Провиралката до село Лиляч, Гранички манастир и средновековната църква в село Слокощица в един ден

Първата разходка за годината направихме в кюстендилския край. Времето беше слънчево и необичайно топло. Основна цел беше Провиралката до село Лиляч. Впечатленията си обогатихме с посещения на действащ манастир и средновековна църква в близките села Граница и Слокощица.

Кюстендилското село Лиляч се намира на пет километра от по-популярното село Невестино, в което може да се види добре познатият Кадин мост над река Струма. Ако не сте го посещавали и решите да обиколите местата от статията, препоръчвам ви да видите и моста.

Недалеч от Враца има село с подобно име – Лиляче, за което също съм разказвала. До него са разположени проходните пещери Божият мост и Пешкето.

Провиралката до село Лиляч

Провиралката представлява скално светилище от няколко големи скали с арки и вдлъбнатини. Местните хора я наричат „ПровиралкЯта“. Смята се, че мястото е чудодейно и лекува безплодие. Дори съществува местна легенда, че съпругата на император Юстиниан I – Теодора – заченала след като посетила мястото и изпълнила ритуал срещу безплодие.

На място човек може да се провре през няколко места, но основната провиралка е интересна скала с формата на женски задни части. Провирането под нея е истинско предизвикателство, тъй като процепът е доста плосък – висок е само 30 сантиметра, а е дълъг около метър и половина.

Друго интересно скално формирование е образувалият се между скалите тунел. Близо до тунела в скална ниша е обособен скален параклис, посветен на Света Богородица.

В горната част на скалите могат да се видят ямки, за които се смята, че са свързани с древни обреди.

Когато ние бяхме там, някои от храстите и дръвчетата бяха окичени с парцалчета, следващи стария езически обичай за здраве. Сигурно се досещате в тези ковид времена какви точно парцалчета преобладаваха. Да, предпазни маски. Точно тази неприятна гледка е нещото, което няма да ви покажа на снимка.

Над скалното светилище се издига местната църква „Свети Георги“, построена в началото на XX век на мястото на старо оброчище, също посветено на светеца. В двора на църквата е изграден навес с маса и пейки за отдих.

Как се стига

Провиралката е разположена на хълм в североизточните околности на село Лиляч. Селото се намира на 18 километра източно от Кюстендил и на 93 километра югозападно от София. Ако идвате от главния път Дупница – Кюстендил в село Невестино трябва да се отбиете на север към Лиляч. На табелата при отбивката е изписано само село Катрище и чак след завоя има табелка за Лиляч, което е объркващо.

До Провиралката се стига пеша по черен път, който започва от северния край на селото. За да стигнете до него, минавате през цялото село като трябва да следвате табелките за църквата „Свети Георги“. В покрайнините се завива надясно, пресича се реката по мост и малко след това има удобно място да се остави колата.

От там до Провиралката се върви около 15-20 минути. По черния път има указателни стрелки. Живописна забележителност по маршрута е местният язовир, по стената на който се минава за Провиралката. Във водите на язовира се оглеждат хълмовете на близката Конявска планина и на нейния първенец връх Виден.

Черният път е добре насипан и по него може да се мине с по-висока лека кола, но пък така изпускате приятната разходка.

Гранички манастир Свети Лука

Следващото място от маршрута ни за деня беше Граничкият манастир, който се намира в околностите на село Граница, на около 2.5 километра югозападно от селото. За ориентация, селата Лиляч и Граница са разположени на 18 километра едно от друго, но Лиляч се намира северно по отношение на шосето Дупница – Кюстендил, а Граница е на юг от него.

До манастира се стига с кола по асфалтов път. В селото има табелка към светата обител.

Смята се, че манастирът е основан през Средните векове, но е бил многократно разрушаван. Днес той е девически, изцяло подновен, с малка спретната църква и красив подреден двор. Много приятно място.

Средновековна църква Свети Николай в село Слокощица

Село Слокощица се намира съвсем близо до Кюстендил. То също е разположено южно от главния път. Църквата е в края на селото. Заключена е, но ключът държи една жена от близките къщи, просто трябва да попитате.

Църквата Свети Николай е типична стара църква – малка, вкопана в земята. Вътре в нея личат няколко слоя стенописи. Не успяхме да различим какво е изографисано на най-стария, но поне го видяхме. Църквата е изписана и отвън. В църковния двор се издига красива подновена камбанария.

Според информационното табло до църквата тя била построена през XVI век, а през 1886 г. била възстановена. Тази година (1886) е посочена на надписа под изображението на патрона Свети Николай над входа на църквата.