Неотдавна ви разказах за нашето вълнуващо посещение във Венеция, като много се надявам, съветите от статията да са ви били от полза. Тук реших да споделя някои мисли и впечатления от разходката ни до остров Торчело – един от големите острови във Венецианската лагуна.
Остров Торчело
Макар и част от Венеция, остров Торчело е съвсем различен – тих, спокоен, с ниски сгради на доволно разстояние една от друга. И сякаш само каналите и близостта на лагуната напомнят на туристите, че са все още там някъде във Венеция.
Остров Торчело
Искаше ни се да отидем до някой от островите и дълго се колебахме кой точно остров да изберем. В крайна сметка избрахме Торчело, защото прочетохме, че е най-старинният.
От историята е известно, че Венеция е създадена през 421 година. Всъщност Венеция започва съществуването си от остров Торчело. Това е най-старият обитаван остров в лагуната. През 7-ми век остров Торчело става епископски център, а между 7-ми и 11-ти век се развива като важен търговски център с население от 20 000 души. За сравнение, в наши дни населението на острова е стотина души. Търговията в средновековния Торчело процъфтява, благодарение на близките бизнес отношения с Константинопол.
Катедралата Санта Мария Асунта
Катедралата Санта Мария Асунта
Много от красивите старинни сгради на острова са именно от този период. Най-интересните от тях са катедралата Санта Мария Асунта, построена през 639 година и църквата Санта Фоска, построена през 1000 година.
Църквата Санта Фоска
С последвалото развитие на Венеция, остров Торчело постепенно запада и много от неговите жители се местят в новата „гореща“ зона на града, която е районът около знаковия мост Риалто.
Остров Торчело се намира в северната част на Венецианската лагуна. До него се стига за около 40 минути с корабчетата вапорето – градският транспорт на Венеция. Докато човек пътува към острова спокойно може да се наслади на морските гледки и на останалите острови, покрай които минават корабчетата – Мурано, Бурано и Сан Лазаро.
Разходката на самия остров отнема около час. Тръгвате от спирката на вапорето и покрай главния канал стигате до площадчето с църквата Санта Фоска и катедралата Санта Мария Асунта.
До катедралата
Разхождате се покрай тях, разглеждате старинните останки и оттам – наобратно. Други интересни гледки от разходката представляват няколкото къщи по протежение на канала, гаражите за лодки – местния транспорт, а също и Дяволският мост на главния канал.
Дяволският мост
В заключение да кажа, че ако планирате екскурзия до Венеция, непременно направете план да посетите и някой от големите острови – Лидо, Мурано, Бурано, Торчело. Всеки един от тях има своето очарование: Лидо е известен морски курорт и културен център, Мурано е островът на стъклото, Бурано – островът на дантелата, а Торчело, като вече стана дума, е старинният остров.
Ние избрахме да посетим остров Торчело, защото си падаме по останки от стари времена. Очакванията ни бяха напълно удовлетворени.
Ако имате впечатления от някой друг остров във Венецианската лагуна, моля, споделете, ще ми бъде любопитно 🙂 .
Наистина обожавам, когато човек счупи оковите и стереотипите на обикновения турист и посещава (и описва) малко по-страничните, неизвестните и определено по-интересните места от това, което ни е представено по брошурите и флаерите.
Магично място, браво!
И аз съм от онези,които обичат да обикалят старини и интересни географски обекти. А тук ще добавя нещичко за островите Мурано и Бурано.И да не забравяме остров Сан Джорджо с голямата базилика „Сан Джорджо“ и къщата музей на Антонио Вивалди. Остров Сан Джорджо се посещава от сравнително по-малко туристи и това в моите очи го прави прекрасен със спокойствието ,което излъчва,с атмосферата си. там никой не бърза за никъде. Била съм много пъти във Венеция по стечение на обстоятелствата ,но само два пъти на Мурано и на Бурано.Първия път не заспах цяла нощ преди пътуването ми до там от нетърпение да видя забележителните места за производство на прочутото венецианско стъкло и на венецианска дантела. Слизайки от вапоретото на пристана щях да падна във водата от нетърпение да бързам да стъпя най-после там. След едночасова обиколка почти не ми остана търпение кога ще се прибера най-после в хотела. Разочарованието ми беше огромно. С изключение на една арменска църква на остров Мурано и една уникална уличка широка около 60-70 см. и дълга около 3 м на остров Бурано,които задържаха вниманието ми доста дълго,всичко останало беше чиста проба „ориенталски пазар“ от не до там добър вид и доста добре снабден с ментета. Комерсиализацията и на двата острова съперничеше по обем и кич на комерсиализацията в нарочената за къща на Жулиета от предприемчив кмет на Верона сграда.За съжаление,в това първо пътуване трябваше да преживея и още едно разочарование .В Падуа,където исках да разгледам забележителната черква на Св. Антоний . И там монасите ми показаха неприятните страни на търговията с предмети с религиозно предназначение. В следващите години още няколко пъти пътувах по тези места с надеждата,че нещо се е променило. Наистина имаше промяна.Но не към по-добро!
Но на вниманието на любителите на пътешествията по Апенините искам да предложа един друг маршрут.От пристанището Игуменица в Гърция се качвате на ферибота и слизате в Бари – Италия.След като разгледате този забележителен град,продължавате на юг по посока на Тарантския залив. Ще преминете през няколко града с забележителна архитекура и едно още по-забележително преимущество – малко туристи и поради това слаба комерсализация в уродлив вид.
Препоръчвам да посетите Лече,Остуни с неговите карстови пещери и уникална архитектура,след това да се отправите през Таранто към Реджо ди Калабрия и ако имате настроение и възможност да вземете пак ферибота,за да се поразходите и в Сицилия.Когато решите да се връщате имате две възможности.От Палермо да вземете друг ферибот и да акустирате в Неапол,за да сте сигурни ,че когато гражданите му се бунтуват срещу сметосъбирателната компания там имат пълно право. Но все пак,дори и мръсен Неапол си е Неапол. Заслужава си разходката. Другият вариант е да се върнете през Реджо ди Калабрия до град Бриндизи,задължително да престоите поне един ден там и да се полюбувате на града ,двореца на Карл V и яхтите в пристанището,след което да се върнете с ферибот до Игуменица в Гърция или,ако смелост не ви липсва,което направихме ние,да вземете ферибот до пристанището Чешме в Турция и след като се разходите в крепостта,около яхтеното пристанище и залива за уиндсърф ,да прескочите с редовните корабчета или ферибота за няколко часа до остров Хиос-Гърция,да опитате забележителното хиоско вино,да си купите мастикова смола за домашно производство на мастика по-късно и да опитате забележителния мастиков сладолед. Уверявам ви,че преживяването си заслужава и Егейската акватория за дълго ще задържи приятното чувство за красота и спокойствие у вас.Ще ви се иска да се връщате отново и отново там,за да си починете .
Здравейте, Мария, много благодаря за споделените впечатления и интересните предложения за пътешествия! Давате толкова много варианти до известни и по-малко известни забележителни места в Италия! Ще ги имам пред вид, а и не само аз – многобройните читатели на блога – също.
Поздрави,
Елена