоскоци и бързеи;
- маршрутът е сравнително лек;
- ако районът ви е близо, това е чудесна идея за еднодневна разходка.
Като недостатък отчитам, че пътеката не е добре маркирана, но за сметка на това, тя не е трудна за ориентация, тъй като почти през цялото време се движи покрай и по протежението на реката – река Петраница, наричана още Петренски дол.
Къде се намира и как се стига до началото на пътеката
Пътеката започва в района на гара Лакатник. Ако идвате от Своге по шосето в Искърското дефиле, точно преди гара Лакатник трябва да се отклоните вляво към село Губислав и малко след отклонението ще видите водопада при водослива на реките Пробойница и Петраница вдясно от шосето. До водопада има чешма, удобно място за паркиране и информационни табла. От там започва и екопътеката.
Начало: 43.086716, 23.37.
Особености на маршрута
Първо, нека кажа, че и по двата бряга на река Петраница има обособена пътека. Освен това, по нейното протежение са изградени няколко моста. Затова маршрутът на екопътека Петренски дол може да се превъплъти в различни конфигурации. В следващите редове ви предлагам една от тях.
От паркинга поемаме към близкия мост надясно и минаваме по него на отсрещния бряг на реката. Там виждаме табелка към пещера Свинската дупка.
Продължаваме според табелката по обособената горска пътека към близките пещери.
Свинската дупка е втората пещера и е разположена малко над първата. В самата пещера може да се види интересен масивен сталактон, а зад него още един по-малък. Пещера Свинската дупка е дом на прилепи.
След пещерата пътеката продължава по протежение на реката като в един момент слиза до самата река. На това място има изграден мост с метални платна, отвеждащ до другия бряг. Засега пропускаме моста (ще минем по него на връщане) и оттам насетне вървим все близо до реката.
От време на време се любуваме на красиви водопади и водоскоци. Реката сега е буйна и водните ѝ форми са невероятни.
В тази част се открива гледка към чудат менхир – Мъжкият камък.
Високите скали в Петренския дол, също като Лакатнишките скали в близост, са примамливи за катерачите.
Минаваме по други мостове с метални платна. Има и разрушени. Последният, по който минаваме е дървен, без парапети. От началото на маршрута до този мост ни е отнело около 30-35 минути ходене, без да броим престоя в пещерите и край водопадите.
След дървения мост пътеката прави остър завой надясно и продължава плавно нагоре през гората към алпийската поляна и скалите над гара Лакатник. На алпийската поляна тази пътека се свързва с пътеката по Лакатнишките скали.
Според информационното табло при чешмата в началото на екопътека Петренски дол нейният край всъщност се пада малко преди алпийската поляна.
За информация, след дървения мост има и пътека наляво по реката, която за 5 минути пеша води до поляна за пикник, НО основната пътека е тази надясно към гара Лакатник.
Менхирът Мъжкият камък се пада долу-горе над този дървен мост и разклонението към Лакатник.
До крайната точка на пътеката се върви още около 30-35 минути. Така, цялото разстояние се изминава за около 60-70 минути в посока.
Според мен, най-интересната част от маршрута е долу в ждрелото, затова вие може сами да си прецените каква част от пътеката ще изминете.
Пътят на обратно до железния мост, който видяхме на отиване след пещерите, е същият и на връщане. Но сега за разнообразие минаваме по моста и по пътеката на десния бряг на реката се връщаме до началото на маршрута при чешмата.
Преди това обаче сме се полюбували на още водопади.
За изминаването на цялата пътека Петренски дол ще са ви необходими поне два часа общо в двете посоки, но аз ви съветвам да си предвидите поне три часа, за да имате време за пещерите, водопадите по реката и кратък пикник на някое от подходящите за това места.
Други интересни места наблизо
От същия паркинг, но наляво зад чешмата тръгва пътека към скален венец с множество пещери и скални ниши, познати като Вражите дупки.
От паркинга до скалите се стига за десетина минути, а оттам насетне вие си решавате на коя дупка колко време ще отделите. Все пак, ако нямате пещерен опит, не навлизайте навътре в галериите.
По Вражите скали са прокарани доста катерачни маршрути с различна степен на трудност.
До гара Лакатник, малко след отбивката за Губислав, ако идвате откъм Своге, се намира карстовия извор Житолюб, който е и отправна точка за екопътеката по Лакатнишките скали.
Десетки пъти съм слизал на гара Лакатник, за да хвана рейса за Вършец и да гостувам на баба.
Никога обаче не съм предполагал, че отсреща има такава прелест…
Задължително ще го обходя в най-близко време!
Благодаря Ви!!!
То и без това отдавна няма ни рейс, ни бус за Вършец, та могат да се погледат скалите и реките….
Abe predi 45 gorini ska4ahme po tezi mesta .. ama ne s kazva6e „Eko pateka“ :-))) Dano ne ste zabili navsjakada zeleza i aswalt, krivorazbrana zivilizazia!
Здравейте,
вчера посетих мястото. Много е красиво!
Не стигнахме до края на екопътеката.
Третия (дървения) мост е паднал и счупен. Не можахме да преминем и продължим.
Дано скоро бъде възтановен.
Поздрави!
Благодаря за актуалната информация! Жалко за моста.
Миналата седмица ходихме и малко преди нас един човек беше оправил моста.
Много добре, благодаря!
Това на снимката не са катерачи, а пещерняци, които тренират.
За съжаление дървеният мост не е възстановен. Личи, че е имало няколко моста, но са останали само два метални. Засега.Много жалко, пътеката е чудесна
Има и друг вариант – след Свинската пещера и след доста заобикаляне се излиза на Паметника на септемврийци, който е в землището на Миланово (никакъв Лакатник и никакви Лакатнишки скали няма тук – Осиковски са, по старото име на Миланово – Осиково. Лакатник е отсреща, на другия бряг на Искъра.).
От Паметника, през Алпийската поляна, се слиза до извор Житолюб и шосето София – Мездра.
И още нещо – ляво на пътя, преди Петренски дол, има табела за Козарската пещера – не сме ходили до нея, но все някой ден ще идем.
Дървеният мост е възстановен, може да се минава по него без никакъв проблем.
До пещерите вече не може да се отиде ,има много паднали борове и няма кой да ги премахне. Аз ходих но с много труд през драките.
Жалко за пътеката. Благодаря за актуалната информация за Петренски дол!
Вчера минахме по описания маршрут от гара Лакатник през водослива на двете реки, после по Петренски дол до алпийската поляна и слизане към извора Житолюб. Да допълня три неща:
– Спускащата се пътека от пещера Свинската дупка към долната пътека, която минава близо до реката, е доста изровена от хора и дъждове и може да се окаже препятствие за тези, които имат проблем със стръмнините. Има храсти и дръвчета, не е сипей, но може да се подхлъзне човек.
– Планирайте си повече време за тази разходка. Едно, че има чудни гледки и се спираш през 5 минути, второ, струва ми се, че чистото ходене само по Петренски дол е към 50 минути с умерено темпо. Е, ако тичате, ще е друго. И поне още толкова до алпийската поляна. Спирахме многократно. Ние дойдохме с влака в 11:25 от Централна гара София. Тръгнахме към 13 ч. от гара Лакатник и в 17:20 ч. бяхме отново там. Пътуването с влака беше много приятно. Нямаше правостоящи.
– По пътя внимавайте да не настъпите някоя задрямала пепелянка. Там ги има доста. Ние срещнахме две. В момента има цъфтящи орхидеи. Пазете и тях!
Здравейте и благодаря за изчерпателните допълнения!
И още нещо, пътеката до Свинската дупка е прочистена от падналите дървета.