Пролетни пейзажи в геопарк Искър-Панега

Геопарк Искър-Панега е поредното интересно място, попадащо в графата еднодневни разходки. Отскочихме до там в началото на март. Денят беше слънчев и топъл и това, заедно с красивите, макар и все още плахи краски на подранилата пролет направи разходката ни наистина прекрасна.

Беше второто ни посещение на геопарка. Преди време идвахме тук, точно след посещението ни до пещера Проходна. Тогава пак беше пролет, но не успяхме да стигнем много далеч, поради придошлите води на реката. Въпреки това, малкото от местността и парка, което видяхме тогава, се запечата в главите ни и още тогава си знаехме, че ще дойдем пак. Е, това „пак“ е вече факт.

Началото на пътеката в геопарка Искър-Панега започва от една арка, вляво от шосето малко преди началната табелка на град Луковит. Точно там преди арката има огромен паркинг.

В началото си пътеката е леко стръмна и скалиста. Това е и най-трудният участък от нея. Съвсем малко по-натам си става равна и лека за ходене.

Този стръмен и по-труден участък може да се избегне, ако се спусне човек отгоре по хълма – от паркинга до реката.

Пътеката е много добре поддържана и това ясно личи от очевидно често-сменяните кошчета за боклук, чистите беседки за отдих и облагородените мостчета – над реката и в скалите.

Разходката по пътеката е много приятно, а усещането в ранна пролет се допълва от рисунъка на цъфналите дръвчета, току-що отворилите венчелистчетата си цветя, песента на птичките, отмереното потропване на кълвачи оттук-оттам, от малките гущерчета по скалите, жабките и тяхното крякане, множеството мушички.

Е, да, на места джвакахме в калта, но все пак беше проходимо. От друга страна тази влага в земята е още един характерен атрибут на ранната пролет и част от пейзажа.

Разхождахме се по пътеката по около час в посока (отиване и връщане). Тази пътека води до пещера Проходна, по-известна като Очите на Бога. Ние не стигнахме дотам, но все пак пресякохме по мостчетата на няколко пъти реката, покачихме се нагоре по скалите след едно от мостчетата.

След това се върнахме и продължихме по пътеката покрай реката, за да открием една пещера пътьом.

Беше почивен слънчев ден и нормално имаше много хора – големи, малки, всякакви. Прекрасно място, наистина.

А след разходката там се насочихме към още едно интересно, макар и почти неизвестно място – водопадът край село Реселец, за който вече писах.

Е, имахме и още планувани места, но за толкова стигна денят. За тях – друг път.