Ако ви е поомръзнал близкият парк за традиционната уикенд разходка и търсите по-интересно, но все така леко като преход място, то алеята от Златните мостове до Владая ще ви свърши добра работа, особено в по-горещите летни дни. Алеята е широка, добре оформена и поддържана, без голяма денивелация и се муши под дърветата покрай Владайската река.
Мястото е съвсем наблизо, преходът е лесен и приятен и човек може да намери там добра отмора. Пътеката е широка, добре поддържана и маркирана (въпреки че няма как да се объркате). Началото е преди последния голям завой на Златните, отбива се вдясно и надолу от шосето.
Като времетраене, разходката отнема около час и половина, а може и по-малко, ако ходите по-бързо.
По алеята няма някакви невероятни панорамни гледки, но затова пък Владайската река предлага интересни речни пейзажи – мини езерца, водоскоци, интересни камъни. Следват няколко снимки на най-интересните местенца по реката, на които се натъкнахме.
В зависимост от сезона човек може да се полюбува на различни видове цветя, билки и насекоми.
Възможностите да се доберете с градски транспорт до Златните мостове са две:
- маршрутна линия номер 12, циркулираща в почивните дни от Руски паметник до Златните мостове и обратно с цена на билета 2, 50 лв. Това, че има маршрутка до Златните е добре, но лошото е, че по линията се движи само една кола, при това без разписание. Дори шофьорът на маршрутката не е наясно по кое време ще тръгне от началната или крайната точка на маршрута – всичко зависело от това колко чакащи хора има.
- автобусна линия номер 63. Отскоро през почивните дни част от автобусите по линията се движат до Златните мостове на цената на градско билетче от 1 лв. Началната спирка е бул. „Цар Борис Трети“ – срещу централата на СиБанк, а автобусите за Златните тръгват от там през около 40 минути. За по-точна информация може да се направи справка в сайта на Центъра за градска мобилност. От Владая за София може да се ползват автобус номер 59 (на 30-35 минути през почивните дни) и маршрутка номер 22.
Днес изпробвах маршрута и много ми хареса. Бях обаче доста подведен от описанието на Ели. Денивелацията е абсолютно сериозна – проверих около 550м. Представете си при дистанция 4,5 км. Ние тръгнахме от Владая към Златните и да си призная доста се поизпотихме. Иначе е много приятно, красиво и не е пренаселено.
Здравей, Христо, много благодаря за споделените впечатления. Ние „взехме“ пътеката точно на обратно – от Златните до Владая и ни се стори доста лека, ама си беше „надолнище“ 🙂 . И да, наистина, пътеката е много приятна и бих казала дори живописна на места. Едно чудесно място за разходка.