При едно от последните ми ходения до Враца посетихме Регионалния исторически музей. Той се оказа страхотно място откъм история и експонати. Нещо повече, приюти ни в хладната си прегръдка в един горещ юлски следобед. По този начин опознахме историята на Враца на едно място, при това – добре климатизирано.
Малко след това посетихме и Етнографския комплекс във Враца. За тези два музея във Враца ви разказвам в тази статия.
Исторически музей, Враца
Регионалният исторически музей във Враца се намира на централния площад и изобилства с информация за миналото на целия регион. Залите са доста, а експонатите и съпътстващата информация – много и разнообразни. До повечето от експонатите е посочен QR код, който след сканиране отвежда посетителя до уеб място с повече данни за разглеждания обект. Интересна, а и много полезна е тази интерактивност.
Няма да изброявам всички зали и обекти в музея, защото е най-добре да ги видите на място. Ще спомена няколко и най-интересното от тях, поне според мен.
Зала Археология – централно място в експозицията заемат два скелета – на мъж и жена, разкрити в неолитното селище край с. Оходен, което е от най-ранните човешки селища, открити в Европа. Впечатление правят също рога от елени, различни видове керамика, оръдия на труда. Експозицията съдържа част от много интересен средновековен надпис от времето на Асеневци, на който е изписано средновековното име на град Враца – Вратица.
Изключително интересна и модерна е новата зала на РИМ Враца Врачански съкровища. В нея са изложени златни и сребърни находки от региона, датирани в различни епохи: антични и средновековни съкровища, произведения на Врачанската златарска школа между XVI и XIX век. За най-значимите експонати са създадени и кратки филмчета.
Зала Възраждане, в която са изложени фотографии от съответната епоха със съпътстващи надписи, стари икони, сребърни кръстове, църковна утвар. Обособени са няколко по-тясно специализирани зони:
- кът на Софроний Врачански,
- кът на просветната дейност през Възраждането;
- кът за посещението на Левски във Враца и създаването на Врачанския революционен комитет. Интересно ми беше да науча, че тази среща се е състояла близо до подножието на водопад Врачанска Скакля.
В една от залите може да се види оригиналното знаме на Врачанските съзаклятници. То има чудата форма с три зъба отдясно, а на него пише само думата Свобода (без смърт). Това се тълкува, че хората в региона не са допускали, че след въстанието ще ги сполети друго освен победа.
В Ботева зала, освен всичко друго изложено, е направена любопитна графика (в нашия съвременен ИТ свят подобни схеми се назовават с името инфографики), илюстрираща пътя на Ботевата чета от Козлодуй към Враца. Графиката е с фон на бели и черни райета, асоцииращи се с пътя на четата съответно денем и нощем.
Черешката на тортата е зала Рогозенско съкровище, в която са изложени по-голяма част от компонентите му. То е намерено през 1986 година в село Рогозен и се състои от 165 съда. 16 от тях понастоящем са изложени в Националния исторически музей в София.
То е било владетелско съкровище. Основният материал, от който е изработено е сребро – 99%. Някои съдове са с лека позлата. Най-известната част от него е каничка с богинята Бендида.
Историческият музей във Враца работи всеки ден от 9:00 до 17:30, но непременно имайте предвид, че след 17.00 ч. се преустановява приемът на посетители (иначе може да си имате проблем с охраната ). Цената на билетите е 8 лв. за възрастни и 4 лв. с намаление, беседа – 15 лв. Заснемането с телефон или фотоапарат се заплаща допълнително.
Честно казано, това да се плаща заснемането (особено с телефон) винаги ми е било странно. Беседата обаче, определено си струва.
Етнографски комплекс „Софроний Врачански“
Намира се в централната градска част. Комплексът е под шапката на Регионалния исторически музей и включва две възрожденски къщи, зала с файтони и училище „Възнесение“.
Училище „Възнесение“ е основната сграда на Етнографския комплекс. Тя е архитектурен паметник. Била построена в началото на XX век на мястото на първото местно светско училище. Функционирала е като школо до 80-те години на миналия век. На първия етаж се е помещавало училището, а на втория – детска градина. Тук може да видите някогашния селски и градски бит и култура и експозиция, посветена на Дико Илиев и духовата музика в Северозападна България.
Срещу сградата на училището е разположена експозицията „Традиционни транспортни средства“ или накратко залата с файтоните. Първата работилница за коли в региона на Враца е основана в края на XIX век от Мито Орозов, виден местен общественик и предприемач. На място ще видите волска кола, каруца, бричка, карети, файтони. На стената на залата е изложена интересна информация, свързана с Мито Орозов и неговата фабрика, включително факсимиле на оригинален договор за изработка и продуктов каталог.
Експозицията включва още две възрожденски къщи с няколко експозиции. Най-интересните за мен бяха няколко:
- бубарство, включваща пашкули, бубарски инструменти и копринени изделия;
- златарство с експонирано цяло ювелирно ателие;
- винарство – стари съдове от различните етапи на винопроизводството. Интересно ми беше да науча за местния сорт грозде – Врачански мискет, познат още като Врачанска теменуга.
Етнографският комплекс във Враца работи всеки ден от 9:00 до 17:30. Цената на билетите е 7 лв. за възрастни и 3 лв. с намаление, беседа – 15 лв. Заснемането с телефон или фотоапарат се заплаща допълнително.
Тази статия е от поредицата „Популяризиране на туризма в Северна България” – проект, финансиран от Фондация “Америка за България” и координиран от туроператор “Травентурия” ООД. Впечатленията са си лично мои.
