Бяхме минавали през Монтана неведнъж, но ей така, само транзит. На връщане от последното ни посещение във Видинско, решихме да се отбием за кратко в града, за да разгледаме монтанската крепост и да потърсим потопената църква в язовир Огоста. Знаехме долу-горе къде се намира църквата, но не бяхме сигурни как точно да стигнем и дали въобще ще успеем да я приближим. В следващите редове ще ви разкажа за това наше посещение в Монтана, което се получи доста интересно. Предвид това, че от София до Монтана се стига за около 2 часа с кола, тази разходка може да се счита като идея за еднодневна разходка от София.
Край Монтана: потопената църква Св. Възнесение
Крепост Кастра ад Монтанезиум
Крепостта Кастра ад Монтанезиум се намира в югозападната част на град Монтана на хълма Калето, по пътя към язовир Огоста и в близост до язовирната стена.
Крепостта Кастра ад Монтанезиум в Монтана
Обектът все още е в процес на проучване, но може да се разгледа. Още в началото на разходката в останките от крепостта може да се види голяма базилика. Изградената туристическа пътека минава покрай нея и отвежда до крепостните стени, зад които има още една, по-малка църква.
Крепостта Кастра ад Монтанезиум: базиликата
Разхождайки се из крепостта нагоре по хълма, човек може да види автентични зидове от доста стари времена, за съжаление, повечето от тях обхванати от гъста растителност.
В крепостта Кастра ад Монтанезиум: църква
В крепостта Кастра ад Монтанезиум
В крепостта Кастра ад Монтанезиум
Постепенно пътеката стига до горния край на крепостта, където има масивна кула и порта.
В крепостта Кастра ад Монтанезиум: кулата
Хълмът Калето и останките от крепостта имат няколко периода на обитаване. Първият датира около 4-то хил.пр.Хр. по време на каменно-медната епоха. След това има тракийско селище. Следва римски период, датиращ от началото на новата ера. След 161 година местното римско селище получава статута на град под името Кастра ад Монтанензиум (крепост в планината). Крепостта е разрушена през 6-7 век по време на аваро-славянските нашествия. Славяните създават на мястото свое селище под името Кутловица, което по-късно попада в пределите на Средновековна България.
В крепостта Кастра ад Монтанезиум: поглед от кулата
С течение на времето градът сменя още няколко имена – след Освобождението се нарича Фердинанд, през 1945 г. – Христо Михайлов, а през 1946 г. градът е прекръстен на Михайловград, с което име е познат до 1993 г., когато се връща старинното име Монтана.
Крепостта Кастра ад Монтанезиум: поглед от кулата
Макар и малка по площ, крепостта Кастра ад Монтанезиум е интересен обект, предвид древния му произход. За разглеждане на крепостта може да си предвидите около 30 минути. Поне на нас ни отне долу-горе толкова.
След това се насочихме към потопената църква в язовир Огоста.
Църквата Свето Възнесение
За тази църква разбрахме случайно, докато подготвяхме второто си за тази година посещение в Северозападна България. Потопени села и църква, която периодично изплува … звучеше едновременно и зловещо, и вълнуващо. Искахме да я видим, още от момента, в който разбрахме за нея.
Потопената църква в язовир Огоста край Монтана
Потопената църква е била част от село Живовци, което заедно със съседното село Калиманица остават на дъното на един от най-големите язовири в България – язовир Огоста. Язовирът е строен в продължение на 20 години, събира водите си от 3 реки – Огоста, Бързия и Златица, той е четвърти по площ и втори по обем язовир в страната и се намира на 600 метра югозападно от покрайнините на град Монтана и на 60 метра над нивото на града. Тази последната мярка звучи доста смущаващо – дано язовирната стена е достатъчно здрава!
Да се върна на потопената църква – тя е била паметник на българската възрожденска архитектура. Построена е през 1858 г. от майстор Лило, основоположник на една от най-значимите Възрожденски строителни школи – Славинската. Майсторът е известен още с възобновяването на Лопушанския манастир. След построяването на язовир Огоста, църквата на село Живовци е потопена и периодично изплува при ниски води.
Потопената църква в язовир Огоста край Монтана
Как се стига до потопената църква в язовир Огоста
Бяхме проучили долу-горе къде се намира църквата, но не бяхме сигурни дали ще успеем да я зърнем. Все пак, имахме надежда, че по това време от годината водите на язовирите не са много високи. Ето как ние стигнахме до църквата.
От крепостта Кастра ад Монтанезиум продължихме по шосето под крепостта към язовирната стена и после натам към Горно Церовене. На около 7-8 километра след крепостта завихме остро наляво по тесен път, водещ към язовира. Не след дълго, този път се потапяше в язовир Огоста. Малко преди това оставихме колите и продължихме пеша по черен път малко по-навътре и успореден на брега.
От това място виждахме малко зловеща гледка – няколко електрически стълба, стърчащи над водите на язовира. Бяха малко призрачни. Представих си образно как са изселили хората насила от домовете им.
Язовир Огоста: останки от потопеното село Живовци
Както и да е. След около 5 минути ходене, черният път ни отведе отново до същото шосе, показало се от водите на язовира. След още няколко минути видяхме камбанарията на църквата, а след още 5 минути ходене бяхме до самата църква. И камбанарията, и църквата, а и шосето бяха над водата. По гъстата растителност можех да отсъдя, че те са над водата поне от няколко месеца. Все пак, по корозията на камбанарията ясно личи до къде е стигала водата.
Край Монтана: камбанарията на потопената църква
Разгледахме, доколкото беше възможно и църквата, и камбанарията. Църквата беше доста голяма като за селска църква. Беше се почти разрушила, а от вътре – беше обрасла в храсти и тръни. Явно беше, че е била внушителна, преди да я потопят.
Входът на църквата
Около църквата
Погледахме, поснимахме и се върнахме обратно към колите. А през това време рибарите хвърляха въдица, след въдица от брега на язовир Огоста.
Какво още може да се види недалеч от Монтана
Ако разполагате с достатъчно време, може да се отбиете до Клисурският манастир край Вършец. Светата обител се намира в изĸлючитeлнo живописно място – подножието не връх Toдopини ĸyĸли в Западна Стара планина. На 5 минути пеша от манастира в посока на планината има аязмо, чиято вода се смята за лековита.
Малка поправка – църквата никога не е била под водата. При високо ниво на язовира водата стига до входа и. Вътре в камбанарията има нарисуван дявол, може би не сте го видяли. При ниско ниво на водата изплуват основи на къщи, кладенци, дървета, въжения мост на селото.
Здравейте и благодаря за уточнението! Дяволът го видяхме. По цвета на камъните на камбанарията установихме долу-горе до къде стига водата при пълноводие на язовир Огоста.
ДяволААА го видяхме!
Не може ли малко от малко да е грамотно написано?!?
Точно до църквата може да се стигне и от другата страна на язовира. Излиза се на главния път за София и на втория вход на с. Боровци минавате прелеза и завивате на ляво- пътя за с. Бистрилица и с. Гаганица. След това на разклона за с. Гаганица завивате надясно по черния път и след няколко километра се излиза точно на църквата. От Монтана е 20на км този маршрут, но е почти изцяло по асфалт.
Благодаря за описанието, Игор!
Църквата, за която говори Игор е друга църква – на с. Калиманица (родното село на Йордан Радичков). И тя всъщност е само сграда – никога не е била църква (не е освещавана), а и никога водата не е стигала до там.
Двете села са били близо едно до друго, нали така?
Да, били са близо. Калиманица е разрушена, но никога не е заливана от язовира.