3 забележителни места по път с кола до най-големия каньон в Европа

През почивните дни покрай този Великден се отправихме към най-големия каньон в Европа, този на река Тара, за да се потопим в едно вълнуващо рафтинг приключение. В световен мащаб, по-голям от каньона на река Тара е само Големият каньон в САЩ (Гранд каньон) на река Колорадо.

Пропътувахме разстоянието от София до каньона на Тара (около 560 км) с едно малко бусче за около 12-13 часа. Не беше много удобно, но пък гледките и местата, които видяхме по път бяха впечатляващи. Три от тези места, заслужават специално внимание. На тях посветих и следващата статия. Ако пътувате с кола към Босна и Херцеговина, не пропускайте да ги видите!

Крепостта Стари град в Ужице

Докато пътувахме с бусчето из Сърбия, на около 50 километра преди границата с Босна и Херцеговина, се залутахме в едно симпатично планинско сръбско градче – Ужице. Прекосихме го няколко пъти, докато най-накрая шофьорът успя да излезе от града в правилната посока по правилното шосе. Това лутане ни даде възможност да го поразгледаме сравнително добре.

Едното нещо, с което ще запомня град Ужице беше, че то много ми напомни на два наши града: Велико Търново и Своге. Също като Велико Търново, Ужице е разположен на хълмове, между които се вие река, в случая с Ужице това е река Джетиня. Също като Своге, Ужице е изграден в дефиле в планински район.

Другото интересно нещо ни се наби в очите на излизане от градчето. Това беше една старинна крепост, кацнала на висока скала и от три страни заобиколена от река, подобно на крепостта Червен. Впоследствие прочетох, че крепостта в Ужице се казва Стари град и се предполага, че е била построена в периода 12-13 век.

Като минахме покрай крепостта за първи път на отиване към каньона на Тара, тя се откри толкова внезапно след един завой, че едвам я хванахме в кадър и то с телефон. Затова пък, на връщане се бяхме подготвили с фото апарати в ръце в очакване на гледката към крепостта.

Има и още едно любопитно нещо за това сръбско градче Ужице – в един от преписите на История славянобългарска е споменат Оужеца като български град в областта Дардания, която в периодите на най-силен разцвет на България през Средновековието е била една от четирите части на българските земи – западната.

Вишеградският мост над река Дрина

Този мост се намира във Вишеград, недалеч от границата между Сърбия и Босна и Херцеговина. Титулован е като един от най-значимите градежи в Босна през периода 15-19 век.

Мостът има 11 свода, дълъг е 180 метра и широк 6 метра. Изграден е в периода 1571-577 година по заповед на тогавашния везир Мехмед паша Соколович (не се чудете на фамилията – човекът е роден в сръбско семейство от Херцеговина, потурчен е още като дете, а след това е бил еничар). Построен е от Синан, считан за най-значимия строител в историята на османската архитектура.

За сведение, този същият Синан е изградил и известният мост над река Марица в град Свиленград. Двата моста са с подобна архитектура, като този „българският“ печели 😉 първенството между двата моста по своята мащабност – има 21 свода, дълъг е 295 метра, а широчината му е същата като на вишеградския – 6 метра.

Ние, разбира се, не пропуснахме възможността да се запознаем отблизо с моста във Вишеград, да се поразходим по него и да се полюбуваме на красивите гледки от моста към река Дрина и близките хълмове.

Ако се интересувате от повече информация за историята на моста, вижте тази статия от блога на Мария и Андрей.

Дървеният град на Емир Кустурица

Това беше поредната интересна спирка по път. Разгледахме го съвсем на бързо, но все пак добихме представа от него.

Дървеният град е комплекс от дървени къщички с автентичната архитектура на типичното сръбско село. Разположен е на хълм, наречен Мечавник, който е заобиколен от други хълмове. Мястото е много красиво и е част от национален парк Мокра гора.

Кустурица създава този Дървен град с идеята да го превърне в малък културен оазис – тук се организират различни фестивали и събития: семинари, изложби, концерти.

Комплексът прилича на старинно малко градче – има си и площад на центъра с малък храм.

В комплекса има ресторант и се предлага настаняване.

Това беше моето първо посещение в Босна и Херцеговина и то много ми хареса. Не успяхме да разгледаме столицата Сараево, за което много съжалявам, но пък е добър повод да се върнем един ден отново там.