Най-красивите и интересни места, които посетих през 2021 година

Декември е месец за равносметки и планове. Месец, в края на който по традиция съставям списък с онези 10 забележителности в България, които съм посетила през годината и които са ме впечатлили повече от останалите. Ако правите планове за посещения през следващата година, непременно погледнете в списъка по-долу. Със сигурност ще намерите някое интересно място, до което да се разходите.

Местата по-долу съм подредила в реда, в който ги посетихме през годината. Пълна информация за всяко от тях ще намерите в съответната статия – дала съм линкове.

Тектонски гребен Калето

Тектонски гребен до село Реселец е истинско геоложко чудо. Наричан е още Пропадалото, защото представлява срутище от огромни канари в тясна варовикова долина. Страхотно място, уникално по вид и произход с чудновати гигантски каменни форми! В района е обособена екопътека, чийто маршрут освен интересен, е и сравнително лек.

Посетихме го в края на февруари.

Водопад Азовско падало

Водопад Азовско падало в Родопите грабна сърцето (и силите) ми малко преди Първа Пролет. Той е едно от най-потайните и скрити съкровища на рида Алабак. Малко са хората, които са чували за него, а още по-малко са онези, които са видели отблизо неговата красота и са усетили хладните му водни пръски. Маршрутът към водопада е дълъг около 7-8 километра и започва от източните покрайнини на село Голямо Белово.

Кашински водопад Скока

Кашинският водопад Скока се лее в най-южните гънки на Пирин планина. Той е висок, широк и изключително мощен. Изсипва щедро водите си край село Кашина, до което за съжаление се стига само по черен път. Добрата новина е, че пътят се поддържа и може да се измине и с лека кола, бавно и внимателно (и ако не ви е много жал за колата ).

Посетихме го в началото на юни.

Крепост Родостица

Крепост Родостица до Ивайловград беше откритието ми за тази година. Мислех си, че сме видели всичко интересно в района. Но не – през втората половина на този юни научих за нея.

Като цяло, крепостта е слабо позната дори и сред местните хора. Тя се намира на около 3 километра югоизточно по права линия от село Хухла, но подходът към нея е от Ивайловград. Изградена е на хълм, заграден от две реки – Каречница и Балък дере, които при крепостта се сливат и така „хванати за ръка“ заедно се вливат в река Арда.

Скална гробница Кара ин

Едно от многото прекрасно запазени и до днес древни скални светилища в Източните Родопи е Кара ин. Представлява скално-изсечена гробница във висок скален венец. Входът ѝ се пада откъм югозапад. Скалната гробница Кара ин се намира в землището на село Пчелари. От селото няма пътека до нея, подходът е от шосето преди отбивката към селото.

До мястото се разходихме през юни.

Светилището до село Небеска

Светилището до село Небеска е древен култов комплекс, който се състои от различни скални форми. Най-голям интерес будят две от най-мащабните скали, по които се наблюдават няколко скално изсечени трапецовидни ниши.

Пейзажът назад е от високо и се разгръща надалеч, за да обхване най-напред шепата каменни къщи в село Небеска, някои от тях полусрутени, в далечината Хасково и Димитровград, а после и близки и по-далечни заоблени родопски хълмове. Далече в ниското се вижда и река Боровица, която разделя Родопите на Източни и Западни.

Райски изглед

Една от най-красивите гледки, които имах възможност да видя през тази година беше панорамата Райски изглед към онзи емблематичен меандър на Арда, където в нея се влива друга голяма родопска река – Боровица.

Гледката напълно оправдава името си. Сядаш на някоя от пейките, гледаш, гледаш, гледаш и не можеш да се нагледаш на омайващата красота. Трудно се отлепва човек от такава гледка. Съвсем близо до гледката се намира пещера Утробата.

Крепост Урвич

Kрепост Кокалянски Урвич е средновековна българска крепост с важно стратегическо значение по време на Второто българско царство при отбраната на София. Свързва се с последните битки на цар Иван Шишман срещу османските нашественици. Крепостта е кацнала на хълм, живописно заобиколен от река Искър. Намира се само на 20 километра югоизточно от центъра на София по пътя за Самоков.

За първи път я видяхме преди 6 години. Този октомври повторихме. Различното беше, че сварихме археолозите на терен. Току-що бяха започнали проучвания на цитаделата в крепостта.

Беловската базилика и Левке

В земите край днешното село Голямо Белово през Късната Античност и Средновековието е имало голям укрепен град с името Левке. Беловската базилика била част от този град. Според проучвания тя била построена в средата на V век и просъществувала, с няколко реконструкции в течение на времето, чак до XVII век, когато била разрушена при потурчването. Базиликата и днес въздейства със своите огромни размери и красивите си арки.

Останките от Левке и Беловската базилика проучихме през ноември.

Медковски водопад Рипалото

Медковският водопад е красив и сравнително висок водопад във Врачанския Балкан. Реката, която го захранва се нарича Медковска река и образува множество водопади в стръмната си скалиста долина, най-висок от които е Рипалото. Маршрутът започва от квартал Медковец във Враца. Не е маркиран и е технически труден.

Заедно с Медковското Рипало посетихме и близкия нему водопад Женската вода. Това беше един от последните ни преходи за годината.