Разбоишки манастир „Въведение Богородично“ и районът наоколо е едно от моите любими места за разходка и презареждане недалеч София. Посещавали сме го няколко пъти и след почти всеки един от тях редактирам тази статия, така че тя вече не е точно пътепис, а букет от впечатления и научени за манастира сведения.
Преди бяхме ходили до Разбоишкия манастир все по време на златната есен и сиромашкото лято – ще видите по-долу, че някои от снимките са есенни. За последно се подвизавахме край манастира в първите летни дни на тази година и беше по-различно – цветовете на природата бяха други – зеленото преобладаваше, за разлика от предишните есенни краски, които бяхме наблюдавали. Освен това, стигнахме край манастира чак привечер по залез и успяхме да го видим в различна светлина буквално и преносно – там нямаше никакви хора в контраст с предишните ни посещения.
С какво е интересен Разбоишкия манастир
Разбоишкият манастир и околността е привлекателно място за разходка, будещо интерес с няколко неща:
- природните си забележителности: платото, река Нишава, нейното дефиле, меандърът, който тя прави при манастира и гледката към околните хълмове;
- дворът и старите постройки на манастира, където сякаш времето е спряло;
- църквата, залепена в скалите, и останалите в нея старинни стенописи;
- тишината и спокойствието, които са част от района, нарушавани от време на време от преминаването на товарния влак;
- близостта до София.
Как се стига до Разбоишки манастир
Манастирът се намира недалеч от село Разбоище, на около 9-10 км от гр. Годеч и около 80 км от София. За да се стигне до там, от София се хваща изхода по Ломско шосе към Костинброд и Годеч. От Годеч, малко преди центъра на градчето, пътят за Разбоишки манастир се отклонява наляво в посока Туден (има си табелка) и след това село Разбоище. Хубавото е, че има обозначителни табелки за посоката към манастира.
Минава се през цялото село Разбоище и се стига до малка поляна в покрайнините, която може да се ползва като паркинг. От тази поляна-паркинг тръгва туристическата пътека, по която за по-малко от 30 минути пеша се стига до манастира.
Пътеката не е дълга, но е интересна с красивите си гледки отвисоко – платото над река Нишава. Излизайки от малката горичка се открива невероятна гледка към Разбоишки манастир и скалната църква, която от това място изглежда като залепена в скалите.
Ако погледнете в обратна посока и при късмет може да видите товарния влак, който все още минава по ЖП линията.
За да стигнете до манастира, трябва да слезете от хълма надолу към линията и самотната някогашна ЖП спирка Разбоище.
Накратко за историята на Разбоишкия манастир „Въведение Богородично“
Ранен период
Известно е, че през Средновековието пещерите в района са били обитавани от монаси-отшелници. Някои автори смятат, че светата обител като скален манастирски комплекс възниква още по времето на Първото българско царство, а други – по време на Втората българска държава. На няколко места в интернет прочетох, че в тукашните пещери Свети Сава е прекарал 40 дни в пост и молитва на път към мисията му в Йерусалим, за която се знае, че се е състояла в периода 1232 – 1235 година.
Една скоба. Свети Сава е сръбски светия, но делото му има общо и с България. Няма да се задълбочавам в тази тема, за да не избягам неволно от темата на статията, но ще отбележа, че по време на мисията на Сава Сръбски в Йерусалим, български цар е големият Иван Асен II, който кани светията на връщане от Йерусалим към Сърбия да мине през България. Сава приема и посещава столицата Търново, където е посрещнат с големи почести и участва във водосвета на река Янтра на връх Богоявление. За съжаление, тогава той се простудява и умира. Погребан е в църквата Св. 40 мъченици във Търновград, но по-късно мощите му са пренесени в Сърбия.
Да се върна на възникването на Разбоишкия манастир най-напред като скален манастир. Ако е вярно, че Свети Сава посещава пещерите на монасите отшелници на път за Йерусалим, то значи към 1232 година те вече са били използвани от тях.
Някои смятат, че църквата в скалите и първите манастирски сгради са построени през 14-ти век по времето на цар Иван Александър, като манастирът тогава е бил част от Софийската Мала Света гора. Повод за това дават останките от стари стенописи в църквата.
Легенда
С построяването на църквата е свързана легенда, която има няколко варианта. Първоначално монасите решили да построят църквата долу под скалите, но всичко, що строели денем, нощем се събаряло. Една вечер самата Богородица се явила на един от монасите и му заръчала да построят църквата в голямата ниша горе в скалите, където са се молели и преди. Така и направили.
По време на турското робство
Знае се, че манастирът дълго време се е наричал Куржиловски по името на близкото село Куржиловци, което било опожарено от башибозушки отряд през 16-ти век.
По време на турското робство манастирът бил опустошаван няколко пъти. При едно от нападенията монасите били изклани, само един се спасил, който по-късно възстановил манастира. При едно от възстановяванията на манастира сградите били преместени от левия на десния бряг на река Нишава, където са и днес.
Така църквичката останала извън оградата на манастира.
Към 1860 г. светата обител е опожарена за сетен път, а година по-късно е била възстановена от Йовчо, роднина на Филип Тотю. В годините след това в манастира е бил произвеждан барут за оръжието на български четници, които често са се приютявали в манастира. В светата обител са пребивавали Левски и отец Матей Преображенски Миткалото.
В по-ново време
За жалост, в резултат на ремонт на скалната църква, старите стенописи били покрити с мазилка. Сега на места могат да се видят част от тях.
В началото на 20-ти век манастирът запустява. В края на 50-те години на 20-ти век в светата обител се заселват три монахини и животът в него постепенно се завръща. През 2007г. умира последната от тези монахини и оттогава за манастира се грижат жители от съседните села. Сега манастирът си има игумен.
Храмов празник е 21 ноември – денят на въвеждане на Пресвета Богородица в Йерусалимския храм и посвещаването й на Бога. Манастирът е отворен за посещения в петък, събота и неделя.
Други интересни места наоколо
В района на Разбоишкия манастир и на град Годеч като цяло има немалко интересни места, повечето от които са интересни църкви и манастири, които сме посещавали и за които също съм писала.
Посещението до Разбоишкия манастир може да се комбинира с разходка до близкия Букоровски манастир и водопад Котлите. Съвсем наблизо е още един манастир – Свети Дух.
В околностите на Годеч се намира манастир Свети Николай Летни, край който има останки от античен храм
Недалеч от Разбоишкия манастир – до село Беренде, също край бреговете на река Нишава, човек може да посети една от най-старите запазени български църкви – църквата Св. Петър.
В заключение
Ако нямате много време за дълги туристически преходи, но все пак ви се иска малко да разпуснете, леко да се раздвижите и очите ви да се насладят на красива природа и отколешни забележителности, то една разходка (от София) до Разбоишки манастир напълно покрива тези изисквания.
Това е една от най-добрите еднодневни разходки, недалеч от София, район, който може да се посети и за половин ден и който не изисква много ходене – по-малко от километър и половина.
Боже, колко съм благодарен! Благодаря Ви, че написахте и за това прекрасно място!
Моя братовчедка има вила в Туден и ни кани отдавна да посетим манастира, обаче ние, улисани с проблеми, не стигаме. Вероятно, най-хубавото време е есента, но ще видим как ще се организираме…
Димитър, благодаря Ви за отзива! Вярвам, че ще останете доволни от посещението на Разбоишкия манастир! Ние сме били там два пъти, но със сигурност ще отидем там отново – да го видим, а и да се поразходим сред тези хубави природни пейзажи.
Здравейте! Този манастир може ли да се посещава от жени?
Разбира се.
Здравейте! Как е работното време на манастира?
Здравейте, не мога да кажа, но обикновено през почивните дни е отворен.
Здравейте Ели,
Мястото изглежда вълшебно! През почивните дни възможно ли е да се влезе с цървата и има ли постоянно човек който да поддъжа постройките ? Въпросът е оглед, че хубавата разходка би била незавършена, ако не може да се влезе в тази прекрасно кацнала в скалите църква.
Здравейте, Тодор,
Благодаря Ви за отзива! Обикновено, в почивни дни църквата е отворена.
Поздрави,
Ели
Много е интересна логиката за предполагаемия престой на Свети Сава: Първо авторът казва „На няколко места в интернет прочетох, че в тукашните пещери Свети Сава“. После въз основа на тази информация: „Ако е вярно, че Свети Сава посещава пещерите на монасите отшелници на път за Йерусалим, то значи към 1232 година те вече са били използвани от тях.“ Текстът може да е добър като цяло, но това е несериозно. Може ли информация, прочетена някъде в интернет, та дори и „на няколко места“ да замести научните изследвания? А ако тази информация всъщност произхожда от едно място и е някаква измислица от съвремеността, ако това не съществува дори и като легенда? Мисля, че и в популяризаторските текстове би следвало да се подхожда сериозно.
Здравейте, най-напред – благодаря за отзива! След това да поясня, че никъде в статията не твърдя, нито правя извод, че свети Сава посещава пещерите в района на Годечко. Това е видно и от цитираните от Вас две изречения. Нима не може човек да чете, да търси информация и да свързва някои неща? Това не е научно изследване, нито дори хипотеза. Аз не съм историк или археолог и нямам квалификацията да правя научни изследвания в тази област. Мога единствено да чета написаното от специалистите, което и правя. За съжаление, трябва да призная, че много малка част от български научни трудове и резултати от изследвания се публикуват в интернет и по този начин не са достъпни за широка публика.
Здравейте, Ели!
Благодаря Ви за отговора! Имате право – това не е научно изследване. Като изключим моите резерви относно предположенията за Св. Сава, за мен беше удоволствие да чета написаното и да видя прекрасните снимки.
Материалът ме подтикна да изясня подробности, като поръчах архивни документи, от които се вижда, че през 1944 г. в манастира е имало поне един монах – йеромонах Иларион (преди това, към 1940 г., енорийски свещеник в Стрелъц, Бабушнишкко). По-късно през същата година той вероятно вече не е в манастира, защото в документите на Софийската митрополия се споменава като иконом-домакин само известния в този край Андрей Манов (Дедо Хаджия, основател на съседния Чепърлянски манастир). Т.е. може би Разбоишкият манастир не е бил толкова запустял през първата половина на ХХ век или поне през 1944 г.. Но това са детайли…
Благодаря Ви!
Здравейте, г-н Симов,
Много благодаря за интересната и ценна информация за Разбоишкия манастир! Той е сред любимите ми. Освен това, обичам да ходя по българските манастири и да чета (доколкото има информация) за тяхната история. В много от тях времето е спряло и пазят не само вярата, но и някакъв неповторим възрожденски дух. Разбоишкият манастир е точно такъв.
Поздрави,
Ели Иванова
Да, помня го Дедо Аджия от с. Чепърлянци (а не Чепърленци, както го изписват други автори) и едноименния манастир, ама не е ли по-добре РазбойШкият манастир да е РазбойЩки, след като селото е РазбойЩе, а не Разбоиште!? Никой не пише ТърговиШки окръг, нали?
Да, има логика.
Не помня в този, или в другия близък манастир, има уникален мъдрец, на име „Богдан“. Той не е църковно лице, светско е, но държи манастира и го поддържа. Също така е много начетен по религиозни въпроси – повече от повечето духовници, които съм срещал. Струва си посещението, дори само за да си поговорите с Богдан…
Да, така е. Богдан е бивш митничар, който след пенсионирането си поддържа Чепърлянския манастир „Света Петка“ и, Бога ми!, справя се много добре. Благодарение на него манастирът е достъпен и не висят катинари на портата.
Имам проблем с крака. Извинете, пътеката към манастира много ли е стръмна?
Има едно кратко слизане по скалите към манастира, но според мен не е стръмна. Все пак, всичко е относително и си зависи от човека и ситуацията.
Вляво (на слизане) от трасето, прокарано от туристите със съображения за обгледност, има друга, която не е стръмна, а полегата, не минава през скали, движи се на зиг-заг и е щадяща неимоверните усилия на поклонниците. Лошото е, че трябва да Ви бъде показана от местен човек, защото не е маркирана…
Страхотна еднодневна разходка!
Но….
Навигацията на телефона така ни завъртя, че направихме една голяма обиколка. От центъра на Годеч, следвахме главния път и „навигацията“, през с. Голеш, минахме покрай мина Станици, продължихме като на места нямаше асфалт, и така до с. Чепърлици. Там оставихме колата си и продължихме пеш около 6 км. Беше лека пътеката. Поизморихме се малко. Но си заслужаваше. Заредихме се от красивата гледка.
Разговаряхме със сестра Агнеса. Тя ни разказа , че много от туристите минават през Калотина. Решихме да се върнем и ние от там. Пътя до Калотина беше само 6 км. Идеален асфалтов път. Следващият път като решим да отидем до Разбойшкия манастир, просто изобщо няма да минаваме през онези чукари на Годеч.
Благодаря за интересните материали, които прочетох с любопитство и огромно удоволствие.
Бих искал да попитам защо не се организира дарителска акция за спасяване и укрепване на Разбойшкия манастир и моста към него. Ние българите, които живеем извън България или по други причини не можем да отидем лично до обителта, можем да помогнем за възстановяването и запазването й за следващите поколения БЪЛГАРИ!
Здравейте и благодаря за отзива! Относно дарителската акция, това сигурно ще помогне на манастира, но все пак е нещо, което трябва да се организира от фондация или друга подобна организация.
Здравейте, моля да уточня, че Богдан от Чепърлянският манастир не е митничар, а железничар. Работеше като ръководител движение на гара Драгоил и основно на гара Драгоман.
Като дете е отгледан от монахините в Чепърлчнският манастир и след като е пораснал е завършил ПЖИ / полувисшият жп институт/ След пенсионорането се отегля отново в манастира.
Отдавна съм ходил на Разбойшкия манастир с кола през Калотина и Чеперлянци и се достигаше до самият манастир. През въжено мостче се преминаваше над река Нишава и по каменни стъпала се стигаше до църквата. Предполагам, че и сега е възможно движението с кола, защото в Чепърлянци на един разклон има табелка за Разбойшкия манастир
Мили хора , От скоро в манастира е сестра Якова /за името попитах в съседна църква в Беренде извор/Изключително мила и „слънчева“! Предложи ни вода ,разказа ни историята на манастира и посреща с широка усмивка всички посетители! Наоколо постройките са в доста окаяно състояние и имат нужда от доброволен труд! Бог да даде здраве, сили и дълъг живот на сестрата в нейната мисия!
Богдан от Чепърлянският манастир „Света Петка“ е наистина един мъдрец който разказва така увлекателно , че в продължение на час и половина слушахме в унес цялата история на манастира и притчата за „Сеяча и семената“! Бог да даде здраве ,сили и дълъг живот на Богдан за да сее семената на вярата!
Здравейте, манастирът действащ ли е?Благодаря.
Действащ е, има стопани, няма монаси. Най-добре да отидете през уикенда.
Едната монахиня се казваше сестра Ксения, най- младата беше сестра Зиновия. Най- възрастната съм забравила как се казва, а и бях дете, когато посещавахме манастира с баба ми.
Посетихме го със семейството ми на 23.09.т.г.
Магическо място, нямам думи!
Работила съм върху исихазма в Търновска книжовна школа, надявах се на повече информация за този храм.А съркофаг на Св.Сама Сръбски има днес в църквата “Св.40 мъченици” във В.Търново.
Благодаря за статията!
Много благодаря за отзива!