Разходка до още два софийски манастира – Доброславски и Балшенски

В една хладна неделя, в която нямахме много свободно време за разходка, но все пак искахме да поизлезем, се впуснахме в кратко изследване на по-малко познати забележителности около София …

Избрахме си два софийски манастира – Доброславски и Балшенски, които се намират много близо един до друг и до които все още не бяхме ходили.

Мястото покрай манастирите се оказа красиво и подходящо за кратка разходка или пък дълъг пикник – кой каквото иска, на фона на Стара планина.

Доброславски и Балшенски манастир на фона на Балкана

Доброславски манастир „Свети 40 мъченици“

Доброславският манастир „Св. 40 мъченици“ се намира на 3 километра северно от софийското село Доброславци, в южните гънки на Стара планина. До него се стига с кола. На около километър след Доброславци, шосето се разклонява – направо е за Балшенския манастир, а на дясно – за Доброславския. От това разклонение до Доброславския манастир има около 300-400 метра стабилен и равен коларски път.

За съжаление, манастирът беше затворен по време на нашето посещение, така че имаме само „външни“ впечатления. Мястото е красиво, макар и малко необичайно за манастир – насред полето. Иначе, традиционните характеристики за манастирско място са налице – красиво, тихо, успокояващо, добра гледка.

От Доброславския манастир има пряка видимост към Балшенския манастир.

Доброславски манастир, в далечината – Балшенски манастир

До манастира има стопанство за еко храни.

Балшенски манастир „Свети Теодор Стратилат“

Балшенският манастир „Св. Теодор Стратилат“ се намира само на 2 километра след Доброславския манастир. До него води нов асфалтов път. Пред манастира има малък паркинг.

Наблизо е и софийското село Балша, от там и името на манастира.

Сградите на сегашният манастир край село Балша са нови – изграждането му е започнало през 1977 г., като е бил обновен през 2011 по проект, финансиран от Столичната програма „Култура“. Колкото до историята му – няма преки писмени източници, но се смята, че на мястото е имало манастир още през далечния 10-ти век. Смята се също, че манастирът е възобновен от самия Пимен Зографски (живял ок. 1540 – 1620), който е бил родом от село Балша.

Манастирската църква не е голяма – еднокорабна, едноабсидна с притвор , но ми хареса как цялата отвътре е изписана. Сред стенописите отличих много светци и светици, но най-голямо впечатление ми направи образът на Св. цар Борис Покръстител.

Балшенски манастир – църквата

От манастира се открива красива панорамна гледка към София.

Мястото около светата обител е много подходящо за пикник. Точно над манастира има поляна, а след нея – борова гора. Ние бяхме там една неделя в средата на март – доста преди сезона на пикниците. Въпреки това, видяхме няколко компании, излезли на пикник. Само мога да предполагам какво ще е в късна пролет, лято или есен…

Балшенски манастир

В заключение, освен приятната разходка, която ни остана, много бях впечатлена от близостта на двата манастира и пряката видимост между тях. Вие знаете ли други такива манастири – наблизо и с пряка видимост един от друг?