Обичаме Родопите – толкова много места там са ни оставяли без дъх. Освен това обожаваме да ходим по водопади – тези почти живи природни забележителности, всеки един от които си има особен изглед, ромон и начин на движение. Ето защо от доста време гледахме към родопското село Загражден и тамошните водопади и крояхме разни планове за посещение до там. Искаше ни се да ги комбинираме с някоя друга разходка, че са ни леко далече.
Загражденски водопади
И ето: мина-немина време и възможността сама се откри. Бяхме поканени в село Косово, в което прекарахме един чудесен уикенд. Решихме да сложим точка на този уикенд с разходка по Загражденската екопътека.
Клишето казва: речено-сторено. Извън клишето, следват подробностите.
Как се стига до село Загражден
Има два основни начина да се добере човек до село Загражден с автомобил. Изходната точка за всеки един от тях е отбивката за град Лъки по пътя Асеновград-Смолян. На тази отбивка се завива наляво (важи и за двата маршрута), като се следва табелката за Лъки. Малко преди Лъки на едно кръстовище с необходимите обозначителни табелки пътищата се разделят, като:
- по-краткия като разстояние път до Загражден, минаващ през селата Белица и Планинско, завива наляво, като от този разклон до Загражден са около 33 километра;
- по-дългия минава през град Лъки и Давидково и пак от този разклон до село Загражден са около 55 километра.
Разликата в двата маршрута като разстояние е 22 километра, а като времетраене – по-дългият маршрут се изминава за по-кратко време. Защо ли? Много просто – повече от 10 километра по краткия маршрут са или черен планински път, или изронен, пропаднал на места асфалт. Все пак, пътят се поддържа в известна степен, така че, макар и бавно, е проходим за лека кола.
На отиване към Загражден, ние минахме по краткия път. Той беше много добър до село Белица, дори малко след селото. Освен, че беше по-кратък, този маршут ни се видя изключително живописен, защото в по-голямата си част се движеше покрай река Белишка, чиято долина изобилстваше на красиви гледки. А като допълнителен бонус, след село Белица, съвсем до шосето, попаднахме на водопад Гюмберджията – толкова буен и мощен, когато ние минахме оттам.
Водопад Гюмберджията
Малко след водопада пътят стана лош и бавен за придвижване. В началото на лошия участък, пътят все още беше асфалтов, макар и по-тесен. На места – пропаднал, а на места – със свлечени скали по него. Все пак – личеше си, че го разчистват редовно. Когато ние минавахме, нямаше големи скални късове, препречващи шосето. Всички те бяха избутани встрани. В един момент натам видяхме знак „Забранено преминаването“, но тъй като нямаше откъде да заобиколим, продължихме, а шосето премина в черен планински път.
Да си призная, по едно време се попритеснихме дали въобще ще стигнем донякъде, но GPS-ът упорстваше за посоката. Е, не беше лесно, но „издрапахме“ нагоре по хълма и изневиделица се включихме в чисто нов асфалтов път. Минахме през едно малко селце – там на високото, с подобаващо име – село Планинско, а малко след него влязохме и в заветната цел – село Загражден.
За екопътеката, водопадите и гледките може да прескочите направо към следващия раздел. Тук само да довърша за втория маршрут. Имаме пресни впечатления и от него, тъй като от там се върнахме. По-дълъг е като разстояние (виж по-горе), но е малко по-кратък за придвижване, защото шосето няма лоши участъци. Интересното тук е, че малко след село Загражден, шосето се движи доста нависоко в Родопите. Бяхме пуснали GPS-а за справка и в най-високите части на пътя, той показваше надморска височина 1850 метра. Не е никак малко, нали?! За сравнение, последният връх, който изкачихме – връх Етрополска баба, беше висок 1787 метра.
Към екопътеката
Като се влезе в Загражден, може да питате хората за екопътеката. Много са любезни и със сигурност ще ви упътят. За всеки случай да спомена, че за началото на Загражденската екопътека, трябва да се поеме по стръмната улица надолу от кметството. Ако идвате от село Планинско, от кмеството правите остър завой наляво, а ако идвате от Давидково – на кметството държите дясно. След завоя има една църквичка, която ви остава вдясно. Точно срещу нея е първото подходящо за паркинг място – малко площадче пред една сграда.
Ако решите, може да продължите с колата още надолу като все следвате тази улица. Някъде там се появяват и първите табелки за екопътеката. От там насетне може още малко да се продължи с кола.
По тази улица, на края на селото има разклонение и леко уширение, където може да се остави колата. Мястото там може да побере няколко коли. Оттам насетне по пътеката се тръгва с двойката, пардон – пешачката.
Карта на екопътеката – в една беседка в началната част на пътеката
Цялата екопътека е дълга около 13 километра, но ние успяхме да минем едва половината от нея, дори по-малко.
Мостчето веднага след началната беседка
Загражденски водопади – от началната част на пътеката
След час и половина ходене стигнахме до един пропаднал мост, от който насетне не успяхме да продължим. Според картата от беседката в началната част на пътеката, би трябвало да има алтернативна пътека около този мост. Ние я видяхме и вложихме доста усилия, за да преминем през нея, но за съжаление тя беше изцяло препречена от падналите дървета и избуялата разтителност.
Непроходимият участък от пътеката
Така че – трябваше да се върнем.
Гледките около река Загражденска
Въпреки, че не успяхме да обходим цялата Загражденска екопътека, мога да кажа, че мястото е страхотно – естествена природна красота, множество водопади, редуващи се речни пейзажи, към всичко това – доста мостчета през реката. Много приятно място.
Загражденски водопади
Загражденски водопади
Пътеката на места е хлъзгава, на други – доста се стеснява. Затова, преминавайки по нея си имайте едно на ум и се пазете!
Водопад в началната част
Мостче с изглед към водопадите – пак в началната част
Все пак, разходката там е пленяваща! Заслужава си!
Повечето големи водопади по река Загражденска са в началото на екопътеката. Хубаво е, че покрай всеки от тях има наблюдателна площадка – я дървено мостче, я нещо естествено.
Загражденски водопади
Самата долина и пролом на реката прави обстановката изключително живописна.
Река Загражденска
И още …
Близо до село Загражден има още интересни за посещение места. За едно от тях – връх Енихан баба – научихме от разговор с един много мил човек от селото. Също така видяхме и съответните указателни пътни табелки малко след Загражден в посока Давидково. Непременно ще го имаме пред вид при следващи посещения.
Освен това по обратния път мернахме и още два обещаващи водопада – някъде около село Крушово. По-подробното им изследване ще трябва пак да оставим за друг път. Но … нека има!
Загражденски водопади
Благодаря за актуалната информация. Според последния до момента бюлетин на СБА, краткият път (III-8611 Белица-Загражден-Давидково) все още е затворен за движение поради разрушена настилка.
Малко преди с. Белица близо до тунелите през които минава шосето се намира природна забележителност Шапран дупка – скален тунел през който преминава реката.
здравейте и благодаря за уточнението. За съжаление сме пропуснали Шапран дупка, но поне видяхме водопад Гюмберджията. Така човек като се запъти за нещо по-познато и понякога му убягват някои неща.
Най големите и красиви водопади не се виждат на снимките. Може би не сте стигнали до тях,
а теса водопад Чистилището и Добрин вир. Там е най красивият и екстремен участък.
Заповядайте отново.
задравейте, Стоян, благодаря Ви за информацията. Когато ние се разхождахме по пътеката, на едно място мостът беше счупен, а обходният маршрут покрай реката – напълно непроходим и затова, за съжаление, не успяхме да минем по цялата пътека. Надяваме се дин ден да дойдем пак. Дано до тогава поправят съораженията. мястото е много красиво.
Наскоро посетих екопътеката. Мястото е диво, а реката относително чиста. Два моста липсват, а един е без парапети. Някои от гредите са изгнили (екопътеката е строена преди 10-12 години според местни хора). Екстремният участък е в нейния край – до него може да се достигне по „обратния“ път (екопътеката прави кръг), който минава в близост до заслон Две тополи.
След и по време на дъжд дървените конструкции на екопътеката стават хлъзгави като лед. Преминаването на моста без парапети на два крака при такива условия е меко казано неразумно.
Местни хора ми казаха че дългият път до с. Загражден – шосето което минава под връх Свобода и достига над 1800 м. н. в., не се почиства от сняг през зимата.
здравейте, Велин! Отново благодаря за полезната информация.
Така и не разбрах в крайна сметка към днешна дата пътеката с нормална проходимост ли е или не? Защото, ако отговорът е отрицателен, буди недоумение планираната от елитен столичен туроператор екскурзия по маршрута само след месец…
здравейте, Росен. Когато ние посетихме Загражденската екопътека – това беше в началото на този април – някои от мостовете в средната й част бяха разрушени, а по обходната пътека изобщо не беше възможно да се мине поради гъстите храсти, трънаци и шубраци. Нямам информация дали към момента мостовете са оправени и дали поне обходната пътека е прочистена.
Благодаря за съпричастието! Общината работела по въпроса. Темповете на тази дейност обаче не са завидни, защото изрично ме предупредиха, че не цялата екопътека е включена в маршрута. За съжаление така се прави туризъм по български. Желая Ви попътен вятър, хиляди летни посоки и творчески успехи. Снимките са великолепни и по мой тертип – с акцент върху красотата на природата и без досадни детайли във фотоизказа. Издивявам като видя провиснали жици в обектива…
здравейте, Росен, благодаря за споделения отзив. Наистина, въпреки, че не успяхме да минем по цялата Загражденска екопътека, а много искахме, все пак останахме очаровани от гледките. Дано успеят скоро да я оправят!
Всичко написано по горе е вярно.Бих добавил само че тази еко пътека е опасна за живота.Не Ви препорчвам да я посетите.
не бих казала, че е опасна за живота, но да – трябва да се внимава, ходейки по нея, като имам пред вид частта до разрушените мостчета, които са описани по-горе. След тях не е препоръчително да се опитва към този момент, но да се надяваме, че ще ги оправят в някой не толкова далечен ден!
Все едно описвате нашата екскурзия. И ние минахме по уж „краткия“ път. От Пловдив до Загражден пътувахме 3 часа. Екопътеката е красива, но не можахме да стигнем далеч заради счупени мостове и парапети( преди време била паднала някаква учителка) Въпреки това на нас ни хареса много.
здравейте, Михаела, наистина, сякаш заедно сме посещавали Загражден и водопадите 🙂 .
За съжаление Хари Титов е прав. Пътеката е опасна и беше изключена от нашия маршрут. кметът остана само с голите си обещания през три годишни сезона. И един съвет към Ели Иванова: Няма връх Енихан баба, мило момиче! Това е изконният български първенец Момчил юнак, който днес се нарича Свобода и който Ахмед Доган и иноверците искат да си присвоят с криминалното построяване на символичен гроб на един от най-свирепите поробители на Родопите, обезглавен от Момчил войвода. Обърнете внимание и на наименованието Енихан, което в превод от турски означава новият господар. Новият господар на какво, на Родопите ли? Съвсем неотдавна е била разбита и паметната плоча от чер мрамор на Момчил на върха, издраскана е и в момента… Така че не всички мили хора от селото са и добронамерени такива, за да вземаме казаното от тях като чиста монета.
здравейте, Росен, благодаря за интересния коментар. Аз също не харесвам турските имена, запазили се за някои от нашите родни български забележителности. За този връх Енихан баба, освен от хорски думи, научих и от съответните табелки. Вие поставяте много интересен казус, свързан с това име. Ще се постарая да науча повече за това. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!
Не съществува такъв герой Енихан баба . Това е художествена изчислица , която е втълпявана на българското население ,за да бъде покорно. Учете историята от документите а не от приказките. Бъдете здрави!!!
Аз знам че Енихан баба в превод означава Незнаен баща. И всичко писано за него е само легенда. Мисля че е в превод от арабски.
хм.то било интересно тук.задължителна отметка.направо съм жаден за природа.обяснява се като за мен.купувам книжките и пътеводителите и чета -попитайте местните-къде да ги търся в гората.а тук точно и ясно .златна си.
PS.хи-хи малко готованско е ама е лесно.
Днес09.04.2018 посетихме Загражденските водопади. Навсякъде е проходимо ако се внимава.Успяхме да стигнем до последният водопад и Добрин вир. Не е за Пишман туристи. Който се страхува от мечки да не ходи в гората.
С риск да си навлека гнева на някого, искам да кажа, че екопътеките са направени за улеснение на обикновения турист, искащ да разгледа природните забележителности и красоти в определената местност, район,водопади ,реки и т.н. Преминаването им не трябва да бъде като Сървайвър и да се чудиш ще оцелееш ли ако преминеш. Тази година посетихме въпросния Енихан баба теке или връх Свобода . Единственият връх до който водят стъпала – около 642 ако не ме лъже паметта, с осветление, беседки и чешмички . На върха има паметна плоча на Момчил войвода , но и изграден голям „мавзолей“ на Ениханн баба/който беше затворен/ , дори е поставен телескоп , тъй като отгоре има прекрасни гледки. Към средата на стълбите в ляво до една голяма чешма и беседка има „облечени дървета“ – според мюсюлманскти обичаи- връзват част дреха за здраве.
Точно така, пътеките са за улеснение на туристите и веднъж изградени, би трябвало да се поддържат, а не да подвеждат.
Здравейте, Може ли да ми кажете горе долу за колко време се изминава екопътеката, съответно като се стига и до водопадите?
Благодаря предварително.
Здравейте! Преди няколко дни посетихме тази екопътека или по точно опитахме се, но тя за съжаление вече е недостъпна. Има паднали дървета върху дървените мостове. Изгнили и счупени дъски. Наистина е опасна и ненедостъпна. Хората в селото ни предупредих. Казаха че молили кмета да напише в интернет защото често идват туристи и се разочарова. Жалко, но няма кой да я поддържа.
Много жалко, наистина! Благодаря за отзива!
Ети актуални снимки:https://www.facebook.com/media/set/?set=a.1715140808521564.1073741839.100000769830886&type=3
Екопътеката е затворена още от самото начало.Жалко за красивата природа,която най-вероятно ще си остане скрита от хорските очи.
Пътеката е напълно изоставена и недостъпна!!!Не ходете!!! Няма и помен от екопътека има опасност да се нараните при опита да я откриете!!!
Вече може да се мине през една част от екопътеката обезопасена е .Но една трета може да се види и премине безопастно.
Здравейте, Гергана, благодаря за актуалната информация! Хубаво е, щом са обезопасявали пътеката край Загражден. Дано я оправят цялата!
Връх „Енихан баба“ е връх Свобода!
А може ли да споделите как е пътят до там ? По кой маршрут минахте за да стигнете село Загражден ?
Страхотна дестинация, далеч и дълбоко в Родопите, малко трудно се стига, но определено си струва!
Вчера се върнахме от там. Табелата, която споменава да не се продължава нататък е в първите 5-10% от екопътеката. След това е необозначена, труднопроходима и като цяло, ако нямахме ГПС нямаше да е много лесно да се оправим.
Реката се преминава трудно на места, ако е по-пълноводно ще е невъзможно да се премине. След Добрин вир е адско катерене нагоре по неотъпкани чукари и без абсолютно никаква маркировка. Ориентирахме се по животинските изпражнения, водещи до краваниците.
За нас си заслужаваше ексурзията, но сме мног одобре физически подготвени и много опитни.
Изключително красива прирова, но съветвам хората, които не са екипирани добре и нямат физическа издръжливост да не се опитват.
Благодаря Ви, Борис, за отзива и актуалната информация за Загражденската пътека! Надявах се да я пооправят, но явно не са. Поздрави!