Там край Каварна: моето първо каяк приключение

С изчезването на Р-то от името на месеца, мислите ми някак естествено започват да гравитират около морето, плажовете и типичните морски приключения. Имам късмет, защото се отдава чудесна възможност – поканени сме да участваме в каякинг приключение около нос Калиакра, аз и още няколко прекрасни хора, приключенци и пътешественици.

Морски каяк в Каварна и наоколо

Морски каяк в Каварна и наоколо

Организираме всичко, определяме датата и потегляме натам, към Каварна. В началото правим интересен опознавателен тур в района, но най-хубавото предстои – морският каякинг около нос Калиакра, който всички трепетно очакваме.

И ето, очакваното утро идва. Всички сме строени на плаж Болата, готови за подвизи. Всички сме начинаещи и не знаем точно какво ни очаква. Някои дори не са плувци. Дали е лудост?

Готови за подвизи

Готови за подвизи

Инструкторът Галин показва основните неща за гребането и управлението на морския каяк. Интересно ми е. Нямам търпение да пробвам. Плувам добре и не се притеснявам от водата. Единствено се опасявам дали ще се справя със самото гребане, а и дали ще ми стигнат силите. Все пак похват си трябва.

Галин обяснява, че маршрутът, който предстои да изминем с каяците – от Болата покрай нос Калиакра до местността Зеленка –  е дълъг 7 километра. Не, не го вярвам. Смятам, че се шегува. За какви седем километра говори, като никой от няс не е сядал в каяк и не е хващал гребло. Това да не са седем километра разходка в парка?!

Всички последователно пробваме инструкциите „на живо“ в заливчето на плаж Болата.

Първоначални тренировки в залива

Първоначални тренировки в залива

Първоначални тренировки в залива

Първоначални тренировки в залива

Между другото, плажът е много закътан и живописен. Едно такова малко заливче с плаж, обградено с високи червени скали, блато с богата растителност и рекичка. Направо картинка. Не съм го посещавала преди.

Плаж Болата

Плаж Болата

Плаж Болата - на задна линия

Плаж Болата – на задна линия

Плаж Болата - от почти птичи поглед

Плаж Болата – от почти птичи поглед

След първоначалните опити и тестове на основните за морски каякинг похвати, половината група тръгвме с каяците, а останалите потеглят с една лодка. Идеята е да се сменим в един момент. Аз съм в първата група каякари (хе-хе, колко тежко звучи … щом съм се качила на каяк, значи съм каякар 🙂  ). Галин е неотлъчно до нас с неговия каяк. Показва ни още каякинг умения и се грижи да се движим що-годе в пакет. Успяваме с пакета долу-горе, въпреки че синхронизацията не е лесна – в групата сме различни хора, момичета и момчета с различна физическа подготовка, възраст и способности.

Морски каякинг

Морски каякинг

В началото всичко е лежерно, кефим се на новите си умения и се наслаждаваме на морето, скалите, крайбрежните пещери и морските птички. Говорим си, смеем се. Майското слънце леко напича. Очаровани сме.

Гребане покрай скалистия бряг

Гребане покрай скалистия бряг

Каяк фигури разни (или поне опити :-) )

Каяк фигури разни (или поне опити 🙂 )

Морски каякинг - всички в редица

Морски каякинг – всички в редица

Стигайки нос Калиакра, умората леко започва да ни връхлита, но все още е весело, леко и забавно.

Нос Калиакра

Нос Калиакра

Трудното идва, след като заобиколяме носа и минаваме от другата му страна. Вятърът се усилва, съответно и вълнението на морето. Местността Зеленка и мястото, където трябва да акустираме се вижда, но е още много далеч.

От другата страна на нос Калиакра

От другата страна на нос Калиакра

От вятъра и излезлите вълни каякът ми става толкова тромав, че сякаш греба напразно. Греба, греба и все тая. Каякът се лашка наляво-надясно през вълните, трудно напредва към брега. Старая се, но нещо не се получава. Ръцете започват да болят.

Умората надделява, греблото вече тежи, но искам-не искам трябва да стигна брега. Малко почивка, поглед нагоре към скалистия нос и стъпалата в сушата, така различни от тази гледна точка. Взор към безбрежното море от другата страна. Кратък миг мотивация и … после право напред. Е, не точно право, но поне на слабо начупен зиг-заг. Постепенно усещам, че вече не мисля как се гребе. За близо 2 часа и 7 километра явно съм придобила някакъв, ако не навик, то поне мога да го нарека рефлекс.

Да, седемте километра гребане се оказват самата истина. Да, трудно е накрая. Да, може би е лудост като за първи път, но не е майтап …

Заветният бряг вече се вижда

Заветният бряг вече се вижда

И ето, греба с всички сили, брегът приближава, умората отстъпва отначало плахо, а после силно и сигурно на удовлетворението. Стигам брега. Малко ми ръбят камъните по краката, но важното е, че мога! Мога да издържа седем километра гребане. Без първоначални тренировки. Мога да плувам и не ме е страх от водата, просто не съм знаела, че мога да издържа толкова. Да, чувствам умора, но съм щастлива и удовлетворението е огромно …

Пък и следва награда – мързелива разходка покрай скалите с лодката Левана, под командването на капитан Краси … и едно коктейлче на фона на морската шир … невероятно!

В лодката

В лодката

Специални благодарности на нашия инструктор по морски каяк Галин от Трип.Каварна за страхотното приключение.

Оценка на читателите: 5 / 5 (5 Оценки)
Оценете 

 

Публикувано в екскурзии и почивки, приключения с етикети . Постоянна връзка.

9 отговора към Там край Каварна: моето първо каяк приключение

  1. Нина каза:

    Ели, така добре си го описала, че ми взе ума! Смях се и поизтривах сълзи под очите от умиление – толкова много заобичах тези хора, мястото и приключенията, които преживяхме. Това със сигурност е едно от най-прекрасните места, на които човек може да отиде на българското черноморие! До нови приключения!!!

    • Ели Иванова каза:

      Нина, благодаря за хубавите думи. Мислено все още съм там край Каварна и морето. Впечатленията ми са все още толкова живи и ярки, а и едва ли скоро ще избледнеят. Освен снимките, този разказ беше моят си начин да преживея всичко (поне донякъде) отново. До нови приключения!!!

  2. Борислав каза:

    Надявам се че и до Тюленово са ви завели тези хубави хора 🙂

  3. Ели Иванова каза:

    Да, разбира се. Отскочихме до Тюленово и арката. Бяхме там малко преди залез, най-интерсното за наблюдение време 🙂 .

  4. Юлия каза:

    Ели, ти се оказа страхотен каякар!
    Разказът ти със сигурност е запленил ума на много читатели 🙂

    • Ели Иванова каза:

      о, благодаря, Юле! Доста ми бяха омекнали ръцете накрая, но не само аз – всички издържахме и успяхме 🙂

  5. Geri каза:

    Ели, статията ти е толкова увлекателно написана, че се почувствах сякаш съм била там, до теб. 🙂 За което благодаря!!!

    • Ели Иванова каза:

      о, Гери, благодаря ти за хубавите думи. Исках още докато са ми толкова пресни впечатленията да споделя за преживените емоции.

  6. Браво, момчета и момичета. Хайде да гребем към Замъка „Иф“ и да видим къде точно се е метнал Едмон Дантес, търсейки остров Монте Кристо, където да пуши хашишче с Франц :)))

    Жалко, че не можах да дойда с вас – изглежда прекрасно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *