Това беше второто ни посещение до скалния феномен Божи мост, недалеч от Враца. Преди 5 години посетихме мястото за първи път и много ни хареса. Запомнихме го и го препоръчвахме на познати и приятели. Също така, знаехме, че един ден пак ще се върнем, за да му се полюбуваме отново. И ето, това второ посещение се осъществи. Беше ни също толкова интересно да сме там, колкото и първия път, дори повече.
Случихме на хубаво време – беше края на топъл юнски ден, малко преди заник. Поради сравнително късния час, хората се бяха вече изтеглили от мястото и то беше изцяло наше. Възползвахме се. Въпреки жужащите комари, успяхме да се насладим и поснимаме почти всяка една част от него.
В тази статия представям най-интересните кадри, които заснехме по време на това наше юнско посещение.
Как се стига
Скалният феномен Божия мост се намира между врачанските села Лиляче и Чирен, на около 15 километра северно от Враца. За да стигнете до Божия мост може да тръгнете както от село Лиляче, така и от другата страна – откъм Чирен. Аз бих ви препоръчала именно втория вариант. Ако идвате от Враца към Чирен, точно преди селото има път наляво с табелка към Божи мост. Поемате по това шосе и след около 6-7 километра поемате отново наляво (там пак има указателна табелка), но този път по черен коларски път. Пътят е стабилен и по него може да се мине с лека кола. След километър два по черния път стигате пред крепост. Може да спрете там, а може да продължите още малко с колата до другия вход на крепостта. От крепостта започват и пътеките към скалния феномен – до него се върви пеша около 5 или 10 минути, зависи пред кой вход на крепостта сте спрели.
Крепостта
За крепостта не успях да разбера почти нищо, освен , че се казва Градище и е от римско време. Все пак, явно е била проучвана, защото ясно личи консервацията отгоре.
Божият мост
Скалният феномен мост Божия мост, известен още като Божите мостове, е проходна пещера, подобна на пещера Очите на Бога и на скалния феномен Чудните мостове в Западните Родопи. През пещерата минава река, която допълва красотата на пейзажа.
Официалното име на местността е карстов извор Жабокрек. Да, наистина, там има много жаби, при това – особено гласовити. От този карстов извор извира подземната река на близката водна пещера Понора.
Човек може да се разходи в двете огромни отворени галерии на скалния феномен, а също и да се качи отгоре по кратка пътека. В сухите месеци от годината реката под скалния мост пресъхва. Когато посетихме феномена за първи път, реката почти липсваше и тогава успяхме да минем по нейното корито от едната до другата галерия. При второто ни посещение рекичката беше доста пълноводна и се наложи да използваме обходната горска пътека.
Залезът
Получи се така, че при това наше посещение, бяхме там в края на деня. Не, че го целихме нарочно, просто имахме богат ден с много други впечатления и за Божия мост не остана много време. Затова пък, последните минути от посещението ни там бяха точно по залез.
Беше невероятно красиво. Гледахме, снимахме, после пак гледахме и пак снимахме … Едвам откъснахме очи от гледката, за да потеглим към хотела.
Невероятно място!
Минаваш край крепостта, слизаш в нищото и точно когато съмнението те гризва – изниква Божият мост.
Мястото е почти несоциализирано – не ти се натрапват продавачи на мед, мурсалски чай и магнитчета от по 5 лева. Най-много бай Лешко /овчар/ да пасе козите наоколо.
Ели, вечерното време е предало страхотен чар на снимките.
Аз ходих в ден след пороен дъжд и със сиво небе. И пак станаха хубави снимки. И пътят издържа.
Да си призная – това беше едно от най-изненадващите места, които съм посещавал.
Благодаря ти.
Поздрави!
Даниел Крумов
Здравей, Даниел,
Благодаря ти за хубавите думи и споделеното. Да ти кажа, точно същото ни се случи и на нас, когато отидохме до Божи мост за първи път. Тръгнахме пеша от село Лиляче, вървяхме близо час през едни ливади и пасища и накрая бяхме вече съвсем отчаяни, даже изобщо не вярвахме, че ще попаднем на каквото и да било. И точно както казваш ти, ей така, като че ли от нищото и уау! Появява се нещо невероятно красиво и интересно.
Поздрави и хубаво лято!
Ели
Благодаря за пътеписите, който от четири месеца ползвам и достигам до всяка дестинация която съм набелязала.
Искам да вметна, че използвахме маршрута село Лиляче – Чирен. На крастовището преди село Чирен се завива надясно, след около 6-7 километра пак надясно. В пътеписа сте допуснали грешка или сте идвали от другаде, но по вашето описание се стига до табелата село Чирен.
Предварително се извинявам, ако греша, но ние се объркахме там затова го отбелязвам. За ориентир да добавя, че не тръгнахме направо където в селото е табелата, а завихме надясно. Така ни прекара джипиеса.