Маршрути в Стара планина в района на Габрово: Етъра – Соколски манастир

Ако решите да посетите най-известния и най-стария в България етнографски комплекс – Етъра в Габрово, оставете си някой и друг час в повече, за да отидете и до Соколския манастир „Успение Богородично“. Той се намира недалеч от Етъра, на около 3-4 километра, и до него може да стигнете с кола. Но аз бих ви препоръчала нещо по-интересно – приятна пешеходна разходка до манастира, включваща малко изкачване, малко ходене, малко религия, малко култура и малко история.

Соколският манастир

Соколският манастир

Соколският манастир е един от любимите ми български манастири. Посещавала съм го неведнъж. Едно от онези места, които не омръзват.

Туристическата пътека от Етъра до Соколския манастир започва точно срещу паркинга пред главния вход на етнографския комплекс (това е всъщност по-далечния паркинг, а не този пред хотела).

Маршрутът може да се раздели на две – в началото се върви стръмно нагоре през горичката по планинска пътека, а след това маршрутът продължава по асфалтов път. Цялата разходка от Етъра до Соколския манастир отнема около час, разпределен долу-горе по равно между двата участъка от пътеката.

Началото на пътеката от Етъра до Соколския манастир

Началото на пътеката от Етъра до Соколския манастир

Пътеката е добре обозначена – има си указателни стрелки и туристическа бяло-зелена маркировка. В първия участък през гората пътеката е доста стръмна и затова по нея се върви сравнително бавно.

По пътеката от Етъра до Соколския манастир - през горичката

По пътеката от Етъра до Соколския манастир – през горичката

След като се мине през горичката, горе на хълма се откриват хубави панорамни гледки към околните хълмове. Вторият участък от пътеката е равен, в по-голямата си част по асфалт и лесен за ходене.

По пътеката от Етъра до Соколския манастир

По пътеката от Етъра до Соколския манастир

По пътеката от Етъра до Соколския манастир - гледки

По пътеката от Етъра до Соколския манастир – гледки

Соколският манастир носи името си от месността, в която е разположен – Соколова пещера. Освен красивите гледки, които се откриват там, в него могат да се видят интересни културно-исторически ценности – там се съхраняват икони, изографисани от Захарий Зограф. Също така в двора на манастира има каменна чешма с осем чучура, изградена навремето от Кольо Фичето.

Панорамна гледка от Соколския манастир

Панорамна гледка от Соколския манастир

Соколски манастир - чешмата на Колю Фичето

Соколски манастир – чешмата на Кольо Фичето

Историята на манастира е свързана с капитан Дядо Никола, който се установява тук с четата си през 1856 година. През манастира е минавал и дяконът Левски.

Соколският манастир - църквата

Соколският манастир – църквата

Църквата и двора на Соколския манастир „Успение Богородично“ са много добре поддържани и приятни за окото. В дясно от църквата има естествена пещера с доста просторна входна галерия. Навремето, когато бях дете, там се влизаше без проблем. Сега обаче достъпът до пещерата е препречен с решетка поради опасност от падащи камъни.

Соколският манастир - входът на пещерата вдясно от църквата

Соколският манастир – входът на пещерата вдясно от църквата

В ляво от църквата, в дъното на площадката, има проход в скалите под манастира, който е използван като път за бягство от турците по време на Робството. Легендата разказва, че и Апостолът Левски е използвал скалния проход. В горната част на този проход (на тавана) се виждат останки от метални халки. На тези халки, турците са обесвали хайдутите, попаднали в плен.

На връщане от Соколския манастир за разнообразие може да се върнете изцяло по асфалтовия път за колите. Не отнема кой знае колко повече време, минава се през две махали и е малко по-различно от пътеката нагоре.

Оценка на читателите: 4.4 / 5 (47 Оценки)
Оценете 

 

Ако тази статия Ви харесва, последвайте ме и в Инстаграм за повече снимки и кратки истории. Запишете се и за нашия бюлетин и получавайте новата информация директно във Вашата електронна поща!

Публикувано в български манастири, планински маршрути с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *