Загреб в един слънчев юнски следобед

Преди известно време пътувахме с лека кола до градчето Метлика в Словения, а пътят от София до там минава през Сърбия и Хърватия и в частност обикаля околовръст хърватската столица. Още тръгвайки от София си бяхме решили да спрем и да разгледаме Загреб. В следващите редове споделям впечатления от няколко интересни забележителности в Загреб, които могат да се посетят в рамките на половин ден.

Преди да „скоча“ директно към самите обекти, бих искала да спомена, че по време на това наше пътуване до Словения имахме възможността да посетим още няколко интересни места не само там, но и в други съседни на нея държави. За да извлечем максимална полза от посещението до тези места за краткото време, което имахме, трябваше предварително да проучим добре какви обекти точно да посетим, къде се намират и долу-горе на какво разстояние се намират един от друг. Така, че подготовката ни отне немалко време.

В тази и няколко от следващите статии описвам нашия опит и впечатления от тези градове – Рийека, Пула, Триест…  Ако минавате покрай някой от тях, споделената информация ще ви бъде полезна и ще ви спести доста време.

И така, започвам със Загреб.

Забележителности в Загреб

Катедралата Света Богородица

Може би най-известната забележителност на хърватската столица е внушителната готическа катедрала „Света Богородица“. Поради своята височина, тя се вижда отдалеч. Построена е през далечния 13-ти век.

Освен нейната безспорна красота и пищност, между другото характерни за всички големи католически катедрали, най-голямо впечатление ми направи параклисът на светите братя Кирил и Методий в дясната част на катедралата. Не очаквах да видя такъв параклис и бях много горда, че делото им се почита и тук.

В съседство с величествената катедрала се намира Епископския дворец, а точно на площадчето пред нея има интересна статуя на Дева Мария с четири ангела, около която се събират много хора. Всъщност, в зависимост от това, откъде идвате, тази статуя е първото нещо, което се вижда от района на катедралата.

Каменната порта

Това е понастоящем храм, а в миналото – източната порта на средновековния град Градец. Сега тази част на Загреб е квартал със същото име – Градец.

Според една легенда, през 1731 година избухнал пожар, който разрушил цялата порта, изцяло дървена по онова време. От огъня се запазила единствено картината, изобразяваща Дева Мария с Младенеца, рисувана от неизвестен художник през 17-ти век. Оттогава се вярва, че тази картина има магически сили, а мястото се е превърняло в кътче, където хората идват редовно за молитва, да запалят свещ и да оставят цветя.

Църквата Свети Марк

Друга забележителност в централната градска част е готическата църква Свети Марк, още един от символите на Загреб. Смята се, че църквата е една от най-старите запазени и до днес сгради в града. Построена е през 13-ти век, първоначално в романски стил, а век по-късно е преобразувана в готическа църква. Църквата има интересен шарен покрив, направен от пъстроцветни глазирани плочки.

Пред църквата има обособен правоъгълен площад, който носи същото име – Свети Марк.

Църквата Св. св. Кирил и Методий

Тръгвайки надолу по улицата точно срещу църквата Свети Марк към следващата по плана ни за посещение църква, неочаквано и за наша огромна радост и гордост се натъкнахме на още една църква залепена между други две сгради по улицата – църквата на светите братя и славянски първоучители Кирил и Методий.

Оказва се, че почитта на хърватите към делото на солунските братя не е случайна. През 867 година братята пристигат на мисия в историческата област Панония, част от която се намира в днешна Хърватия. Те пристигат в тогавашното славянско Блатненско княжество по покана на тамошния княз Коцел със задача да разпространяват християнството на славянски език. Кирил и Методий остават 6 месеца там и обучават над 50 ученици. Интересен факт е, че създадената от тях азбука – глаголицата – продължава да се използва на територията на Хърватия до 19-ти век, предимно в богослужебните книги.

Църквата Света Катерина

Да, станаха много храмове, но така е – Загреб е известен с многото си църкви. Това е още една, при това отново старинна – построена е през 14-ти век, и с интересна архитектура – в бароков стил. И пред тази църква има площад, носещ нейното име.

Кулата Лотршак

Това е крепостна кула, намираща се в старата част на града – Градец. Построена е през 13-ти век по времето на крал Белла IV, за да пази южната порта на градската крепостна стена.

Ще отворя една скоба, за да кажа, че Белла IV е брат на нашата царица Ана-Мария, жена на славния ни цар Иван Асен II. Любопитно е също, че всеки ден точно в 12 часа на обяд се чува топовен гръм, който идва от старинно оръдие, поставено на върха на кулата през 19-ти век.

Интересно е човек да се изкачи на върха на кулата и да се наслади на 360 градусовите гледки към града. Цената за вход е 20 куни или 4 евро.

Площадът Бан Йосип Йелачич

Площадът се намира в самия център на града и е заобиколен от множество сгради в различен стил и цвят.

Той носи името на Йосип Йелачич, който през 1848 година е избран за бан (което значи управител, владетел) в революционни за хърватския народ дни. Йосип Йелачич прекратява държавните отношения между Унгария и Хърватия, продължили години наред преди това. Също така, той премахва и феодалните отношения вътре в държавата.

Ето и карта с всички описани в статията забележителности в Загреб.

Полезна пътна информация

Ако пътувате със собствен автомобил до Загреб, тази информация със сигурност ще ви е от полза.

Как да стигнете до Загреб от София

За да стигнете от Загреб до София, поемате най-напред към ГКПП Калотина, откъдето преминавате в Република Сърбия. От там продължавате в посока Белград, като по-голямата част от маршрута преминава по сръбската магистрала. В Белград, или по-точно в покрайнините му, трябва да поемете в посока Шид и Загреб. Внимавайте да не се отклоните нагоре към Нови Сад и Унгария.

От Белград до Шид, където е граничния контролно-пропускателен пункт се пътува изцяло по магистрала. Съответният хърватски гранично-пропускателен пункт там е Товарник.

От сръбско-хърватската граница при Шид-Товарник се пътува по хърватската магистрала.

Разстоянието между София и Загреб е около 790 километра и се изминава ориентировъчно за 7-8 часа.

Ограничение на скоростта по магистралите

Ограничението на скоростта по сръбските магистрали е 120 километра в час, а по хърватските – 130 километра в час. Спазвайте ги стриктно, за да си нямате неприятности.

Пътни такси по маршрута София – Загреб

Пътни такси се заплащат по всеки от магистралните участъци, както следва:

• Ниш-Белград (240 км): 730 динара (6 евро);
• Белград-Шид (110 км) : 340 динара (3 евро);
• Товарник-Загреб (300 км) : 121 куни (16 евро).

И в Сърбия, и в Хърватия се приема както местна валута, съответно сръбски динар и хърватска куна, така и евро. На всеки пункт за събиране на тол таксите има екран, който изписва таксата и в двете валути – местната и общата европейска валута. Освен това и в Сърбия, и в Хърватия може да се платят тези тол такси с кредитна карта. Хората си издават прилежно и касови бележки (за разлика от Италия, например).

Къде да паркирате в Загреб и колко ще ви струва

Паркирането в централната градска част на Загреб е подобно на това в централната част на София. Може да паркирате на обособени парко-места по улиците, като заплащате такса за паркиране на час в размер на 6 куни. Таксата може да заплатите чрез SMS, но само със СИМ карта от хърватски мобилен оператор, или чрез паркомат – автомат за заплащане на паркинг такси. Номерът за изпращане на SMS за паркиране го има на табелки, разположени достатъчно гъсто, че да ги види човек. Автоматите също са нагъсто, но човек, който за пръв път стъпва в Загреб, може да не ги забележи от раз. Все пак са достатъчно ясни и разбираеми – посочваш за колко часа плащаш, пускаш парите и автоматът ти плюе бележка до кога си платил за парко-място.

Местната парична единица в Хърватия

Местната валута в Хърватия е куната. Тя е с международен валутен код HRK. Обменният курс спрямо лева не е постоянен, но към момента 100 куни се разменят срещу 26 лева.