Остров Корфу: домът на печалната императрица

…тя е единствената императрица,
изтънчена във всичко,
до върха на ноктите си.

Дневник на Мария Фестетикс,
придворна дама

Имението на Елизабет Баварска ( Сисси ), императрица на Австро-Унгария, известно като Ахилеон, е построено на остров Корфу, в Керкира, през 1891 г. В него владетелката отдъхва от придворния живот и възстановява крехкото си здраве. Тя прекарва там осем години, отдадени на древната елинска история, култура и философия.

Остров Корфу: имението на Елизабет Баварска – Сисси

След трагичната й гибел, изисканата вила е придобита от германския кайзер Вилхелм ІІ, който я владее до края на Първата световна война. Следващите десетилетия комплексът се използва като болница за ранени бойци, а мебелите и личните вещи на коронованите му стопани се разпродават на търг. През 50-те години на миналия век той е преустроен в казино. Едва след 1962 г. имението е реставрирано в първоначалния си вид.

Разположен на невисок хълм, срещу примамливото Йонийско море, домът на императрицата покорява с архитектурата си. Красиво изваяние на неувяхващо млада жена посреща посетителя на входа, край дорийски колони. В изображението са подчертани финеса и интелекта на Елизабет, наричана с обич Сисси. Портретите й, изписани в различно време, подкрепят първите впечатления. Надарената натура притежава очарователния отпечатък  на душевното й богатство. Сисси е поетеса, въплътила мислите си в изискани стихове, пътешественица, следвала маршрута на Одисей до Итака, и справедлива владетелка, постигнала автономия за унгарския народ в рамките на империята.

Остров Корфу: домът на печалната императрица

Любимите й поети са Хайне и Байрон, Шекспир и Омир. Особено се възхищава от древногръцкия герой Ахил, в чиято чест е назовано имението. В парка, на една от площадките, се намира поразителна статуя на умиращият Ахил, пронизан от стрелата, дело на скулптура Ернст Хертер.

Умиращият Ахил

На Ахил е посветена и десетметрова картина срещу стълбището срещу терасата. Тя изобразява триумфа над мъртвият Хектор. Авторът й Франц Мац е представил безпощадния воин на колесница, с привързаното тяло на  троянския принц. Група ахейци го следват с победни викове. Крепостните стени са отрупани със силуетите на обсадените, тръпнещи пред зловещата закана на боеца.

Още една статуя – Ахил–победителят, творба на Йохан Гьотц – се намира в парка, пред морето. Върху висок пиедестал е стъпил млад мъж в бойно снаряжение, вглеждащ се сякаш в подвизите си. Гордата му осанка е заобиколена от палми, сред които изпъква мъжествената фигура. Творбата е поставена от кайзер Вилхелм ІІ, в памет на симпатиите на Сисси.

Ахил–победителят

При оформянето на дома, императрицата привлича известни  художници и скулптури. В украсата преобладават копия на статуи, намерени в древния Помпей. По нейно желание част от изваянията във Вила Боргезе също са пренесени тук.

Музите, съпровождащи Аполон и трите грации са подредени пред колонада в йонийски стил на третия етаж. Зад тях, под навеса, са мраморните портрети на Омир и множество древни гръцки философи и поети.

Изваяния на Байрон и Хермес, Деметра, Фрина и дъщерите на Хесперидите разнообразяват изгледа от екзотични дървета. В уединено място на парка е построен павилион с висока статуя на Сисси. Тук владетелката търси усамотение и се предава на нестихващата скръб по преждевременно починалия й син, принц Рудолф.

Сисси

Първият етаж представлява просторно предверие, с високи тавани. Широко стълбище, със статуите на Зевс и Хера, води към залите по-горе. В дясно е разположен параклиса, където императрицата отправя печалните си молитви към Бога. От олтара към зрителя възхожда Света Богородица, на фона на бурни вълни в морето – памет за премеждие, когато пътуващата Сисси я призовава за закрила от корабокрушение. Дванадесет звезди, символизиращи колената на Израел, увенчават главата й с блестящ ореол. Край нея са подредени мраморни и алебастрови статуи на Христос и няколко светии. На тавана е представена фреската „Спасителя пред съда на Пилат”, изписана от унгарският художник Михаил Мункакси. Сияние на святост огрява главата на несправедливо обвинявания Син Божий, сред  тълпата, настояваща за неговото разпятие.

Редом с параклиса са залите с лични вещи и портрети на Сисси и императорите Франц-Йосиф І и Вилхелм ІІ. Украсено с орнаменти стихотворение е посветено на юбилея от годежа на царстващите особи. Отсреща, в ляво от стълбите, са личните покои на императрицата. Въпреки безстопанствените години, тук са съхранени шкафове, бюро и библиотека, изработени в неповторимия виенски стил. Интериорът подсказва желанието на стопанката му да се отдава на размисъл над любимите си теми.

Барелефи, със митични сюжети украсяват някои от стените. Сред тях е и този на поетесата Сафо.

Съдбата на Сисси, изпълнена с изпитания, привлича общественото внимание. Тя преживява увлекателно влюбване, последвано от разочарование, диктата на властна свекърва, смъртта на любим син и на невръстно дете. Разболява се от туберкулоза, която лекува в южните широти. Имението я прикрива от суетата на императорския двор. През 1898 г. тя е убита коварно в Женева от незначителен италиански анархист, напомнящ деянието на древния Херострат, оставил името си в историята чрез абсурдния пожар в храма на Артемида в Ефес.

Остров Корфу: домът на печалната императрица

На Сисси са посветени творби на литературата и кинематографията. Сред успешните интерпретации на надарения й характер е тази на Роми Шнайдер, изграден с подчертан финес от преждевременно починалата актриса.

Автор на текста и снимките: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ

Димитър ХАДЖИТОДОРОВ е носител на наградата „Златното перо“ на списание „Космос“ за научнофантастичен разказ. Той е сътрудник в столични периодични издания.

Публикувал е есета и разкази за природата във вестник „Нов Пулс“, в алманаха „Културна палитра“ и приказки в списание „Аз съм българче“. Негови стихове са превеждани на руски и на полски език. Има публикации в сайтовете „Литературен клуб“ и „Иван Ефремов“. Разкази, приказки и очерци помества също в електронното издание „Литературен свят“.

Други произведения от същия автор:

• „Жребчето и розата“ (2009)
• „Недалеч от града“ (2010)
• „Преди шестнадесет“ (2011)
• „Кълвачите, които избираха професия“ (2013)
• „Най-радостната вест“ (2014)

Booking.com