Там край Каварна: моето първо каяк приключение

Това е разказ за впечатленията ми от първото каяк приключение, което се състоя през 2016 година. Четири години по-късно последва и второ. Няколко думи и снимки за него съм поместила накрая.

Разказът

С изчезването на Р-то от името на месеца, мислите ми някак естествено започват да гравитират около морето, плажовете и типичните морски приключения. Имам късмет, защото се отдава чудесна възможност – поканени сме да участваме в каякинг приключение около нос Калиакра, аз и още няколко прекрасни хора, приключенци и пътешественици.

Морски каяк в Каварна и наоколо
Морски каяк в Каварна и наоколо

Организираме всичко, определяме датата и потегляме натам, към Каварна. В началото правим интересен опознавателен тур в района, но най-хубавото предстои – морският каякинг около нос Калиакра, който всички трепетно очакваме.

И ето, очакваното утро идва. Всички сме строени на плаж Болата, готови за подвизи. Всички сме начинаещи и не знаем точно какво ни очаква. Някои дори не са плувци. Дали е лудост?

Готови за подвизи
Готови за подвизи

Инструкторът Галин показва основните неща за гребането и управлението на морския каяк. Интересно ми е. Нямам търпение да пробвам. Плувам добре и не се притеснявам от водата. Единствено се опасявам дали ще се справя със самото гребане, а и дали ще ми стигнат силите. Все пак похват си трябва.

Галин обяснява, че маршрутът, който предстои да изминем с каяците – от Болата покрай нос Калиакра до местността Зеленка –  е дълъг 7 километра. Не, не го вярвам. Смятам, че се шегува. За какви седем километра говори, като никой от няс не е сядал в каяк и не е хващал гребло. Това да не са седем километра разходка в парка?!

Всички последователно пробваме инструкциите „на живо“ в заливчето на плаж Болата.

Първоначални тренировки в залива
Първоначални тренировки в залива
Първоначални тренировки в залива
Първоначални тренировки в залива

Между другото, плажът е много закътан и живописен. Едно такова малко заливче с плаж, обградено с високи червени скали, блато с богата растителност и рекичка. Направо картинка. Не съм го посещавала преди.

Плаж Болата
Плаж Болата
Плаж Болата - на задна линия
Плаж Болата – на задна линия
Плаж Болата - от почти птичи поглед
Плаж Болата – от почти птичи поглед

След първоначалните опити и тестове на основните за морски каякинг похвати, половината група тръгвме с каяците, а останалите потеглят с една лодка. Идеята е да се сменим в един момент. Аз съм в първата група каякари (хе-хе, колко тежко звучи … щом съм се качила на каяк, значи съм каякар 🙂  ). Галин е неотлъчно до нас с неговия каяк. Показва ни още каякинг умения и се грижи да се движим що-годе в пакет. Успяваме с пакета долу-горе, въпреки че синхронизацията не е лесна – в групата сме различни хора, момичета и момчета с различна физическа подготовка, възраст и способности.

Морски каякинг
Морски каякинг

В началото всичко е лежерно, кефим се на новите си умения и се наслаждаваме на морето, скалите, крайбрежните пещери и морските птички. Говорим си, смеем се. Майското слънце леко напича. Очаровани сме.

Гребане покрай скалистия бряг
Гребане покрай скалистия бряг
Каяк фигури разни (или поне опити :-) )
Каяк фигури разни (или поне опити 🙂 )
Морски каякинг - всички в редица
Морски каякинг – всички в редица

Стигайки нос Калиакра, умората леко започва да ни връхлита, но все още е весело, леко и забавно.

Нос Калиакра
Нос Калиакра

Трудното идва, след като заобиколяме носа и минаваме от другата му страна. Вятърът се усилва, съответно и вълнението на морето. Местността Зеленка и мястото, където трябва да акустираме се вижда, но е още много далеч.

От другата страна на нос Калиакра
От другата страна на нос Калиакра

От вятъра и излезлите вълни каякът ми става толкова тромав, че сякаш греба напразно. Греба, греба и все тая. Каякът се лашка наляво-надясно през вълните, трудно напредва към брега. Старая се, но нещо не се получава. Ръцете започват да болят.

Умората надделява, греблото вече тежи, но искам-не искам трябва да стигна брега. Малко почивка, поглед нагоре към скалистия нос и стъпалата в сушата, така различни от тази гледна точка. Взор към безбрежното море от другата страна. Кратък миг мотивация и … после право напред. Е, не точно право, но поне на слабо начупен зиг-заг. Постепенно усещам, че вече не мисля как се гребе. За близо 2 часа и 7 километра явно съм придобила някакъв, ако не навик, то поне мога да го нарека рефлекс.

Да, седемте километра гребане се оказват самата истина. Да, трудно е накрая. Да, може би е лудост като за първи път, но не е майтап …

Заветният бряг вече се вижда
Заветният бряг вече се вижда

И ето, греба с всички сили, брегът приближава, умората отстъпва отначало плахо, а после силно и сигурно на удовлетворението. Стигам брега. Малко ми ръбят камъните по краката, но важното е, че мога! Мога да издържа седем километра гребане. Без първоначални тренировки. Мога да плувам и не ме е страх от водата, просто не съм знаела, че мога да издържа толкова. Да, чувствам умора, но съм щастлива и удовлетворението е огромно …

Пък и следва награда – мързелива разходка покрай скалите с лодката Левана, под командването на капитан Краси … и едно коктейлче на фона на морската шир … невероятно!

В лодката
В лодката

Специални благодарности на нашия инструктор по морски каяк Галин от Трип.Каварна за страхотното приключение.

Послеслов

Неотдавна (юли 2020) бяхме на почивка в Каварна и не пропуснахме да се обадим на Галин да пробваме отново каяците. Той избра това да стане в ден почти без вятър и в спокойно море.

С каяците близо до нос Калиакра
С каяците близо до нос Калиакра

Стартирахме от плаж Болата и карахме до нос Калиакра и обратно, общо около 6 километра отиване и връщане.

Точно срещу нос Калиакра - морски поглед
Точно срещу нос Калиакра – морски поглед

Макар че първият ми опит с каяк беше преди 4 години – сравнително отдавна – този път се чувствах значително по-стабилна, защото успявах да набера скорост, получаваха ми се завоите, почивките на място.

На каяк край нос Калиакра - интересно, забавно, вълнуващо
На каяк край нос Калиакра – интересно, забавно, вълнуващо

Така успях да обърна повече внимание на морските гледки, скалистия нос и многото птици, предимно корморани, покрай които минавахме. Беше страхотно – морски картини, тонус, забавление!

Отново на каяк край Каварна
Отново на каяк край Каварна

При подобни приключения, освен прекрасните панорами, човек малко или много трябва да вложи усилие за това – да отиде със собствени сили и да се върне. Наградата обаче е голяма – гледките и усещанията са невероятни!

Публикувано в екскурзии и почивки с етикети . Постоянна връзка.

Ако тази статия Ви харесва, запишете се и за нашия youtube канал с кратки видео разкази от места в България. >>> Линк към Друми в думи в youtube.


Още интересни маршрути до красиви и любопитни места в България ще намерите в моите книги, издадени от ИК Сиела. Повече информация.

Може да поръчате тук

Ако желаете лично послание, просто споделете в полето за съобщение.


Day trips from Sofia.

Visit some of the most beautiful places in Bulgaria via organized daily tours supported by the biggest Bulgarian provider for day tours from Sofia.

See here!


9 Коментара към Там край Каварна: моето първо каяк приключение

  1. Нина каза:

    Ели, така добре си го описала, че ми взе ума! Смях се и поизтривах сълзи под очите от умиление – толкова много заобичах тези хора, мястото и приключенията, които преживяхме. Това със сигурност е едно от най-прекрасните места, на които човек може да отиде на българското черноморие! До нови приключения!!!

    • Ели Иванова каза:

      Нина, благодаря за хубавите думи. Мислено все още съм там край Каварна и морето. Впечатленията ми са все още толкова живи и ярки, а и едва ли скоро ще избледнеят. Освен снимките, този разказ беше моят си начин да преживея всичко (поне донякъде) отново. До нови приключения!!!

  2. Борислав каза:

    Надявам се че и до Тюленово са ви завели тези хубави хора 🙂

  3. Ели Иванова каза:

    Да, разбира се. Отскочихме до Тюленово и арката. Бяхме там малко преди залез, най-интерсното за наблюдение време 🙂 .

  4. Юлия каза:

    Ели, ти се оказа страхотен каякар!
    Разказът ти със сигурност е запленил ума на много читатели 🙂

    • Ели Иванова каза:

      о, благодаря, Юле! Доста ми бяха омекнали ръцете накрая, но не само аз – всички издържахме и успяхме 🙂

  5. Geri каза:

    Ели, статията ти е толкова увлекателно написана, че се почувствах сякаш съм била там, до теб. 🙂 За което благодаря!!!

    • Ели Иванова каза:

      о, Гери, благодаря ти за хубавите думи. Исках още докато са ми толкова пресни впечатленията да споделя за преживените емоции.

  6. Браво, момчета и момичета. Хайде да гребем към Замъка „Иф“ и да видим къде точно се е метнал Едмон Дантес, търсейки остров Монте Кристо, където да пуши хашишче с Франц :)))

    Жалко, че не можах да дойда с вас – изглежда прекрасно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *