Уикенд разходка по маршрут: Разбоище – Разбоишки манастир – Чепърлински манастир

В края на една хладна майска седмица с малко слънце и много дъжд, в събота късен следобед, в търсене на интересно място за уикенд разходка около София, избрахме да се насочим към нещо познато и любимо – района на Разбоишкия манастир край Годеч. Все пак, искахме да видим и някое ново за нас място и затова допълнихме маршрута с посещение на Чепърлинския манастир „Света Петка“.

По-долу ще ви разкажа за разходката, като ще наблегна на Чепърлинската света обител, тъй като за Разбоишкия манастир вече съм ви разказвала в тази статия.

Как се стига до началото на маршрута

Отправна точка са западните покрайнини на село Разбоище. Трябва да минете през цялото село, след последните къщи се стига до малка поляна, покрай която може да се паркира. Ориентировъчни координати: 43.012939N, 22.951629E.

Ще разделя маршрута на два етапа: от Разбоище до Разбоишкия манастир и от Разбоишкия манастир до Чепърлинския манастир.

Етап 1: от Разбоище до Разбоишкия манастир

От поляната, която споменах, за по-малко от 20 минути пеша се стига до Разбоишкия манастир.

Част от маршрута е по черен път. При тази наша разходка с радост установихме, че той неотдавна е бил видимо изравнен и тази част може да се измине и с лека кола. Стига се до широко заравнено място и от там вече може да се продължи само пеша.

Минава се през горичка и след нея вече Разбоишкият манастир се вижда – бялата малка църква, залепена в скалите, и манастирските сгради долу в ниското.

Слизате по пътека през скалите до линията, още малко метри ходене и сте до него. За да стигнете до църквата, трябва да се насочите към задната част на двора, после минавате моста над реката и следвате пътеката нагоре.

Етап 2: от Разбоишкия манастир до Чепърлинския манастир

Първи вариант

За ориентация, Чепърлинският манастир се намира на около километър югозападно по ЖП линията, но от другата ѝ страна спрямо Разбоишкия манастир. Ако не ви е страх, може да вървите по нея, като трябва да тръгнете в посока, противоположна на тази, от която сте дошли. Все пак внимавайте и се ослушвайте за влак и се пазете встрани – случва се да минава товарен влак от време на време.

След около 15 минути ходене по линията се стига до мост над река Нишава. Точно преди моста вдясно от линията се отделя пътека. Тя се включва в коларски път, по който вървите няколко метра и после завивате наляво по пътя с трошено-каменна настилка. Малко след този завой наляво ще видите оградата на манастира. От моста до него са около 5 минути. Така цялото разстояние от Разбоишки до Чепърлински манастир по ЖП линията отнема около 20 минути.

Втори вариант

От ЖП линията срещу Разбоишкия манастир се отделя черен път нагоре по отсрещния хълм, по който трябва да поемете. Ориентировъчни координати: 43.016251N, 22.939773E.

След около 20 минути ходене стигате до разклон – направо е за село Чепърлинци, а за манастира тръгвате по пътя наляво и след няма и 5 минути сте пред светата обител. Пътят е сравнително равен, без големи денивелации и по него се върви леко. В дъждовни времена тук-там се образуват големи локви, които трябва да се заобикалят плътно встрани.

За сравнение, вторият маршрут е с около 200 метра по-дълъг от първия, но като време за изминаване са долу-горе едни и същи.

Ние на отиване минахме по линията, а на връщане за разнообразие използвахме черния път.

По-долу ще ви разкажа малко за Чепърлинския манастир.

Накратко за Чепърлински манастир „Света Петка“

Още при първия поглед към манастира впечатление прави дългия стобор. Пред манастира тече река Нишава, която точно там в района образува един от големите си меандри, за жалост – без добра панорамна видимост към него.

Манастирът е в подножието на два ниски хълма, които сякаш дружески са го прегърнали.

Влезеш ли вътре, разбираш реално колко огромен е дворът. Макар и голям, той е спретнат и много добре поддържан. Централно място заема храмът, а до него е камбанарията, в чиято основа могат да се видят две стари византийски плочи, „изникнали“ при първите копки. Пред църквата може да се види стар оброчен камък и няколко по-нови около него.

Манастирските сгради са ниски. Всичко е чисто и подредено.

Манастирът е изграден върху стари останки. Сградите и самата църква на сегашния Чепърлински манастир са сравнително нови. Изграждането му е свързано с местен човек на име Андрей Манов, познат още като Дядо Андрей и Дядо Хаджи. През 1918 г. на няколко пъти му се присънила света Петка със заръката да построи манастир в местност Църквището край Чепърлинци. Дядо Андрей, по онова време 38 годишен, не обръщал внимание на тези съновидения, до тъжния момент, в който внезапно умира съпругата му, а два дни по-късно и един от синовете му.

Тогава той решава да се вслуша в съня си, отива на посоченото от светицата място и още при първите копки попада на стари руини. На това място построява църквата, която по-късно бива осветена. След нея са построени и другите сгради.

Това е съвсем кратък вариант на историята на Чепърлинския манастир, разказана ми от Богдан – човекът, чийто живот от 50 години е тясно свързан със светата обител и който сега се грижи за манастира, при това много добре. Той ни посрещна гостоприемно пред портите, след това разгледахме, а после седнахме при него под стряхата, за да чуем наситения му със случки и чудеса разказ. Човекът ни почерпи с бонбони. Беше интересно да се срещнем и разговорим с него.

Цялата история на манастира може да чуете на място, а ние след разказа трябваше да поемем по пътя на обратно.

И още

В този хладен майски ден с прогноза за дъжд, времето беше благосклонно към нас там в района на Годеч. Макар да се опита няколко пъти да завали, така и не успя. Затова, все още като „отвързани“ след дългата корона-изолация, решихме да се възползваме от подаръка на времето и да завършим разходката с посещение на още един манастир в района на Разбоище – Букоровския манастир. Ходили сме там няколко пъти и за него също съм ви разказвала. С всеки следващ път виждаме, че обстановката в манастира видимо се подобрява. Мястото се поддържа много добре.

Отскочихме и до близкия водопад Котлите. Знаехме, че е капризен, но се надявахме след толкова валежи в последните дни да „поработва“. За жалост, установихме, че е пресъхнал.

Както и да е. Явно този леко мрачен майски ден ни е бил отреден за посещение на български свети места. Като се върнахме в София по мократа земя и многото локви установихме, че сме пропуснали обилен дъжд. Прекрасен майски ден!

За ориентация – това е карта на района край Разбоище: Разбоишки манастир, Чепърлински манастир, Букоровски манастир, водопад Котлите.

Преглед на по-голяма карта.