Манастирите, които посетих през 2017

Посетили сме толкова много български манастири в последните години, а и преди това, но интересът ми към тях не стихва, дори напротив – всеки следващ ми е особено интересен, защото все повече допълва усещането за силна връзка с духовното, особено ако манастирът има богата и стара история.

По традиция в края на отлитащата година, както предишната, по-предишната и още по-предишната, си спомням за манастирите, през които сме минали и запалили по свещичка. Ето, това са българските манастири, които посетихме през изминалата 2017 година. Те са точно 12 на брой, всички те – свети, интересни и любопитни места. Подредих ги по стария и изпитан азбучен ред.

Балшевски манастир „Свети Теодор Стратилат“

Света обител и добро място за кратка разходка и пикник съвсем близо до София, на фона на величествената Стара планина. До манастира се стига с кола, като пътят до него е нов.

Манастирската църква на Балшевския манастир не е голяма – еднокорабна, едноабсидна с притвор. Хареса ми как цялата църква отвътре е изписана. Сред стенописите отличих много светци и светици, но най-голямо впечатление ми направи образът на Св. цар Борис Покръстител.

Сградите на сегашният манастир край село Балша са нови – изграждането му е започнало през 1977 г., като е бил обновен през 2011 по проект, финансиран от Столичната програма „Култура“. Колкото до историята му – няма преки писмени източници за манастира, но се смята, че на мястото е имало манастир още през далечния 10-ти век. Смята се също, че манастирът е възобновен от самия Пимен Зографски (живял ок. 1540 – 1620), който е бил родом от село Балша.

Посетихме манастир „Св. Теодор Стратилат“ през месец март, заедно с Доброславския манастир.

Басарбовски манастир „Свети Димитър“

Басарбовският манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е единственият действащ скален манастир в България. Той е достъпен с лека кола. Намира се в живописната долина на река Русенски Лом близо до едноименното село Басарбово, на около 10 километра южно от град Русе и на около 104 километра северно от Велико Търново.

Манастирът е създаден по време на Второто българско царство през 12-13 век. В този район на река Русенски Лом и притоците й Бели и Черни Лом, долу-горе по същото време, са изградени още няколко скални манастира, останките на немалко от които личат и до днес. Скалите в района са варовикови и много ронливи. Те са били издълбавани за килии от монасите-исихасти в онзи период.

Манастирът до с. Басарбово става известен през 17-ти век, след смъртта на Св. Димитър Басарбовски (Нови), който приживе бил пастир и живеел скромно в скалите на днешния манастир. Светецът умира през 1685г.

Басарбовският манастир беше едно от няколкото интересни места, което посетихме по време на великденската ни екскурзия, състояла се в района на Велико Търновско и Русенско.

Владайски манастир „Света Петка“

Владайският манастир се намира на около 15 километра от София и на около километър северно от село Владая. До него се стига с кола.

Сегашните сгради на светата обител са сравнително нови, но манастирът е част от средновековния пръстен с манастири около София – Софийската Мала Света гора. Просто е бил многократно разрушаван през годините.

Гложенски манастир „Свети Георги победоносец“

Гложенският манастир „Св. Георги победоносец“ е един от най-чудатите и отличаващи се български манастири.  Създаден е по времето на цар Иван-Асен II. През турското робство в манастира е имало килийно училище. В манастира са намирали убежище немалко български борци за свобода, сред които и Левски.

След Освобождението, в продължение на една година (1893-1894) в манастира е бил заточен именития наш възрожденски писател, политик и общественик Васил Друмев, познат също като митрополит Климент Търновски. Заточението му е породено от негова реч в защита на Православието по време, когато държавен глава е цар Фердинанд – католик.

Манастирът се намира на около 16 км от село Гложене, тетевенско. Наминахме да видим манастира в края на април.

Голямобуковски манастир „Св. живоприемен източник“

Това е единственият действащ манастир в Странджа. В манастира има чудодеен извор, а както се знае – оброчищата и чудодейните извори са измежду символите на Странджанския край.

Голямобуковският манастир се намира на около 4,5 километра югоизточно от село Голямо Буково. До него води асфалтов път, който на места е много лош. Разстоянието се изминава за около 15-20 минути с кола и около час пеша.

За манастира бях чела отдавна. Посетих го в средата на този септември.

Горно Богровски манастир „Свети Георги Победоносец“

Намира се в село Горни Богров, на стария път за Варна. Сегашният манастир е построен в началото на 20-ти век. В олтара на църквата е вграден чудодеен камък с вдълбани кръстове, за който се смята, че е донесен от кръстоносците. Какво му е чудодейното ли? Казват, че този камък нараства с течение времето.

Посетихме манастира в един снежен февруарски ден.

Доброславски манастир „Свети 40 мъченици“

Доброславският манастир „Св. 40 мъченици“ се намира на 3 км северно от софийското с. Доброславци, в южните гънки на Стара планина. До него се стига с кола. На около километър след Доброславци, шосето се разклонява – направо е за Балшевския манастир, а на дясно – за Доброславския. От това разклонение до Доброславския манастир има около 300-400 метра стабилен и равен коларски път.

Доброславският манастир беше наша софийска уикенд дестинация през март.

Елешнишки манастир „Света Богородица“

Още един от старинните софийски манастири, чудесно място за следобедна разходка около София. Разположен е в красива клисура, близо до село Елешница. Създаден е през 13-14-ти век. През 19-ти век е бил важен книжовен и духовен център.  За съжаление, в настоящия момент, част от манастирските сгради са в много лошо състояние.  Там покрай Елешнишкия манастир започва един от маршрутите за изкачване на връх Мургаш.

Тази година посетихме Елешнишкия манастир на два пъти – веднъж през февруари, когато го видяхме за първи път, и втори път през юли, когато изкачвахме връх Мургаш.

Кладнишки манастир “Свети Никола”

Едно интересно място за отдих и кратка разходка, недалеч от София, е Кладнишкият манастир „Свети Никола“, разположен в красива местност край пернишкото село Кладница.

Манастирът си има дълга история. През Средновековието е бил част от Софийската Мала Света гора. През 1841 година е възстановен, а човекът с най-големи заслуги за възстановяването му – Спас Бурнов, става негов първи игумен … но не за дълго – загива от турски меч в храма на манастира …

До Кладнишкия манастир отидохме още през януари.

Соколски манастир „Успение Богородично“

Соколският манастир носи името си от местността, в която е разположен – Соколова пещера. Намира се край Габрово. Освен красивите гледки, които се откриват от манастира, в него могат да се видят интересни културно-исторически ценности – там се съхраняват икони, изографисани от Захарий Зограф. Също така в двора на манастира има каменна чешма с осем чучура, изградена навремето от Кольо Фичето.

Посещавали сме Соколския манастир многократно. Ще го правим и в бъдеще – просто мястото е невероятно. За последно бях там през ноември тази година.

Устремски манастир „Света Троица“

Устремският манастир „Света Троица“ е достъпен с лека кола. Той се намира на 12 км югоизточно от Тополовград.

Историята на манастира започва през 8-9-ти век в периода на иконоборството във Византия, в чиито предели се намира манастира в онзи период.  В днешния си вид манастирът започва да се изгражда през 14-15-ти век. През 18-19-ти век в Устремския манастир са намирали убежище много хайдути, поради което едно от имената на манастира е Хайдушки манастир.

Запознахме се с Устремския манастир в началото на март по време на посещението ни в Сакар.

Чирпански манастир „Свети Атанасий“

Чирпанският манастир „Свети Атанасий“ е най-старият действащ европейски манастир. Основан е през 344 година от самия Свети Атанасий , който по онова време е бил Александрийски патриарх. Той посещава днешните български земи покрай Вселенския събор в Сердика (343-344 г.).

Чирпанският манастир се намира до с. Златна Ливада, много близо до АМ Марица. Ако идвате от Пловдив, отбивката за манастира се пада на около 22 км от началото на магистралата при пътен възел Оризово. Ако идвате от Свиленград или Харманли, отбивката се пада на около 50 км от Харманли.

Чирпанският манастир беше едно от последните места, които посетихме през март, когато ходихме до Сакар. Посетихме манастира на връщане от Сакарци към София.

В заключение

Това бяха „нашите манастири“ през годината. Любопитно ми е вие дали обичате да посещавате български манастири и ако да – кои ще ми препоръчате. Моля, споделете по-долу в коментарите!