Крепостта Хоталич – едно място, което посетихме тази пролет, когато свежестта и зеленината настъпваха смело. Да си призная, не очаквах да видя кой знае какво … Оказа се, че доста съм бъркала.
Това е едно забележително място, което истински ме заплени със:
- своята мащабност – обектът заема доста обширна площ и има много какво да се види;
много добрата реставрация, запазваща духа на времето; - страхотната гледка към дебрите на Балкана;
- своята уреденост.
Ако пътувате от София към Велико Търново или пък планирате разходка в района на Габрово, имайте пред вид и крепостта Хоталич край Севлиево, ще ви хареса!
Малко история
Археологическият обект Хоталич е сред най-добре проучените и поддържани средновековни градове в България. Разкопките в района започват през 1979 година и продължават и до сега. През 1994 година обектът е обявен за паметник на културата с национално значение. През периода 2012-2014 обектът се доразвива с помощта на европейско финансиране, за да добие днешния си облик.
В историята на района могат да се откроят три основни периода:
- ранно-византийски: в резултат на проучванията е установено, че през 5-ти век там е построена солидна крепост, пазеща подстъпите към Хемус от непрекъснатите варварски нашествия от север;
- през 10-ти век в района се изгражда голям български град с името Хотел. Градът просъществува и по време на Втората българска държава. Градът се състоял от централно градско ядро (цитадела) и подградие с 4 квартала. В цитаделата са разкрити крепостни стени с пет порти и отбранителна кула, болярска църква. На територията на външния град са разкрити основите на няколко църкви, работилници и над 90 жилищни сгради.
- по време на турското робство, районът на крепостта е бил административен център на областта Хоталич, чието име, се предполага, че произхожда от името на средновековния български град Хотел. През 1516 година административният център на областта Хоталич е преместен в днешно Севлиево.
Как се стига до Хоталич
Крепостта Хоталич се намира на около 184 километра от София и на около 4 километра северозападно от Севлиево. Много е близо до главния път София-Варна – тя се пада на противоположната на град Севлиево страна спрямо този главен път. За съжаление няма да можете да се отбиете от главния път директно към крепостта, а ще трябва да влезете в Севлиево и от там да следвате указателните табели.
Затова пък, ще минете по стария мост на Колю Фичето над река Росица, за да се върнете пак около главния път, но точно под него. След като минете под главния път, шосето навлиза в доста приятна вилна зона. На около 3 километра по това шосе, след главния път се намира и крепостта.
Редовната цена за вход е 3 лв. на човек.
Разходката в крепостта
Разходката в района на крепостта се извършва по два маршрута – единият по хълма нагоре към цитаделата и вторият – в останките от външния град, разположени по протежение на паркинга и шосето.
Ние се качихме първо до върха на хълма, а след това обходихме и другите сгради. Изкачването от паркинга до върха на хълма отнема около 20-30 минути. Пътеката за нагоре е много добре направена и доста приятна за ходене. В самото й начало има изградени две къщички с музейни експозиции, построени с материал от района. След това започват едно по едно да се разкриват интересните обекти там.
На мен най-интересни в този вътрешен град ми бяха розовата църква, крепостна кула с доста внушителни размери и впечатляващите панорамни гледки от най-високата част на крепостта към високите части на Стара планина. Малко под самия хълм има изградена и специална площадка за наблюдение. Човек може да седне там и дълго, дълго да се любува на необятните гледки.
Да се върна на розовата църква или т.нар. Болярска църква. Тя е малка и се състои от нартекс (притвор) и наос (същинска част). По малките й размери може да се съди, че тя е семейна църква. Смята се, че тя e служила на болярина на Хоталич и неговото семейство.
Църквата има трагична съдба – в труден период от използването на крепостта Хоталич, тя е трябвало да служи като щерна, т.е. хранилище за вода. От това, което прочетох излиза, че не може да се каже кога църквата е превърната в щерна. По косвени данни се смята, че това е станало или по време на татарското нашествие по нашите земи в средата на 13-ти век, или при падането под турско робство през 14-ти век.
Относно крепостната кула – тя е издигната на най-високото място на крепостта с главна задача да помага за охраната на Източната крепостна порта, която е била най-слабото място на крепостта. Освен тази си важна функция, високата крепостна кула имала и комуникационно значение – от нея се осъществявала визуална връзка с околните крепости.
След цитаделата разгледахме двете църкви до павилиончето на паркинга, а след това се насочихме към другите разкрити сгради на външния град.
Да ви кажа, толкова много старинни сгради на куп не бях виждала досега.
Интересното в споменатите две църкви, близо до паркинга е, че те са вписани една в друга, като външните очертания са на по-старата. Тя е била опустошена при татарското нашествие по нашите земи през 13-ти век. В началото на 14-ти век върху основите на тази стара църква се изгражда нова, по-малка, която просъществува и в годините след падането на България под турско робство.
Много ми хареса мястото. Съветвам ви най-горещо да го посетите!