Разходка до Еленската базилика и манастир Свети Илия край Пирдоп – уникално преживяване като гледка и усещане

Както неведнъж съм констатирала, България е страна, толкова богата на забележителности, че тръгнеш ли за едно място, непременно в близост до него ще намериш още няколко, при това кое от кое по-интересни. Подобна ситуация отново ми се получи, когато проучвах маршрутите до връх Етрополска баба над село Мирково и до водопад Казаните, близо до село Чавдар. Търсих още нещо интересно и непознато за мен в онзи район (защото познати места там вече имах доста). Така попаднах на информация за любопитен обект – останките от раннохристиянска базилика и български манастир, по-известни като Еленската базилика и българския манастир „Свети Илия“ (популярен също и като Еленски манастир) край град Пирдоп.

В уикипедията прочетох, че наблизо протичащата река се нарича Еленска река и от там идват името и на базиликата, и на манастира. Моето собствено име също е Елена, така че имах още една сериозна причина за посещение 🙂 . Там на място установих, че освен името и руините, допълнително очарование на мястото предават извисяващите се близки склонове на Стара планина. Както разбрах от прочетените материали, това е Златишко-Тетевенският дял на Балкана.

Как се стига до манастир „Свети Илия“ и Еленската базилика

Въпреки че няма указващи табелки, базиликата се открива лесно. Отбивката към нея се намира между подбалканските градчета Пирдоп и Антон. Накратко: по подбалканския път, на 2 км след Пирдоп завивате наляво и после пътувате още 2 км. За ориентир, когато свиете вляво от подбалканския път, ще минете покрай един селдкостопански двор и след това пътят завива леко вдясно. С лека кола се стига почти до крепостната стена, обграждаща базиликата.

Лични впечатления

Безспорно, това е поредната уникална културно-историческа забележителност в България, която посещавам и съм сигурна, че няма да е последната.

Руините на базиликата бяха дълбоко впечатляващи за мен. Аз дълго стоях край тях, ту в единия, ту в другия край на терена. Обикалях по крепостните стени и разглеждах останките от тази видимо внушителна за времето си сграда – исках да ги наблюдавам от различен ъгъл. И някак в себе си усещах, че тези руини са запечатали и сякаш разказваха цялата си история – крупният строеж и възходът, рутинните християнски служби и манастирски дейности и накрая бруталното вандалско разрушение по време на турското робство. В допълнение – бетонен блок от наше време в жалък опит за реставрация. Въобще … останки от един зид, който говори за много векове назад и напред.

Кратка история на манастира и Еленската базилика

Еленската базилика е била построена на мястото на древно тракийско светилище. Смята се, че тя е била построена през втората половина на 4 век, след утвърждаването на християнството. През 5-6 век е била опустошена при варварски нашествия, след което е възстановена. Базиликата попада в пределите на българската държава през 705 година по времето на кан Тервел.

По време на Втората българска държава, Еленската базилика е манастирският храм на манастира „Свети Илия“ – важен български книжовен център. Манастирът е унищожен от турците в края на 17 век.

За финал

След всичко видяно, бих искала да кажа само едно – ако минавате по Подбалканския път край Пирдоп, непременно отделете малко време – дори половин час стига, за да видите това забележително място! Да! Ще усетите някъде дълбоко в себе си тъга, но и със сигурност ще усетите връзката с онова славно българско минало отпреди турското робство.