20-те най-интересни забележителности в България, които посетих през 2017 година

В последните дни на изминаващата 2017 година и в трепетното очакване на Новата 2018-та, може би, много от нас си правят равносметка на постигнатото. Аз – също!

По традиция през декември, както предишната 2016, по-предишната 2015 и още по-предишната 2014 година правя обзор на най-интересните забележителности в България, които сме посетили през годината. В миналите обзорни статии съм откроила по 10 такива интересни места в България, които сме посетили. Тази година обаче, изборът ми беше доста затруднен, защото годината беше особено богата на посещения и впечатления. Затова, реших да подбера цели 20 места. По мое мнение, всяко от тях достойно би послужило като визитка за богатството на българската култура и история и за красотата на българската природа.

20-те най-интересни забележителности в България за 2017

20-те най-интересни забележителности в България за 2017

В следващите редове представям списък с 20-те най-интересните забележителности в България, които съм посетила през изминалата година и които са ми направили най-голямо впечатление.

Божия мост

Божия мост е интересен скален феномен, представляващ проходна пещера, подобен на Чудните мостове в Родопите. Намира се между врачанските села Лиляче и Чирен, на около 15 километра северно от Враца. Формално, името на местността е Карстов извор Жабокрек. Там наистина има много гласовити жаби.

Божия мост, Врачанско

Божия мост, Врачанско

Ние посетихме тази година Божия мост в средата на юни.

Водопад Боров камък

Водопад Боров камък е един от най-високите водопади в България. Водопадът е много живописен и до него се стига по атрактивна екопътека. Водопад Боров камък се захранва от река Лева – същата, която образува онова красиво ждрело край град Враца – Вратцата. Пътеката за водопад Боров камък започва в покрайнините на врачанското село Згориград.

Водопад Боров камък

Водопад Боров камък

Освен големият водопад Боров камък, по екопътеката към него могат да се видят още множество водопади, при това – много красиви.

Водопад Боров камък беше част от юнската ни екскурзия в района на Враца.

Пещера Венеца край Орешец

Много харесвам красивите кътчета на Северозападна България, може би, защото повечето от тях са все още не особено познати. Едно интересно място, което открихме тази година, беше именно пещера Венеца край Орешец – много красива пещера, приемаща туристи съвсем от скоро.

Пещера Венеца

Пещера Венеца

В пещерата са намерили убежище прилепи, които могат да се видят и по туристическия маршрут. Уникалното за пещерата образувание са колониите от корали, подобни на морските. Друго нетипично пещерно, но много красиво формирование, което може да се види там са кристалите.

Пещера Венеца откри красотата си пред нас в края на септември.

Античен керамичен център край Павликени

Античният керамичен център заема впечатляващата площ от около 9900 кв. м. Състои се от римска вила и над 50 проучени пещи за строителна, художествена и битова керамика, повечето от които, защитени от набезите на времето под стъклен похлупак. Античният керамичен център и в частност римската вила са с датировка 1-3-ти век от нашата ера. Вилата е от типа „Вила Рустика“, т.е. крайградска вила.

Античен римски керамичен център край Павликени

Античен римски керамичен център край Павликени

Обектът се намира на около 5 километра северозападно от град Павликени по пътя за село Върбовка. Посетихме го през февруари.

Крепостта Хоталич край Севлиево

Крепостта Хоталич край Севлиево е забележително място, макар и не толкова познато, което ме впечатли със своя мащаб, невероятните гледки към високите части на Балкана и своята уреденост.  Ако пътувате от София към Велико Търново или пък планирате разходка в района на Габрово, имайте пред вид и крепостта Хоталич край Севлиево, ще ви хареса!

Крепостта Хоталич край Севлиево

Крепостта Хоталич край Севлиево

Крепостта Хоталич се намира на около 184 километра от София и на около 4 километра северозападно от Севлиево. Много е близо до главния път София-Варна – тя се пада на противоположната на град Севлиево страна спрямо този главен път.

Посетихме крепостта Хоталич в разгара на пролетта. Природата тъкмо се беше пробудила от зимата и всичко беше свежо и зелено.

Гложенският манастир

Гложенски манастир „Свети Георги победоносец“ е един от най-чудатите и отличаващи се български манастири.  Създаден е по времето на цар Иван-Асен втори. По време на турското робство в манастира е имало килийно училище. Също така, в него са намирали убежище немалко български борци за свобода, сред които и Левски.

Гложенски манастир

Гложенски манастир

След Освобождението, в продължение на една година (1893-1894) в манастира е бил заточен именития наш възрожденски писател, политик и общественик Васил Друмев, познат също като митрополит Климент Търновски. Заточението му е породено от негова реч в защита на Православието по време, когато държавен глава е цар Фердинанд – католик.

Наминахме да видим манастира в края на април.

Средновековен град и крепост Червен

Средновековният български град Червен е бил един от най-важните стопански и църковно-културни центрове по време на Второто Българско царство.  Посетихме го в края на тази пролет.

Крепостта Червен

Средновековният български град Червен

Крепостта Червен се намира на около 96 километра североизточно от Велико Търново. До крепостта се стига с кола. Има си указателни пътни табелки. Повече информация за историята и местоположението на крепостта Червен може да прочетете в статията.

С крепостта Червен се запознахме в края на април.

Басарбовският скален манастир

Басарбовският манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България. Той е достъпен с лека кола. Намира се в живописната долина на река Русенски Лом близо до едноименното село Басарбово, на около 10 километра южно от град Русе и на около 104 километра северно от Велико Търново.

Басарбовски скален манастир

Басарбовски скален манастир

Манастирът е създаден по време на Второто българско царство през 12-13 век. В този район на река Русенски Лом и притоците й Бели и Черни Лом, долу-горе по същото време, са изградени още няколко скални манастира, останките на немалко от които личат и до днес. Скалите в района са варовикови и много ронливи. Те са били издълбавани за килии от монасите-исихасти в онзи период.

Басарбовският манастир беше поредното интересно място, което посетихме по време на великденската ни екскурзия, състояла се в района на Велико Търновско и Русенско.

Бистришки водопад

Според мен, Бистришкият водопад е най-красивият в Рила. При това „работи“ през цялата година, а преходът до него е много приятен. До водопада се стига за около 2 часа по приятна пътека, започваща от Дупнишкото село Бистрица.

Бистришки водопад

Бистришки водопад

Водопадът е красив и уникален с многото си падове, с голямата си височина от около 35 метра и с невероятната си сила, поради която водопадът е бял, като перла, цял изтъкан от пенливи и игриви води, хладни води.

Посетихме Бистришкия водопад в началото на април – още не се бяха стопили снеговете в Рила. Беше много буен и мощен.

Връх Мальовица

Едно от постиженията ми през тази година беше изкачването на връх Мальовица. Той отдавна беше залегнал в плановете ми и не предполагах, че ще имам особени проблеми с неговото изкачване, пред вид опита ми с изкачването на други високопланински върхове в България. Уви! Бях се доста надценила. Връх Мальовица „ми разказа играта“ и изпи силите ми. Все пак, радвам се, че успях да стигна до горе, че и да се върна.

Връх Мальовица: поглед от високо

Връх Мальовица: поглед от високо

Беше трудно, и нагоре, и надолу, но пък невероятните рилски гледки си струваха всяко едно усилие.

Връх Мальовица ни допусна до себе си в началото на юли.

Крепост Туида в Сливен

Интересната за посещение крепост Туида се намира в самия град Сливен. Разположена е на хълма Хисарлъка в североизточната част на града, в съседство с квартал Ново село. Крепостта е била използвана в продължение на векове – по време на Римската империя, по времето на Византия и по време на средновековна България.

Крепост Туида

Крепост Туида

Разположението на крепостта Туида е много интересно – тя е кацнала на хълм в подножието на Сините камъни. Така, поглеждайки на север от крепостта се виждат високите скали на Природен парк Сините камъни, а на юг се открива гледка към по-ниско разположените квартали на Сливен.

През тази година посетихме крепостта Туида на два пъти – веднъж, на път към морето, и втори път през есента, по време на Средновековния събор „Помни славата“.

Село Караново

Тази година посетихме два уникални обекта в село Караново, Новозагорско – селищната могила и тракийската гробница с голяма тракийска колесница пред нея.

Село Караново - тракийската колесница

Село Караново – тракийската колесница

Гробницата е датирана към средата на 1-ви век и въз основа на богатите дарове, намерени в нея и пищната колесница се смята, че там е погребан знатен тракийски аристократ. Някои по-смели (но недоказани!) предположения свързват погребания с последния одриски цар Реметалк III.

Селищната могила се намира в северозападните покрайнини на селото. Могилата е едно от най-големите праисторически селища не само в България, но и в Европа. Тя е висока около 13 метра, дълга е около 250 метра и широка – около 150 метра. От нея са проучени около 1700 кв. м. площ. Населявана е в продължение на повече от 3 хилядолетия – от средата на 6-то до 2-ро хилядолетие пр. Хр., като се е оформила постепенно от руините на последователно изграждани едно над друго праисторически селища.

Село Караново се намира в община Нова Загора, Сливенско, на около 260 км източно от София. Посетихме го на връщане към София от второто ни посещение в Сливен тази година.

Водопад Казанките

Водопад Казанките – водното бижу на Сакар, е малък, но много живописен водопад, недалеч от първенеца на Сакар планина – връх Вишовград. До тази красива природна забележителност се стига за около час ходене по широка пътека, която започва от шосето към връх Вишовград и която в по-голямата си част е черен коларски път.

Водопад Казанките

Водопад Казанките

В началото на март си направихме невероятно интересна екскурзия в Сакар планина и водопад Казанките беше едно от местата, които видяхме по време на тази екскурзия.

Долменът в местността Нъчеви чаири край Хлябово

Долмените са мегалитни съоръжения от бронзовата и ранно-желязна епоха. Те са изградени от няколко отвесно положени каменни плочи,  покрити с друга каменна плоча, образувайки камера. Долмените са нещо като „запазена марка“ на Сакар планина, а долменът в местността Нъчеви чаири край село Хлябово е един от най-големите, най-добре запазените и проучени долмени. Намира се на 8 км от Сакарци и на 2 км от Хлябово по пътя за село Българска поляна.

Долменът в местността Нъчеви чаири край Хлябово

Долменът в местността Нъчеви чаири край Хлябово

Ако се чудите накъде да поемете по време на 3-4 струпали се празнични дни, имайте пред вид Сакар планина, няма да сбъркате. И помнете – да отидете в Сакар и да не видите долмен, е все едно да отидете в Рим и да не видите папата 🙂 !

Долменът в Хлябово беше още едно от местата, с които ще запомним екскурзията ни до Сакар.

Палеокастро

Палеокастро е тракийска крепост и предполагаемо тракийско слънчево светилище – едно открояващо се и в същото време малко спорно място в частта си за интерпретация на значението на скалите – дали са възвишено тракийско светилище или просто древна кариера за добив на воденични и крепостни камъни.

Палеокастро

Палеокастро

Като запален турист-изследовател, мога да кажа, че едва ли някога ще узнаем със сигурност историята на древния мегалит. Със сигурност, обаче, може да се твърди, че тя е богата, датира от хилядолетия и в същото време, мястото е прекрасно за разходка и допир с древното минало на населението по нашите земи.

До Палеокастро се стига по обособена пътека, която представлява маркиран със синьо-бяла маркировка коларски път. Пътеката започва вдясно от шосето точно на завоя след табелата за край на Тополовград, ако се движите от Тополовград към Хлябово. Ако идвате от Хлябово, ще видите скалите на Палеокастро още от шосето, на около 5 километра след Хлябово и на 3-4 километра преди самата отбивка. За ориентир в тази посока ще ви служи Т-образно кръстовище с разклонение надясно и с полицейски фургон. На същия завой, който е с доста голям диаметър, на около 250-300 метра от това Т-кръстовище, в ляво от шосето се пада началото на пътеката към Палеокастро. Завивате и там някъде спирате, където ви харесва – мястото е широко.

И Палеокатсро е част от Сакарската ни обиколка в началото на март.

Деултум

Деултум е единствената колония на свободни римски граждани на територията на България. Едно място, което посетих тази есен и ме впечатли дълбоко. През 2011 г. Деултум е избран чрез национално електронно гласуване за едно от чудесата на България.

Национален археологически резерват "Деултум-Дебелт"

Деултум

За първи път мястото е описано от братята Шкорпил в края на 19-ти век. Установено е, че най-напред на това място е имало тракийско селище. През втората половина на 1-ви век, при управлението на римския император Тит Флавий Веспасиан , е основана римската колония Деултум от ветераните на VІІІ Августов легион.

Националният археологически резерват „Деултум-Дебелт“ се намира в източните покрайнини на село Дебелт, община Средец, на около 20 километра югозападно от Бургас и на около 390 километра източно от София. До обекта се стига с кола. В село Дебелт има указателни табели за останките от античния град.

Посетих Деултум точно на 15-ти септември и научих много за него.

Водопад Докузак

Водопад Докузак се намира се на около 7,5 км от град Малко Търново, точно преди в село Стоилово. До водопада се стига с кола. Той не е висок, но е мощен и с много красив рисунък, с множество дипли. Водите му падат на много струи и се леят върху ръбати и силно релефни скали, което създава усещане, че водата сякаш блика от всякъде. Всичко това на фона на близката гора.

Водопад Докузак

Водопад Докузак

Водопад Докузак беше част от тазгодишната ни обиколка в Странджа, за която съм ви разказвала.

Марков камък

Марков камък, известен още с името Големият камък, е тракийско светилище и представлява един огромен камък, висок 8 метра, закрепен върху други две скали. На върха на Големия камък има две ямки, които се пълнят с вода, за която се смята, че е лековита и помага при безплодие и проблеми с очите. Под камъка има Провирало – тесен процеп, за който има поверие, че онези, които минат три пъти през Провиралото ще оздравеят и ще им се изпълнят желанията.

Марков камък

Марков камък

Марков камък се намира на около 2 километра от странджанското село Долно Ябълково. Повече информация за маршрута вижте с съответната статия.

До Марков камък стигнах пак на 15-ти септември, точно след Деултум.

Мишкова нива

След прекараните няколко дни там това лято, Странджа несъмнено остави в нас дълбок отпечатък и ни заплени завинаги. Едно от най-интересните места покрай Малко Търново, които посетихме, беше тракийското светилище в местността Мишкова нива.

Мишкова нива

Мишкова нива

Светилището в Мишкова нива е едно от най-старите древно-тракийски светилища в Странджа. Освен това, куполният храм, който е своеобразен център на светилището е уникален в архитектурно отношение и по думите на проф. Петър Делев, един от главните изследователи на светилището, „няма преки аналогии и се нарежда сред важните паметници на гробничното строителство в Тракия през римската императорска епоха“.

Местността Мишкова нива се намира на около 4 километра югозападно от Малко Търново, зад граничните ограждения. До мястото се стига с лека кола по ново изграден асфалтов път.

Имайте предвид, че преди да се отправите към Мишкова нива, трябва задължително да се отбиете в служба Гранична полиция и да се регистрирате там, защото светилището се намира след граничния кльон.

Мишкова нива също беше част от лятната ни странджанска екскурзия.

Остров Свети Иван

Посетихме острова в края на лятото. Бяхме в Созопол покрай празниците на изкуствата Аполония и разбира се, не пропуснахме да се запознаем с обектите в района, които не бяхме посещавали.

Остров Свети Иван: манастирът

Остров Свети Иван

Остров Свети Иван беше един от тях. На острова се намира старинният манастир Свети Йоан Предтеча, сред чиито руини преди няколко години беше открита чудна реликва – мраморна кутийка с мощи на самия патрон на манастира – Свети Йоан Предтеча.

Когато посетихме острова, там имаше екип археолози, проучващ обекта. Сред тях беше проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на проучванията, с когото имахме честта да разменим няколко думи.

В заключение

Без съмнение, 2017 година беше за нас особено богата на впечатления от посетени интересни забележителности, малка част от които споделих в тази статия. Не беше лесно да се огранича само с 20 места, наистина! Препоръчвам ви ги всичките!

Скъпи читатели на блога Друми в думи, любопитна съм да разбера кои забележителни места в България самите вие посетихте през 2017 година и кои от тях бихте ме посъветвали да посетя. Ще се радвам да споделите!

Оценка на читателите: 4.3 / 5 (228 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, последвайте ме и в Инстаграм за повече снимки и кратки истории. Запишете се и за нашия бюлетин и получавайте новата информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в крепости, пещери, природни забележителности. Постоянна връзка.

22 отговора към 20-те най-интересни забележителности в България, които посетих през 2017 година

  1. Янко Енев каза:

    Здравей, Ели!
    И тази година си обиколила прекрасни места. Едва ли ще мога да ти препоръчам място, на което вече не си била 🙂 Все пак, ще рискувам. Искам да ти препоръчам с.Бръшлян, ако все още не си била там. Намира се на около 15 км. от гр.Малко Търново и за нас беше идеалното място за почивка и отправна точка при посещението ни в Странджа. От 1982г. е обявено за архитектурен и исторически резерват. Къщите и самата природа наоколо са прекрасни! Другото място, което ти препоръчвам е „Бегликташ“. Мен специално, много ме впечатли. Надявам се, че и през 2018г. ще имаме поводи да се похвалим с посещения на още красиви и впечатляващи места!

    • Ели Иванова каза:

      Здравей, Янко, благодаря за интересните предложения. Били сме и на двете места – село Бръшлян посетихме това лято, а на Бегликташ сме ходили преди около 15 години и май е време пак да отидем до там, може би лятото. Весели празници!

      • Янко Енев каза:

        И ние бяхме това лято в Бръшлян. Жалко, че не сме се засекли 🙂
        Весели празници!

  2. Валентин Несторов каза:

    Привет и от мен! Трудно е да изненадаш някой, който постоянно пътешества като теб с непозната дестинация. Тази година и аз бях на Гложенския манастир и посетих Ивановските църкви, Басарбовски м-р, крепостта Червен и Орлова чука. Красотата на този район в Русенско е уникална наистина! Бях още на водопад Котлите, Букуровски и Разбоишки м-ри, Трявна, Боженци, Дряновски м-р (там Господ е изливал с пълни шепи красоти), Христовски водопад, каньона на водопадите до Смолян, връх Шипка и руската църква, Медвен и Сини вир, Жеравна, Плевен и парк Кайлъка, Лакатнишки скали и паметник „Септемврийци“, Дяволския мост до Ардино и крепостта Устра до Джебел. Преопръчвам ти (предполагам, че не си ходила, защото няма статии за тях в блога) Боженци, Лакатнишките скали (много красиви гледки) и най-вече крепостта Устра. Аз бях възхитен от това място. Крепостта е кацнала на един баир над хижа Устра, а гледките от там са умопомрачителни, просто те оставят без дъх! Останките от крепостта също са много интересни! До хижата има коларски път, който наскоро е разширяван, така че нищо чудно в близко бъдеще и да бъде асфалтиран. От хижата по една стръмна пътечка се стига до крепостта, но усилията определено си струват!

    • Ели Иванова каза:

      Много благодаря за предложенията! До Боженци сме ходили, но не съм писала, защото беше отдавна, а Лакатнишките скали съм ги виждала предимно от влака. Крепостта Устра не я знаех. Записвам си я в плана! Звучи много интересно. Поздрави!

  3. Валентин Несторов каза:

    О, да, сигурен съм, че ще ти хареса Устра! А за Лакатнишките скали – едно е да ги гледаш от влака, съвсем друго е да ги изкачиш и цялото дефиле да е в краката ти и усещането да стоиш на ръба на скалата! Горе има на една скала и кръст в памет на загиналите алпинисти, в допълнение има и една пещера, която обаче не е благоустроена! Пътеката тръгва от карстовия извор Житолюб, на който си била скоро. Това е една прекрасна идея за еднодневна екскурзия от София. Поздрави!

    • Ели Иванова каза:

      Сещам се за пътеката до Житолюб. Благодаря за разясненията!

  4. Владимр Павлов каза:

    Здравейте, трудно е да бъдете изненадана но ще се пробвам. Препоръчвам ви да посетите крепостта Аневско Кале (Копсис) край град Сопот, тракийско светилище – Вратата на богинята Майка край Бузовград и крепостта Бузово Кале близко е до светилището, тракийско светилище и крепост Асар кая до село Женда в Родопите, Ситовския надпис до село Ситово и тракийско светилище Щуда град, Бекови склаи – панорамна площадка село Равногор, крепостта Устра край село Устрен, крепостта Лютица до Ивайловград . Това са едни от местата който посетихме през 2017г. и ни харесаха. Лек Ден

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте и благодаря за интересните предложения! Нито едно от местата, които посочвате не сме посещавали. Някои сме чували и сме планирали да ги посетим, но други са ми напълно непознати – Асар кая и Щуда град. Поздрави!

      • Фанко каза:

        Щуда град се намира в меност около Пловдивското село Ситово на около 30 км от Пловдив. Самото село е много живописно и добра отправна точка за много добри преходи .

  5. Жулиета каза:

    Здравейте. Обикалях пещери тази година. Около Ловеч и Троян. В Родопите. Манастирите около тях. Ждрелата. Но най-много време отделих на Ичера. Прекрасно място , близо до Карандила, Медвен, Катунище и Жеравна. Ела те да го видите!

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Жулиета, благодаря Ви за предложението! В Ичера не сме се отбивали – ще го включа в списъка ни.

  6. Янко Енев каза:

    Здравей, Ели!
    Много е трудно да те изненада някой с нови и непосетени места от Вас, но ще направя втори опит 🙂 Препоръчвам ти екопътека Веселиново. По нея се посещават водопадите Големия и малкия скок /знам, че си фен на водопадите 🙂 /, пещера Сарая и местността Софрата. Пътеката започва почти веднага след края на с.Веселиново /Ришки проход/ в посока Карнобат. Пътеката е дълга около 8 км. и е много добре обозначена.

    • Ели Иванова каза:

      Здравей, Янко, да, сигурно не е лесно, но съм благодарна на всяко едно предложение – човек винаги може да научи нещо ново, дори и за местата, които вече е посещавал 🙂 . Пътеката до Веселиново сме я минавали, но частично. Беше в разгара на лятото и за съжаление водопадите бяха съвсем пресъхнали. Ходихме и до пещерата – тя беше интересна и най-вече влизането в нея. За Софрата вече не се сещам – стигнахме ли до там, не стигнахме ли. По-скоро не, защото не си я спомням. Поздрави!

      • Валентин Несторов каза:

        Здравейте, ако може един въпрос по повод тази екопътека. Черният път след края на с. Веселиново, по който се стига до водопада, достатъчно добър ли е, за да се измине с лек автомобил или от там трябва да се ходи пеша? За мен не е проблем и пеша, но за някои от спътниците ми това не е много удачно, та затова питам да знам дали да ги агитирам напролет да ходим натам. Въпросът ми е и към Янко Енев и към всички, които са ходили скоро до водопада. Благодаря предварително!

        • Ели Иванова каза:

          Здравейте, Валентин, ние минахме по този път през лятото на 2015-та година. Тогава беше сухо и пътят беше твърд и проходим за лека кола. Ако не ме лъже паметта, разстоянието по този път до началото на екопътеката към водопада е около 3 км. След това пътеката се спуска надолу към водопада и се върви около 15 минути, може да беше и по-малко. Не съм го описала в статия, защото тогава нямаше водопад.

  7. Kamelia Sotirova каза:

    Здравейте Ели.Едно скромно предложение и от мен.Местност Петлюка и скалното светилище на Асклепий,крепост Петлюка.До местността се достига по екопътека:с.Гълъбовци-Петлюка-с.Гургулят.Месността Петлюка се намира в община Сливница на около 30км от София.В тази местност има пещери-Петлюка,Гълъбарника.В с.Гургулят се намира пантеона-монумент ,построен в чест на офицерите,войниците и местните хора ,загинали в Сръбско-Българската война.Ако не ти хареса пантеона или останките от крепостта Петлюка,то природата със сигорност ще ти хареса.Казват ,че въздуха там е полезен за хора с белодробни заболявания.

    • Ели Иванова каза:

      Здравейте, Камелия, благодаря за предложенията – ходили сме в този район, но по пътеката не сме минавали. Един ден, надявам се, и по нея ще минем. Поздрави!

    • Николина Попова каза:

      Камелия Сотирова,имам една молба към Вас.Сънувах странен сън,в който ми беше казано“Гургуля воденица“ и нищо повече.Прочетох всичко,което намерих за Гургулят и околностите му.Ако знаете нещо пишете ми.Трябва да открия това .Благодаря Ви.

  8. Натали Георгиева каза:

    Здравей Ели наистина е трудно да ти предложим нови дестинации но все пак искам да ти предложа водопад Крумова вана да с. Прилеп,кпепост Петрич кале край село Разделна Варненско,с.Лиляч провиралката и параклис св. Георги край Кюстендил.Крепост Банско кале в с. Баня.Водопад Футула в местност Карандила Сливен,мраморното езеро с. Православ,Пещера Дряновска до Котел.Винишки камък в Мъглиш,водопад Привол край разлог,с. Свирачи -дупките,Люляково светилище,Змеевидното яйце и слънчева стела до с.Свежен,с. Овчево тракийска гробница това е част от местата които ние обиколихме през миналата година. Благодарим за блога който водиш и подробните описания на повечето места сме ползвали твоите описанияи мисля че Мальовица е катерихме заедно.Поздрави.

    • Ели Иванова каза:

      Здравей, Натали! Много благодаря за отзива, интереса и местата, които споменаваш! Повечето от тях не сме посещавали, а някои дори за първи път ги чувам … Записвам си ги, което значи, че рано или късно влизат в плана. Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *