Там край Каварна: моето първо каяк приключение

Това е разказ за впечатленията ми от първото каяк приключение, което се състоя през 2016 година. Четири години по-късно последва и второ. Няколко думи и снимки за него съм поместила накрая.

Разказът

С изчезването на Р-то от името на месеца, мислите ми някак естествено започват да гравитират около морето, плажовете и типичните морски приключения. Имам късмет, защото се отдава чудесна възможност – поканени сме да участваме в каякинг приключение около нос Калиакра, аз и още няколко прекрасни хора, приключенци и пътешественици.

Организираме всичко, определяме датата и потегляме натам, към Каварна. В началото правим интересен опознавателен тур в района, но най-хубавото предстои – морският каякинг около нос Калиакра, който всички трепетно очакваме.

И ето, очакваното утро идва. Всички сме строени на плаж Болата, готови за подвизи. Всички сме начинаещи и не знаем точно какво ни очаква. Някои дори не са плувци. Дали е лудост?

Инструкторът Галин показва основните неща за гребането и управлението на морския каяк. Интересно ми е. Нямам търпение да пробвам. Плувам добре и не се притеснявам от водата. Единствено се опасявам дали ще се справя със самото гребане, а и дали ще ми стигнат силите. Все пак похват си трябва.

Галин обяснява, че маршрутът, който предстои да изминем с каяците – от Болата покрай нос Калиакра до местността Зеленка –  е дълъг 7 километра. Не, не го вярвам. Смятам, че се шегува. За какви седем километра говори, като никой от няс не е сядал в каяк и не е хващал гребло. Това да не са седем километра разходка в парка?!

Всички последователно пробваме инструкциите „на живо“ в заливчето на плаж Болата.

Между другото, плажът е много закътан и живописен. Едно такова малко заливче с плаж, обградено с високи червени скали, блато с богата растителност и рекичка. Направо картинка. Не съм го посещавала преди.

След първоначалните опити и тестове на основните за морски каякинг похвати, половината група тръгвме с каяците, а останалите потеглят с една лодка. Идеята е да се сменим в един момент. Аз съм в първата група каякари (хе-хе, колко тежко звучи … щом съм се качила на каяк, значи съм каякар 🙂  ). Галин е неотлъчно до нас с неговия каяк. Показва ни още каякинг умения и се грижи да се движим що-годе в пакет. Успяваме с пакета долу-горе, въпреки че синхронизацията не е лесна – в групата сме различни хора, момичета и момчета с различна физическа подготовка, възраст и способности.

В началото всичко е лежерно, кефим се на новите си умения и се наслаждаваме на морето, скалите, крайбрежните пещери и морските птички. Говорим си, смеем се. Майското слънце леко напича. Очаровани сме.

Стигайки нос Калиакра, умората леко започва да ни връхлита, но все още е весело, леко и забавно.

Трудното идва, след като заобиколяме носа и минаваме от другата му страна. Вятърът се усилва, съответно и вълнението на морето. Местността Зеленка и мястото, където трябва да акустираме се вижда, но е още много далеч.

От вятъра и излезлите вълни каякът ми става толкова тромав, че сякаш греба напразно. Греба, греба и все тая. Каякът се лашка наляво-надясно през вълните, трудно напредва към брега. Старая се, но нещо не се получава. Ръцете започват да болят.

Умората надделява, греблото вече тежи, но искам-не искам трябва да стигна брега. Малко почивка, поглед нагоре към скалистия нос и стъпалата в сушата, така различни от тази гледна точка. Взор към безбрежното море от другата страна. Кратък миг мотивация и … после право напред. Е, не точно право, но поне на слабо начупен зиг-заг. Постепенно усещам, че вече не мисля как се гребе. За близо 2 часа и 7 километра явно съм придобила някакъв, ако не навик, то поне мога да го нарека рефлекс.

Да, седемте километра гребане се оказват самата истина. Да, трудно е накрая. Да, може би е лудост като за първи път, но не е майтап …

И ето, греба с всички сили, брегът приближава, умората отстъпва отначало плахо, а после силно и сигурно на удовлетворението. Стигам брега. Малко ми ръбят камъните по краката, но важното е, че мога! Мога да издържа седем километра гребане. Без първоначални тренировки. Мога да плувам и не ме е страх от водата, просто не съм знаела, че мога да издържа толкова. Да, чувствам умора, но съм щастлива и удовлетворението е огромно …

Пък и следва награда – мързелива разходка покрай скалите с лодката Левана, под командването на капитан Краси … и едно коктейлче на фона на морската шир … невероятно!

Специални благодарности на нашия инструктор по морски каяк Галин от Трип.Каварна за страхотното приключение.

Послеслов

Неотдавна (юли 2020) бяхме на почивка в Каварна и не пропуснахме да се обадим на Галин да пробваме отново каяците. Той избра това да стане в ден почти без вятър и в спокойно море.

Стартирахме от плаж Болата и карахме до нос Калиакра и обратно, общо около 6 километра отиване и връщане.

Макар че първият ми опит с каяк беше преди 4 години – сравнително отдавна – този път се чувствах значително по-стабилна, защото успявах да набера скорост, получаваха ми се завоите, почивките на място.

Така успях да обърна повече внимание на морските гледки, скалистия нос и многото птици, предимно корморани, покрай които минавахме. Беше страхотно – морски картини, тонус, забавление!

При подобни приключения, освен прекрасните панорами, човек малко или много трябва да вложи усилие за това – да отиде със собствени сили и да се върне. Наградата обаче е голяма – гледките и усещанията са невероятни!