Първи стъпки в скалното катерене

В разгара на лятото – малко след средата на този юли, имах късмета да опитам нещо невероятно – изкачих се почти до горе по вертикалната скала и катерачен обект Водохващането в курорта Боровец. Беше наистина вълнуващо. Отдавна съм си мислила да се пробвам в катеренето, но досега все оставах само с мислите. Радвам се, че имах възможността да усетя реално какво е катерене по отвесна скала в един уъркшоп по скално катерене в рамките на първия „Боровец адвенчър фест“, провел се в третия юлски уикенд в курорта.

Всъщност, имах известен скромен опит отпреди. Преди около 6-7 години бях част от една група за посещение на Харамийската пещера край Триград. Входът ѝ е разположен на около 20 метра над земята и за да го достигнеш, трябва да се изкатериш нагоре по скалата.

Изкачването по тази част тогава беше с подсигуряване в свръзка към въже, предварително прикрепено за скалите. Спомням си, че по онова време имах невероятен страх от високо и посещението на Харамийската пещера просто го излекува.

Да се върна на изкачването в Боровец по катерачен обект Водохващането. Обектът представлява скална формация, разположена на около 100 м над коритото на река Мусаленска Бистрица, в близост до Мусаленската пътека. До скалата се стига за около 20 минути пешa от Информационния център „Бороспорт“ в хотел „Рила“. Катерачните маршрути по скалата са близо 20 с различна степен на трудност – има както за напълно начинаещи, така и за напреднали катерачи.

Бяхме малка група. Катеренето ни започна с инструкции за това какво предстои и най-вече за безопасност. Бяхме посветени във възела тип осморка, неговата сила и приложения. Инструкторът ни показа как се борави и с другите джажджи в катеренето – система за осигуряване и карабинери (карабинерът е подобен на метална халка и има приспособление за отваряне и подсигурено контриращо затваряне).

В този тип скално катерене „на едно въже“ са необходими двама души – единият се катери, а другият го подсигурява, т.е. „обира“ въжето на катерещия се – издърпва го, за да е все опънато, а после когато дойде момента на спускане – подсигуряващия играе също важна роля, отпускайки плавно въжето.

Екипировката (освен въжето) задължително включва каска, седалка – колан за катерене, няколко важни приспособления за подсигуряване на въжето – карабинер, система за осигуряване, удобни спортни обувки (разбира се, има специални обувки за катерене – еспадрили, но за първите стъпки работа вършат и обикновени маратонки).

Основно правило в катеренето е правилото на трите точки – във всеки един момент трябва да се крепиш на три опорни точки – 2 ръце и крак или ръка и два крака.

Докато се настройвах за първото си катерене се възхищавах на една двойка – момче и момиче – които се катериха и подсигуряваха малко по-встрани от нашата група на същата скала Водохващането. Всеки един от тях беше като Спайдърмен – така леко преодоляваха височината по отвесната скала.

Дойде моят ред и добре екипирана поех нагоре по скалата. В началото беше добре – сравнително леко, но с набирането на височина ми ставаше все по-трудно да си намирам места за опора. Не успях да се изкача до горе, но бях доста близо. Усещането да се издигаш бавно и да гледаш отвисоко си беше вълнуващо. След първото изкачване имах възможността да изпробвам още един от маршрутите на скалата. Той се оказа малко по-труден и по него не стигнах много далеч, но пак си беше забавно и приятно, когато се обръщах да погледна назад отвисоко.

В този мой първи опит в скалното катерене на едно въже имах възможността не само да опитам какво е да се изкача по скалата нагоре, но и отговорността да подсигуря човек в изкачването. Във второто „попих“ отговорно всички инструкции и по време на уъркшопа няколко души се довериха на мен. Явно, в подсигуряването поне имам дарба 🙂 .

Интересно е човек от време на време да пробва нещо ново, интересно и различно. Така научава нови неща и добива нови умения, впечатления и усещания, а и вижда нещата от по-различен ъгъл.

Ако искате да научите повече за катеренето, вижте този сайт с много полезна информация.

Накрая ще завърша с една забавна мисъл, която нашият инструктор по катерене сподели:

Катеренето е най-трудният начин да стигнеш до там, където нямаш никаква работа.