Загражден, екопътеката и водопадите: омайно-красиви природни пейзажи … но само донякъде

Обичаме Родопите – толкова много места там са ни оставяли без дъх. Освен това обожаваме да ходим по водопади – тези почти живи природни забележителности, всеки един от които си има особен изглед, ромон и начин на движение. Ето защо от доста време гледахме към родопското село Загражден и тамошните водопади и крояхме разни планове за посещение до там. Искаше ни се да ги комбинираме с някоя друга разходка, че са ни леко далече.

Загражденски водопади

Загражденски водопади

И ето: мина-немина време и възможността сама се откри. Бяхме поканени в село Косово, в което прекарахме един чудесен уикенд. Решихме да сложим точка на този уикенд с разходка по Загражденската екопътека.

Клишето казва: речено-сторено. Извън клишето, следват подробностите.

Как се стига до село Загражден

Има два основни начина да се добере човек до село Загражден с автомобил. Изходната точка за всеки един от тях е отбивката за град Лъки по пътя Асеновград-Смолян. На тази отбивка се завива наляво (важи и за двата маршрута), като се следва табелката за Лъки. Малко преди Лъки на едно кръстовище с необходимите обозначителни табелки пътищата се разделят, като:

  • по-краткия като разстояние път до Загражден, минаващ през селата Белица и Планинско, завива наляво, като от този разклон до Загражден са около 33 километра;
  • по-дългия минава през град Лъки и Давидково и пак от този разклон до село Загражден са около 55 километра.

Разликата в двата маршрута като разстояние е 22 километра, а като времетраене – по-дългият маршрут се изминава за по-кратко време. Защо ли? Много просто – повече от 10 километра по краткия маршрут са или черен планински път, или изронен, пропаднал на места асфалт. Все пак, пътят се поддържа в известна степен, така че, макар и бавно, е проходим за лека кола.

На отиване към Загражден, ние минахме по краткия път. Той беше много добър до село Белица, дори малко след селото. Освен, че беше по-кратък, този маршут ни се видя изключително живописен, защото в по-голямата си част се движеше покрай река Белишка, чиято долина изобилстваше на красиви гледки. А като допълнителен бонус, след село Белица, съвсем до шосето, попаднахме на  водопад Гюмберджията – толкова буен и мощен, когато ние минахме оттам.

Водопад Гюмберджията

Водопад Гюмберджията

Малко след водопада пътят стана лош и бавен за придвижване. В началото на лошия участък, пътят все още беше асфалтов, макар и по-тесен. На места – пропаднал, а на места – със свлечени скали по него. Все пак – личеше си, че го разчистват редовно. Когато ние минавахме, нямаше големи скални късове, препречващи шосето. Всички те бяха избутани встрани. В един момент натам видяхме знак „Забранено преминаването“, но тъй като нямаше откъде да заобиколим, продължихме, а шосето премина в черен планински път.

Да си призная, по едно време се попритеснихме дали въобще ще стигнем донякъде, но GPS-ът упорстваше за посоката. Е, не беше лесно, но „издрапахме“ нагоре по хълма и изневиделица се включихме в чисто нов асфалтов път. Минахме през едно малко селце – там на високото, с подобаващо име – село Планинско, а малко след него влязохме и в заветната цел – село Загражден.

За екопътеката, водопадите и гледките може да прескочите направо към следващия раздел. Тук само да довърша за втория маршрут. Имаме пресни впечатления и от него, тъй като от там се върнахме. По-дълъг е като разстояние (виж по-горе), но е малко по-кратък за придвижване, защото шосето няма лоши участъци. Интересното тук е, че малко след село Загражден, шосето се движи доста нависоко в Родопите. Бяхме пуснали GPS-а за справка и в най-високите части на пътя, той показваше надморска височина 1850 метра. Не е никак малко, нали?! За сравнение, последният връх, който изкачихме – връх Етрополска баба, беше висок 1787 метра.

Към екопътеката

Като се влезе в Загражден, може да питате хората за екопътеката. Много са любезни и със сигурност ще ви упътят. За всеки случай да спомена, че за началото на Загражденската екопътека, трябва да се поеме по стръмната улица надолу от кметството. Ако идвате от село Планинско, от кмеството правите остър завой наляво, а ако идвате от Давидково – на кметството държите дясно. След завоя има една църквичка, която ви остава вдясно. Точно срещу нея е първото подходящо за паркинг място – малко площадче пред една сграда.

Ако решите, може да продължите с колата още надолу като все следвате тази улица. Някъде там се появяват и първите табелки за екопътеката. От там насетне може още малко да се продължи с кола.

По тази улица, на края на селото има разклонение и леко уширение, където може да се остави колата. Мястото там може да побере няколко коли. Оттам насетне по пътеката се тръгва с двойката, пардон – пешачката.

Карта на екопътеката - в една беседка в началната част на пътеката

Карта на екопътеката – в една беседка в началната част на пътеката

Цялата екопътека е дълга около 13 километра, но ние успяхме да минем едва половината от нея, дори по-малко.

Мостчето веднага след началната беседка

Мостчето веднага след началната беседка

Загражденски водопади - от началната част на пътеката

Загражденски водопади – от началната част на пътеката

След час и половина ходене стигнахме до един пропаднал мост, от който насетне не успяхме да продължим. Според картата от беседката в началната част на пътеката, би трябвало да има алтернативна пътека около този мост. Ние я видяхме и вложихме доста усилия, за да преминем през нея, но за съжаление тя беше изцяло препречена от падналите дървета и избуялата разтителност.

Непроходимият участък от пътеката

Непроходимият участък от пътеката

Така че – трябваше да се върнем.

Гледките около река Загражденска

Въпреки, че не успяхме да обходим цялата Загражденска екопътека, мога да кажа, че мястото е страхотно – естествена природна красота, множество водопади, редуващи се речни пейзажи, към всичко това – доста мостчета през реката. Много приятно място.

Загражденски водопади

Загражденски водопади

Загражденски водопади

Загражденски водопади

Пътеката на места е хлъзгава, на други – доста се стеснява. Затова, преминавайки по нея си имайте едно на ум и се пазете!

Водопад в началната част

Водопад в началната част

Мостче с изглед към водопади - пак в началната част

Мостче с изглед към водопадите – пак в началната част

Все пак, разходката там е пленяваща! Заслужава си!

Повечето големи водопади по река Загражденска са в началото на екопътеката. Хубаво е, че покрай всеки от тях има наблюдателна площадка – я дървено мостче, я нещо естествено.

Загражденски водопади

Загражденски водопади

Самата долина и пролом на реката прави обстановката изключително живописна.

Река Загражденска

Река Загражденска

И още …

Близо до село Загражден има още интересни за посещение места. За едно от тях – връх Енихан баба – научихме от разговор с един много мил човек от селото. Също така видяхме и съответните указателни пътни табелки малко след Загражден в посока Давидково. Непременно ще го имаме пред вид при следващи посещения.

Освен това по обратния път мернахме и още два обещаващи водопада – някъде около село Крушово. По-подробното им изследване ще трябва пак да оставим за друг път. Но … нека има!

Загражденски водопади

Загражденски водопади

Оценка на читателите: 4.5 / 5 (49 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, може да се включите в общата ФБ група и да споделяме заедно красотите на България.

Публикувано в водопади, планински маршрути, природни забележителности с етикети . Постоянна връзка.

17 отговора към Загражден, екопътеката и водопадите: омайно-красиви природни пейзажи … но само донякъде

  1. Велин Янев каза:

    Благодаря за актуалната информация. Според последния до момента бюлетин на СБА, краткият път (III-8611 Белица-Загражден-Давидково) все още е затворен за движение поради разрушена настилка.
    Малко преди с. Белица близо до тунелите през които минава шосето се намира природна забележителност Шапран дупка – скален тунел през който преминава реката.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте и благодаря за уточнението. За съжаление сме пропуснали Шапран дупка, но поне видяхме водопад Гюмберджията. Така човек като се запъти за нещо по-познато и понякога му убягват някои неща.

  2. Стоян Марчев каза:

    Най големите и красиви водопади не се виждат на снимките. Може би не сте стигнали до тях,
    а теса водопад Чистилището и Добрин вир. Там е най красивият и екстремен участък.
    Заповядайте отново.

    • Ели Иванова каза:

      задравейте, Стоян, благодаря Ви за информацията. Когато ние се разхождахме по пътеката, на едно място мостът беше счупен, а обходният маршрут покрай реката – напълно непроходим и затова, за съжаление, не успяхме да минем по цялата пътека. Надяваме се дин ден да дойдем пак. Дано до тогава поправят съораженията. мястото е много красиво.

  3. Велин Янев каза:

    Наскоро посетих екопътеката. Мястото е диво, а реката относително чиста. Два моста липсват, а един е без парапети. Някои от гредите са изгнили (екопътеката е строена преди 10-12 години според местни хора). Екстремният участък е в нейния край – до него може да се достигне по „обратния“ път (екопътеката прави кръг), който минава в близост до заслон Две тополи.

    След и по време на дъжд дървените конструкции на екопътеката стават хлъзгави като лед. Преминаването на моста без парапети на два крака при такива условия е меко казано неразумно.

    Местни хора ми казаха че дългият път до с. Загражден – шосето което минава под връх Свобода и достига над 1800 м. н. в., не се почиства от сняг през зимата.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Велин! Отново благодаря за полезната информация.

  4. Росен ВАСИЛЕВ каза:

    Така и не разбрах в крайна сметка към днешна дата пътеката с нормална проходимост ли е или не? Защото, ако отговорът е отрицателен, буди недоумение планираната от елитен столичен туроператор екскурзия по маршрута само след месец…

  5. Ели Иванова каза:

    здравейте, Росен. Когато ние посетихме Загражденската екопътека – това беше в началото на този април – някои от мостовете в средната й част бяха разрушени, а по обходната пътека изобщо не беше възможно да се мине поради гъстите храсти, трънаци и шубраци. Нямам информация дали към момента мостовете са оправени и дали поне обходната пътека е прочистена.

  6. Росен ВАСИЛЕВ каза:

    Благодаря за съпричастието! Общината работела по въпроса. Темповете на тази дейност обаче не са завидни, защото изрично ме предупредиха, че не цялата екопътека е включена в маршрута. За съжаление така се прави туризъм по български. Желая Ви попътен вятър, хиляди летни посоки и творчески успехи. Снимките са великолепни и по мой тертип – с акцент върху красотата на природата и без досадни детайли във фотоизказа. Издивявам като видя провиснали жици в обектива…

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Росен, благодаря за споделения отзив. Наистина, въпреки, че не успяхме да минем по цялата Загражденска екопътека, а много искахме, все пак останахме очаровани от гледките. Дано успеят скоро да я оправят!

  7. Хари Титов каза:

    Всичко написано по горе е вярно.Бих добавил само че тази еко пътека е опасна за живота.Не Ви препорчвам да я посетите.

    • Ели Иванова каза:

      не бих казала, че е опасна за живота, но да – трябва да се внимава, ходейки по нея, като имам пред вид частта до разрушените мостчета, които са описани по-горе. След тях не е препоръчително да се опитва към този момент, но да се надяваме, че ще ги оправят в някой не толкова далечен ден!

  8. Михаела каза:

    Все едно описвате нашата екскурзия. И ние минахме по уж „краткия“ път. От Пловдив до Загражден пътувахме 3 часа. Екопътеката е красива, но не можахме да стигнем далеч заради счупени мостове и парапети( преди време била паднала някаква учителка) Въпреки това на нас ни хареса много.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Михаела, наистина, сякаш заедно сме посещавали Загражден и водопадите 🙂 .

  9. Росен ВАСИЛЕВ каза:

    За съжаление Хари Титов е прав. Пътеката е опасна и беше изключена от нашия маршрут. кметът остана само с голите си обещания през три годишни сезона. И един съвет към Ели Иванова: Няма връх Енихан баба, мило момиче! Това е изконният български първенец Момчил юнак, който днес се нарича Свобода и който Ахмед Доган и иноверците искат да си присвоят с криминалното построяване на символичен гроб на един от най-свирепите поробители на Родопите, обезглавен от Момчил войвода. Обърнете внимание и на наименованието Енихан, което в превод от турски означава новият господар. Новият господар на какво, на Родопите ли? Съвсем неотдавна е била разбита и паметната плоча от чер мрамор на Момчил на върха, издраскана е и в момента… Така че не всички мили хора от селото са и добронамерени такива, за да вземаме казаното от тях като чиста монета.

    • Ели Иванова каза:

      здравейте, Росен, благодаря за интересния коментар. Аз също не харесвам турските имена, запазили се за някои от нашите родни български забележителности. За този връх Енихан баба, освен от хорски думи, научих и от съответните табелки. Вие поставяте много интересен казус, свързан с това име. Ще се постарая да науча повече за това. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!

  10. иван каза:

    хм.то било интересно тук.задължителна отметка.направо съм жаден за природа.обяснява се като за мен.купувам книжките и пътеводителите и чета -попитайте местните-къде да ги търся в гората.а тук точно и ясно .златна си.
    PS.хи-хи малко готованско е ама е лесно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *